Постинг
20.08.2018 07:37 -
ГРАДУШКА
ГРАДУШКА
Небесни тъпани удариха с неистов ритъм
в мегдана на небето.
И облаци обезумели
замятаха развети тъмни тежки гриви,
задрусаха изчадовата ръченица
на своя буен нрав
и се посипа от зловещия им смях
събираната злоба в ледени зърна.
Със сила те заудряха по всичко
и заглушиха всичко с пукот стон и вопъл.
И след пороя по-добре
денят да мине със затворени очи,
за да не види повсеместната печална гледка…
Небесни тъпани удариха с неистов ритъм
в мегдана на небето.
И облаци обезумели
замятаха развети тъмни тежки гриви,
задрусаха изчадовата ръченица
на своя буен нрав
и се посипа от зловещия им смях
събираната злоба в ледени зърна.
Със сила те заудряха по всичко
и заглушиха всичко с пукот стон и вопъл.
И след пороя по-добре
денят да мине със затворени очи,
за да не види повсеместната печална гледка…
Вълнообразно
ЩЕ ИМАМЕ ЛИ И ВТОРА ЦЕНТРАЛА НА ФСБ В БЪ...
Господ да ни е на помощ с това нещо на в...
Промени в "Най-популярни постинги&q...
Господ да ни е на помощ с това нещо на в...
Промени в "Най-популярни постинги&q...
Ах, гърмят на небето големите, тъмните тъпани,
равнините горят, и високо, и страшно над тях,
като крави в нощта, като крави от блясък окъпани,
идат облаци зли, и потъват просторите в прах.
И дълбоко звънят равнините, и пеят клисурите -
буйни сватби гърмят над злочестата черна земя.
Аз съм тъмен жених, моя майко, и пламват лазурите
като мрачен пожар, като кръв, като вик на смъртта.
Аз издигам ръка и ви каня със пъстрата бъклица,
мои братя без път, мои братя със черни гърди,
във неделя е тя - мойта сватба, - елате ми с мъката
и със страшната скръб на безкрайните стари земи.
Като крави в нощта, като крави от кърви окъпани,
над главите ни бдят, тъмни облаци бавно пълзят.
Ах, гърмете, земи, мои тъмни и огнени тъпани,
моя тъмна съдба, моя сватба и весела смърт!
Никола Фурнаджиев
цитирайравнините горят, и високо, и страшно над тях,
като крави в нощта, като крави от блясък окъпани,
идат облаци зли, и потъват просторите в прах.
И дълбоко звънят равнините, и пеят клисурите -
буйни сватби гърмят над злочестата черна земя.
Аз съм тъмен жених, моя майко, и пламват лазурите
като мрачен пожар, като кръв, като вик на смъртта.
Аз издигам ръка и ви каня със пъстрата бъклица,
мои братя без път, мои братя със черни гърди,
във неделя е тя - мойта сватба, - елате ми с мъката
и със страшната скръб на безкрайните стари земи.
Като крави в нощта, като крави от кърви окъпани,
над главите ни бдят, тъмни облаци бавно пълзят.
Ах, гърмете, земи, мои тъмни и огнени тъпани,
моя тъмна съдба, моя сватба и весела смърт!
Никола Фурнаджиев
Прекрасно е, - само първото /по всичко/, да се замени с /навсякъде/ например...
"Милост няма!
Ще стане пак беда голяма -
на завет всичко се прибира,
сърцето трепне, в страх премира,
че горе - дим и адски тътен.
Върхушка, прах... ей свода мътен
продран запалва се - и блясък -
и още - пак, - О Боже!... Трясък
оглася планини, полета -
земя трепери... Град! - парчета -
яйце и орех... Спри... Недей...
Труд кървав, Боже, пожалей!"
цитирай"Милост няма!
Ще стане пак беда голяма -
на завет всичко се прибира,
сърцето трепне, в страх премира,
че горе - дим и адски тътен.
Върхушка, прах... ей свода мътен
продран запалва се - и блясък -
и още - пак, - О Боже!... Трясък
оглася планини, полета -
земя трепери... Град! - парчета -
яйце и орех... Спри... Недей...
Труд кървав, Боже, пожалей!"
Търсене