Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2020 21:44 - Думите - солта на живота!
Автор: feq Категория: Други   
Прочетен: 1570 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 29.06.2020 12:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Притча за солта              
В едно друго време, на прага на своя земен път, Човекът срещнал Съдбата. Изправила се тя срещу него, погледнала го право в очите и подавайки му къшей хляб рекла:  
- Вземи Човече, това е твоят пай от трапезата на Вечността. Омесила съм го с много Вяра и Надежда, затуй е бял и топъл като човешката душа. Сложих в тестото и шепа Обич, да ти е сладък. Ако ти нагарча, то е от Греха на предците ти. Все не успявам да го отмия от ръцете си. Опекох го на слънце, да е жилав,  да се не рони. За всичко се погрижих, само Сол не съм турила. Речено е сам да си солиш!              
Протегнала тогава другата си ръка към човека, а в дланта и белеела шепа сол.  
- Вземи – рекла – това са Думите. Словата човешки. Те ще са Солта на живота ти! Но внимавай, безсолното не е вкусно, а пресолиш ли – ще ожаднееш. И няма на Земята вода, която да утоли такава жажда. Само сълзата помага…    
Погледнал Човекът шепата сол и попитал:          
- Малко ми даваш, ще ми стигне ли за цял живот?  
 - Достатъчно е  - отсякла Съдбата – Ако мериш със сърцето, ще ти стигне до края, ако си разумен – ще ти остане. А каквото остане  - нека е дар за децата ти!    
Изрекла тези думи Съдбата  и се стопила в мъглата на Бъдното. Човекът нарамил Даровете си е поел по трънливия земен път.    
. . .
И тъй, откакто свят светува, Човекът сам си подправя живота с думите. Могъща е тяхната власт над него – могат да го окрилят, но и да го погубят. Само пречистена през огъня на Обичта дума никога не го е подвеждала.  
Дано да го е осъзнал!


image



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. feq - Болката е въпрос на възприятие и за ...
28.06.2020 10:29
Болката е въпрос на възприятие и за това как я приемаме ни учи следващата притча...

Един възрастен учител в Индия се уморил от постоянните оплаквания на ученика си.
И тaка, една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие.
– Какъв вкус има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същото количество сол в езерото.
Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий сега от езерото.
Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал:
– Какъв вкус има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до младежа, който толкова много му напомнял на самия него на младини, хванал ръцете му и казал:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща.
Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката.
Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 9494399
Постинги: 1410
Коментари: 8408
Гласове: 27050
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031