Постинг
11.11.2019 15:28 -
ПОГРОМ НАД БОГОМИЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ПОГРОМ НАД БОГОМИЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ „Какво мислят богомилите за рая и ада? Според тях раят и адът не са някакви определени пространства във Вселената – едното „там горе”, а другото – „там долу”. Според тяхното разбиране за едновременното присъствие на двойките сили и техния баланс, и Раят и Адът са си тук на земята, и то съвсем конкретно – те са тук и сега в човешката душа – Адът е живот без Любов, а Раят е живот в любовта. Адът е игото на Егото, Раят е блаженството на милосърдието. Човек сам определя къде и как да живее – дали в Рая или в Ада – според собствените си решения, преценки и действия”. Проф. Дамян Попхристов С годините Богомилското Учение намира все повече последователи не само сред бедния народ, но и сред болярите и дори сред църковните служители. Църквата обявява Богомилското Учение за „ерес”, отклонение от църковните канони, и започва преследване и гонения на богомилите. Те са обявени като реална заплаха за държавата и църквата. Презвитер Козма и Патриарх Даниил убеждават цар Петър, че богомилите са заплаха за държавата, подготвят заговор, и царя възлага арестуването им на болярина Сурсувул, негов роднина. По това време Боян Мага /Мъдреца/, който е брат на цар Петър/, не е в Преслав. По нареждане на Сурсувул през 933 година седемдесет от най-видните богомилски водачи/Съвършени/ посочени лично от патриарха и Презвитер Козма са заловени и затворени в тъмниците на Преслав. При разпитите те не разкриват нищо от учението си и не се отказват от него. Приложени са им неистови мъчения и няколко седмици след това умират в страшни страдания от раните си – с избодени очи, в гърбовете им забивани пирони, месото им рязано с ренде. Това са първите жертви на богомилството. Боян Мага /Мъдреца/ се завръща в Преслав и успява да спаси поп Богомил, който също е затворен в тъмница и измъчван. На престола в Константинопол се възкачва император Константин Седми Багренородни /945-959/. Той е учил в Магнаурската школа заедно с Боян Мага /Мъдреца/. Императорът приема няколко пъти Боян Мага /Мъдреца/ в двореца и става богомил. Така богомилите имат в негово лице защитник във Византия срещу мощните атаки на църквата. Сега Боян Мага /Мъдреца/ подновява апостолската си дейност, пътува из Европа и създава нови богомилски центрове. Също така престават преследванията на богомилите в България. При възкачване на следващия император на Византия Роман Втори /959-963/ започва отново мащабно гонение на богомилите. В 961 година първият апостол на богомилите - Василий Византиец е посечен, после изгорен пред императора и патриарх Теофилакт. Тялото му, заедно с телата и на други богомили, също обезглавени, са хвърлени във водите на Босфора. Василий Византиец е първият от апостолите на Боян Мага /Мъдреца/, който загива за делото на богомилите с мъченическа смърт. Никита Странник е следващият от богомилските апостоли , който загива съсечен лично от император Никифор Втори Фока през 967 година. На 16 януари 969 година умира в своя манастир Гавриил Лесновски. Той е единственият от богомилските апостоли, който умира от естествена смърт. На 30 януари 969 г. Умира цар Петър и на престола в Преслав се възкачва синът му Борис Втори, а Сурсувул е регент. Даже и сред болярите вече има много богомили. Един ден в Преслав се събират Съвършени богомили в манастира „Св. Параскева”. Те са нападнати и заловени, защото се считали за заплаха за държавата. Сурсувул организира залавянето на богомилите. Заловени са 270 Съвършени богомили, хвърлени в повдземията, и след разпити жестоко измъчвани и убити. Михаил Унгарец/Макрена/, е изгорена жива в двора на манастира. Тя е третият апостол, който загива с мъченичаска смърт. Също така е изгорен жив в двора на манастира Теодор Преславски, четвъртият апостол. По това време Боян Мага /Мъдреца/не е в Преслав. През 969 година продължава погромът над богомилите. Заловен и изгорен жив е и следващият апостол – Светомир Македонец. Заедно с него загиват още стотина верни богомили. След тях умишлено задушени в подземията от запалена сяра загиват още 74 верни богомили. По това време Боян Мага /Мъдреца/ е в Константинопол и се крие, защото е преследван като най-опасен заговорник против държавата. Той е разкрит, заловен и удушен с копринено въже със смърт като благородник. На 25 януари 971 година на централния площад в Преслав публично е изгорен поп Богомил. Заедно се него са затворени, измъчвани още 400 богомили, които са посечени. От всичките седем апостоли все още жив е Симеон Антипа, който описва тези събития: „И някой от бъдещите ще върви върху руините и ще дири скъпи съкровища”. В днешно време ние българите сме тези „бъдещи хора”, които трябва да знаем и помним за подвига на извисените от Духа на Българския Народ богомили, загинали мъченически, за да защитят вярата си в автентичното християнство проповядвано от самия Исус Христос. Но и Симеон Антипа е заловен, измъчван жестоко да им предаде книгите си, но той отказва и е изгорен публично на същия площад в Преслав. Днес ние можем да си спомним и да се преклоним пред подвига на Боян Мага /Мъдреца/, поп Богомил, апостолите и богомилите, загинали достойно с мъченическа смърт, без да се откажат от Богомилското учение. То не е ерес или секта, както твърди официалната църква, а истинско, първоначално християнство, както е проповядвано от Апостолите на Исус Христос. Съдбата изпраща недвусмислен сигнал, предупреждение към България заради смъртта на богомилите. Руският княз Светослав напада България и без никаква съпротива превзема Преслав. На територията на България, от войските му са избити зверски около двадесет хиляди души, сред тях много богомили и триста болярски рода. През 971 година византийският стратег Йоан Цимисхий превзема с войската си Преслав, взема цар Борис Втори като пленник, отвежда го в Константинопол и там публично го развенчава и лишава от царските му символи. Българската патриаршия е унищожена, а Преслав е преименуван на „Йоанопол”. Това на практика означава установяване на византийска власт. Това е второто предупреждение на съдбата. Смъртта на Боян Мага /Мъдреца/, поп Богомил, апостолите и другите съвършени богомили е удар върху богомилското движение в България. Свободна е само Западна България начело с комитопулите Самуил и братята му Давид, Моисей и Аарон, които започват четирдесет годишна война с Византия. Тук по времето на цар Самуил богомилите се ползват със защита и покровителство. Но, на останалата територия на България богомилите продължават да бъдат преследвани и избивани. В годините до 1010 богомилското движение се ръководи от ученика на поп Богомил - Михаил, а после от Василий Врач. През 1О18 година България пада под византийско робство до 1187 година г. Това е първото голямо кармично наказание на българите заради избиването на богомилите – византийско двойно робство - както на народа, така и църковна зависимост от Византия. Учението на богомилите е толкова силно, че се запазва в територията на България в продължение на три века, даже и по време на византийското робство, макар и много прикрито, в сянка. Плодотворният четиридесет годишен период на развитие и разпространение на богомилското движение в България приключва със смъртта на Боян Мага /Мъдреца/, поп Богомил, апостолите и много от съвършените богомили. С началото на византийското робство започва нов етап на разпространение на богомилското учение извън България – в цяла Европа. Това е мисията зададена от Духа на Българския Народ /Архангелът на българския народ/. Днес ние трябва да знаем, да помним, че още в десети век мощният Дух на Българския Народ се изявява чрез богомилите, „добрите хора”, „мили на Бога”, или просто „християни”. Богомилството не е секта, а истинско, автентично християнско учение, в което за първи път в света се издигат християнските идеали – Свобода, Братство и Равенство. Богомилите казват, че всички хора трябва да са свободни – да няма робство, гнет, подтисничество - политическо, държавно, църковно, класово, икономическо. Хората да се обичат като братя – „обичай ближния си”. Личностите да са равни по права и задължения. Нека да се гордеем с нашите предци – богомили - достойни българи с несъкрушим Дух и желязна воля. Десетки хиляди от тях са затваряни, жестоко измъчвани, убивани с мъченическа смърт чрез изгаряне - за тези идеали, от които не са се отказвали. Защото за тях Адът е живот без любов; Раят – живот в любов. Адът е игото на Егото, на егоизма; Раят е блаженството на милосърдието, на любовта към ближния. Навсякъде богомилите изповядват: „Злото се побеждава с добро, с любов”. Богомилите казват, че Раят и Адът са в душите ни и от нас зависи как ще живеем – в Ад или в Рай. Както пише Апостол Павел: „Ако нямаш любов, нищо не си”. Според богомилите душата отнася в отвъдното след смъртта адът или раят, които е сътворил човек в живота си на Земята. Според това при следващото прераждане той идва със своята съдба /Карма/ - за да изплати грешките и нечистите си дела, или да живее щастливо, в хармония от добрите си дела. Така се преражда в много личности, докато пречисти душата си напълно и Духът в съвършенство остане в духовния свят, при Бога. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари
