Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2018 20:31 - ГОЛАТА ИСТИНА2 продължение1
Автор: spook134 Категория: История   
Прочетен: 2126 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 18.07.2018 20:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Синът на Масгут - Татра - се прославил с удачните си набези срещу  Рум(Византия), които извършвал с помощта на подвластните му улчийци(склавяни)…"

        Блазиус Клайнер,позовавайки се на сведение от анонимния секретар на  маджарския крал Бела IV (1235-1270) пише;

       "Великият български предводител Реан с помощта и по съвета на император  Анастасий, и със съгласието на склавите, потеглил в 504 г. с войската си от изток към  запад и завзел не само България, но и голяма част от Унгария заедно със Сирмиум(Срем).  Обаче кралят на Италия, излязъл срещу българите със силна армия, превзел завзетия от тях Сирмиум и в 504 г. ги разбил напълно в сражение, както свидетелствуват  Марцелин  и Касиодор в своите хроники. След това поражение българите се завърнали в земите на Банат и около Тиса, които запазили чак до 884 г."

       Съществуват различни мнения относно персонажа на Реан. Най-вероятно зад него се крие Татра, но е възможно да става въпрос за Флавий Сабиниан.

      Възможно е дори Реан да е напълно различна личност от описаните.

      Касиодор в своята Готска хроника под  504 г. е записал: "В това консулство, след като благодарение на доблестта на крал Теодорих бяха победени българите, Италия  отново овладя Сирмиум". И още: "Пълководецът Толвин в младостта си участва в  сирмийският поход, изпита триумфът над хуните, и обрече на  смърт българите, страшни до тогава по цялата земя."

      Не е достатъчно ясно, като какви се явяват българите при защитата на гепидската столица Сирмиум (Срем) през 504 г. при нападението на готите. Вероятно те са поканени на помощ като съюзници от гепидите, но ако се доверим на унгарското сведение, градът до нападението на готите на Теодорих е бил за кратко под български  контрол.

      В крайна сметка Сирмиум е превзет и за известно време остава под властта на  готите и тяхното кралство с център Равена в Италия.

      Марцелин пише за събития от 515 г.

     "Мундо войводата на двете войски в Илирия, пръв от римските военачалници пропъди готите, които се скитаха и досега в Илирия, като изби не малко от тях. Същият  този войвода се осмели да се нахвърли на Тракия и щастливо разби опустошаващите я българи."

       Австрийският историк Рослер пише:

        "В 517 г. под водителството на българите се разнесе нова буря срещу Римската империя. Македония, Епир, Тесалия бяха силно опустошени. В 539 г. се подновиха  същите сцени. Те сега се разпространиха чак в Полопонес и в Мала Азия."

       Йорданес в съчинението си "Гетика" описва етническата ситуация в  Причерноморска Скития в началото на 6 век.

  .   "Там живееше племето на акацирите, не признаващо златото, то живееше от земеделие, от скота-говеда и от лов.

       До тях над Понтийско море са разселяни българите....А там са и хуните....Едни от тях се наричат алциагири, а други савири, но местата на техните поселения са разделени. Алциагирите били около Херсон, като през зимата се предвижват към Понтийско море.."

                                                                                                                                                                                                 Отново там Йорданес изброява народите, които живеят в Скития. "Тези народи са гепиди, склавени, анти, видивари, ести, аказири и българи. Българите са хуни, които  живеели отвъд агацирите над Черно море. Тези българи станали прочути поради  греховете на ромеите. От земята на българите се разпространила яростта на хуните  върху народите."
(2.2)Болах Джилкан (Джилки, Болох, Буляк-Болгар) - 510 - 522 г.  Вожд на савирите в Кавказ. Негова съпруга е царица Боарикс (Боа), от която има двама сина. Умира през 522 г. Византийските хронисти дават информация за този период:

    "В това време при източните римляни били изпратени пратеници от сарагурите, урогите и оногурите - племена,  напуснали родните си земи в следствие на  враждебното нашествие на сабирите, които от своя страна били прогонени от аварите от техните места. Сарагурите прокудени от родината си,в търсене на земи, се  насочили към хуните - акатири и започнали битки с тях , като ги покорили. Те  достигнали пределите на римляните и пожелали да получат тяхната благосклонност. Императорът ги поласкал и им дал подаръци , и ги отправи назад."

   "Римляните и лазите имали силна вражда с племето на сваните(савирите). Персите също възнамерявали да воюват срещу тях заради укрепления превзети от сваните. Техният цар изпратил посолство при византийците с молба да му се изпратят войници за помощ , за да се охранява  границата на подвластната на римляните Армения от нападенията на сваните."

 

     В хронографията си  Теофан съобщава за събития от 517 г.:

     "Хуните, наричани савири, проникнали в района на Каспийската врата. После  преминали Дербентският проход и нападнали Армения, опустошили Кападокия, Галатия и Понт и се остановили почти на самия  Евхаит."

     В "Джагфар Тарихъ" пише ,че "от сабирите (сабани,савири) идва нашият  (булгарски) език.Те идвали от Седморечието и били прогонени от аварите, които били от хонски произход, но били останали в Хин.Те унищожили множество хонски родове в Саклан.

     Част от тукашните хони те прогонили отвъд планините Каф (Кавказ), където  образували държавата Хонджак. А другите хони , сабарите изтласкали в Джураш  (Североизточна част на Кавказ до Каспийско море, Барсилия), където били принудени да се присъединят към българите."

      Болах умира през 522г., като вероятно е бил убит. 

      Истинското му име е Буляк-Болгар Джилки , а прозвището му е било Болох.
Вукич (Волег, Булгар) - ок. 515 - 540 г. – СЪРБИЯ Булгар (Вулгер, Булгер, Вукич, Волег) Върховен управител на Патрия Оногурия. Бил е брат и вероятно съвладелец на  Дрого. Загива в битка с византийците през 540 г., заедно с брат си Дрого. Булгар е идентичен с крал Вукич, който Паисий Хилендарски описва  като първия български крал и брат на крал Драгич.

    Името Волег или Вологез, като митичен втори български цар се среща в летописа  от 19 век на поп Йовчо Попниколов от Трявна, който попаднал на книги от Търновската Патриаршеска библиотека на Второто Българско царство.

    Съгласно данните на Блазиус Клайнер, първото заселване на българите на юг от Дунава става още през 507 г. в земите на дн. Южна Албания и Македония. Има  основания да се счита , че това  е станало именно по времето на Булгар.

      Български наемни дружини дейно участвали като съюзници във войните на  византийския император Юстиниян в периода 533-540. Те помогнали много за успехите на византийците водени от военачалника Велизарий в Азия, Африка и Италия. Тези  български дружини включвали представители на всички по-големи хуно-български  племена- утигури, кутригури, савири и други
(2.3)Грод (Грот, Горди, Гордас, Гретис, Куштан) - 522 - 530 г. (той и племето му обитавали Кримския п-ов, приел християнството и се опитал да го наложи)                                                                    

         Владетел на хуно-българите в Патрия Оногурия. Той е син на  Джураш Мазгут, брат на Мугел и може би брат на Татра. Грод е първият хуно-български  владетел, който приема християнството и прави опит да покръсти хуно- българите. Той  е имал голяма власт и престиж за времето си. Грод умира в името на Христовата  вяра. Зад неговото убийството стоят брат му Мугел и недоволни от политиката му войни и жреци. Центърът на неговата държава се е намирал в Крим.

         През 524 г. византийският император Юстин I се опитва чрез своя пратеник в столицата на хуно-българите в Крим, Проб да убеди хунският цар(Грод) и да подпомогне грузинския цар да се върне на престола си.

        Прокопий в своите "Персийски войни" пише: Гурген , князът  на Кавказка Иберия, воювал с персийския цар Кабад, се обърнал с молба за помощ към византийския  император. Императорът изпратил в кримския град Боспор(дн. Керч) патриция  Проб с много  пари. Целта била да се наеме войска от хуните, които живеели между Херсон и  Боспор. Проб изпълнил своята задача и Юстин с тази войска от хуни се отправил към  Лазика в помощ на Гурген.

       През 528 г.Грод, посетил византийския император Юстиниян  в  Константинопол. Целта на посещението му била сключването на съюзен договор с Византия, както и  приемането от негова страна на християнството. Император Юстиниян станал  кръстник на Грод и му дал куп дарове. От своя страна Грод обещал да отбранява от варварите римските владения, особено град Боспор и да доставя известно количество рогат добитък. В съюзния  договор имало клауза, според която императорът имал  право да изпрати допълнително количество войска под началството на военни трибуни за защита на Боспор, който бил станал център на търговията между хуно-българите и Византия и за събирането на рогатия  добитък.

      Когато се върнал в своята страна, Грод започнал да налага новата вяра.  Унищожил доста езическите идоли, на които се кланели дотогава народът му. Но езичеството сред хуно-българите имало своите поддръжници и срещу Грод избухнал  метеж.   

     Недоволството се засилило и от васалното положение спрямо Византия и за  данъците, които трябвало да и им се плащат. Начело на бунта застанали жреците, болярите, както и братът на Грод - Мугел. Грод бил свален от власт и убит.

     Според средновековните историци Малала и Теофан : - "През 528 г.царят на  хуните, наречен Грод дошъл в Константинопол. Присъединил се към императора, станал християнин и се просветлил, императорът бил негов кръстник. Ромеите охранявали Боспор от варварите и взимали от тях данък. Братът на Горд е бил причастен  към неговото убийство."                                                                                                                                       

     Според Йоан Никийски и Михаил Сириец, "Юстиниан I станал кръстник на Горд и го обсипал с големи дарове, като го отпратил в неговата страна, за да охранява  римските граници и град Воспор, наричайки се така, защото хуните ежегодно плащали на римляните данък, вместо пари, бикове. Юстиниан изпратил в града и ромейски  войници. Царят на хуните, ставайки християнин, върнал се в своята земя, отишъл при своя брат и разказал му за любовта на императора и неговата щедрост, как и защо се  покръстил.Той събрал идолите, на които хуните се покланяли и ги претопил.

     Хуните се разсърдили и се сговорили с неговият брат, убили го , и на негово  място поставили за цар, брат му Маугер".                                                                                          

     За убийството на Горд от Маугер пише и византийският хронограф от 12 век  Михаил Сирийски - "Горд бил свален от своя брат, войската и жреците и бил убит".

     Някои неща относно приемането на християнството от страна на Горд остават в загадка. Не са ясни причините, поради които Грод се решава на това деяние, което по-късно ще доведе до неговата гибел.

     Въпросът е дали той доброволно е изразил желание да приеме християнството или е бил принуден да се съобрази с определени неизвестни ни обстоятелства.

     Буди недоумение характера на съюзния договор между Византия и хуно- българите на Грод. Този договор де факто поставя Грод под васалитета на Византийската(Румака) империя и е написан като от победител към победен.

     Събитията около Грод много напомнят тези свързани с приемането на  християнството от княз Борис в Дунавска България. Затова не може да се изключи  възможността  Грод да е приел християнството под Византийски натиск, като по този  начин е целял да спаси страната си от завладяване.
Муагерис (Муагер, Мугел, Могер) – 528. 530 г.

     Владетел на хуно-българите в Патрия Оногурия.  Син на Джураш Мазгут, брат на Грод и може би брат на Татра. Унгарският тюрколог Ю. Немет го  определя  като цар на Кубанските хуно-българи.

     Мугел организира бунт срещу брат си Грод, който бил приел 

религия през 528 г.На негова страна застанали жреци, войни и велможи. Войските на  метежниците победили армията на  Грод, който бил свален от власт и убит по заповед  на Мугел. След смъртта на Грод, Мугел(Маугер) се възкачил на кралския  трон.

     След това, опасявайки се от намеса на римските войски в Боспор, хуно-  българите на Мугел нападнали града и избили византийският гарнизон, като убили  трибуна Далматием. Но българите не владеели за дълго Боспор. Императорът  отправил срещу тях по море и суша многочислена войска набрана от скити и готи. Усилията на  Юстиниян се увенчали с успех. Хуно-българите, уплашени от вестта за  приближаването на силната армия, напуснали града. Жителите на Боспор признали  върховната власт на Юстиниян, който трябвало да ги защитава от нашественици.

      За неговото врeме Теофан пише,"възползвайки се, че римляните не му обръщали внимание (на Мугел), войската му нападнала град Воспор и убила трибуна Далмаций и войниците му. Чул за това, императорът отправил срещу нашествениците консула и  други военачалници. Хуните(българите), като разбрали за това, побегнали като във Воспор се възцарил мир и римляните управлявали без всякаква опасност."      

     Йоан Малала също пише за тези събития.

    "Те се появили пред Боспор и убили охраняващите града. Дочул за това, Василевсът назначил бившия консул Йоан за отговорник на проливите на Понтийско  море и му дал войска от готи. Василевсът изпратил и по море войници срещу хуните. Също и по сушата той изпратил голяма войска начело със стратега Вадуарием. Разбрали за това, варварите избягали, мир се установил в Боспор,  и бил населен отново с Румеи.”                                    Според египетския епископ Йоан Никиуски, "Маугерис се покръстил след Горд". Повечето историци, считат, че Мугел е останал езичник.

     През 530 г. Мугел извършва военен поход срещу Византия. Срещу него воюват  войските на гепида Мундо. Съюзници в битката му били склавяните. Походите се  оказват неуспешни.

     Византийски летописец пише: "Мундо, войводата на двете войски в Илирия, пръв от римските военачалници пропъди готите, които се скитаха до сега из Илирия, като изби не малко от тях. Същият този войвода се осмели да се нахвърли в Тракия и щастливо разби опустощяващите я българи, от които паднаха петстотин в  сражението."

     Никиуският епископ Йоан пише:"Около 531 г.император Юстиниян тръгнал на война по Черно Море със скити и готи против хуните, които убили своят цар, защото се  покръстил."

     Съдбата на Мугел е неизвестна. Счита се,  че той е управлявал до 530 г. Възможно е да е бил убит в битка или свален от власт от провизантийски кръгове в  страната си.
Айяр (I) (Айар, Авар) - 528 - 531 г.
Кан АЙЯР СИН НА МАСГУТ.

Свалил от държавна отговорност втория си брат Могер заради възникналите религиозни вътрешни противоречия, и понесъл отговорност като проклятие над неговото семейство за убийството на своя брат Гостун обвинен в държавна измяна..
(2.4)Драгун (Драгич, Дорг, Дрого, Дрогун, Дронг,) - 530 - 540 г. Владетел на Патрия Оногурия. Идва на власт след Мугел. Може да се предположи, че той е управлявал съвместно с Булгар, с който са били братя. Неговото управление се характеризира с непрестанни български нападения над византийските провинции Мизия, Тракия и Илирик. Загива през 540 г. в битка срещу византийците, заедно с брат си Булгар.

      За неговото време Стивън Рънсиман, позовавайки се на авторитетни  средновековни източници пише: "През 535 г. те(българите-кутригури) навлезли в дълбоко в Мизия. Също така през 538 г. многочислени прабългарски орди, предвождани от двама владетели, нахлули на  Балканите и успели да победят и пленят няколко византийски военноначалници, сред  които и един покръстен хун на име Акум. На следващата година Мундо отново се  появил на сцената. Сега той управлявал Сирмиум и тъй като старият му покровител Теодорих бил мъртъв, той потърсил покровителството на император Юстиниан. Мундо  се оказал полезен васал - той разгромил българските нашественици така  успешно, че никакви други хуни не посмели да преминат Дунава. И така, за известно  време за прабългарите не се чувало нищо."                                              

     Теофан и Малала съобщават, че през 539/540 г. българите (при Малала хуните)  били водени в битката от двама княза.

      В латинския превод на текста на Теофан, направен от Анастасий пише : "

      Двама български царе, а именно Вулгер (Булгер,Булгар) и Дрогго (Дрог) с множество българи нападнали Скития и Мизия по това време, когато в Мизия управлявала войската на Юстин, а в Скития Баударий. Тези полководци се отправили към българите, влезли в битка с тях. Юстин загинал, а на негово място бил назначен Константин. И стигнали българите до земите тракийски. Срещу тях се изправил военачалникът на Илирик - хунът Акум, който бил покръстен. Румската войска обградила българите от всички страни, пронизали и избили голямо множество, отнели целия  добитък и ги сечели поголовно . Убили и двамата български князе- т.е (Дрого и Булгар). И когато обедителите се завръщали с радост, ги нападнали други българи. Уморените военачалници се обърнали в бягство. Българите ги преследвали и заловили бягащите Константин, Акум и Годила в примка. Годила успял да се освободи с нож от примката и избягал. Константин и Акум били взети живи. Българите поискали откуп за Константин и го върнали в Константинопол, а Акум го върнали и изпратили в своето отечество."

      Унгарският учен Моравчик  счита , че  Акум е бил българин по произход, а  родината, в която е изпратен е държавата на българите.

      Паисий Хилендарски в своята "История Болгарская", позовавайки се на италианския историк от 16 век Цезар Бароний пише, че "българите имали за свой княз Драгич. Те нападнали Франгия и Илирик. Разбили гръцката войска и най първия, и силен  между тях цар Анастасия. Избили  400 000 и пленили много земя и народ. Цар Анастасия изпратил на българите много злато и дарове и си купил мир. Тоя Драгич пръв взел данък от гръцкия цар Анастасия".

      Според  Паисий ", Вукич и Драгич били двама родни братя. Пръв крал бил Вукич, втори крал Драгич."

      Съществуват много прилики между описания от Паисий цар Драгич и Дрого. Най-вероятно са едно и също лице.

       В своя "Летопис и родословие", Йовчо поп Николов говори за братята княз Волег и княз Драгон. Според него те се възцаряват през 502 и 530 г.

      Според Кирил Милчев, който се основава на сведение от 555 г. от летописеца  Псевдо-Захарий Ритор, през 30-те години на 6 век хуните на Боспор са имали свой писмен език, на който е преведено и "Светото Писание".

       Кирил Милчев излага тезата, че "Светото Писание" на хунски език е написано на азбуката на кавказките албанци. Самият покръстител на боспорските хуно-българи бил епископът от кавказко-албански произход Кардост. Той предполага, че точният период на създаването на писменост на хуно-български език е между 530 и 537 г., защото Кардост пристига в  Боспор през 530 г. и остава там до 537 г. Както пише Псевдо- Захарий Ротор, той имал видение, че е дошъл от Аран през Кавказ и покръстил много

Хуни.

      Това важно събитие съвпада с годините на управление на братята Булгар и Дрого.
Хал-Будай - ок. 531 - 534 г. (син на Барин)
Преодолял сепаратизма на Бийте Багъли и обединил Туран=ЕЛ като цялостна организирана държава. Възстановил дипломатическите връзки и активни търговски отношения с Китай, Персия и Византия. За първи път в разменената дипломатическа кореспонденция, китайския император в любезно обръщение към него използва терминът “Тюрук” или “Трек” във форма на учтивост. Командването на войските възложил на своя брат Каган Истеми, който в южна посока възвърнал старите държавни владения завзети от Китай и Персия, но най силната съпротива срещнал в региона на старата столица Афрасиаб. След смъртта на Кан Аудан=Афрасиаб, отговорността за командване на региона и неговата защита поел старият Бий-Тубджак, ветеран от армиите  на Кан Атила и неговият син. По старата практика от времето на Кан Аудан/ЕЛ-Тонга/, те изисквали и облагали с ежегоден данък населението източно от Урал и Алтай за доставка на метали, а населението в най-северните региони за доставка на кожи от самур, бивни от мамути и янтър.

Сраженията между родствениците и поверените им като отговорност човеци , независимо от тяхната расова  и родова принадлежност, били жестоки.

В първата фаза на тези сражения е убит Бумин/552/. Във втората фаза на тези сражения, при превземането на трите последни градове крепости е убит и първородния син на Бумин - Ел Каган Асик./553/, а също и синът на Бий Тубджак.
(2.5)Заберган (Сумар кан, Самор кан, Саба-Юрган, Су-Бюрган, Катраг, Савер II) - ок. 531 - 563 г.
Каган Заберган - Вожд на българите-кутригури. Приема властта над народа си след Киниалон и  Синион вероятно през 531 г.. Управлението му се характеризира с непрестанни войни с Византия и родственото племе утигури. През 551г. неговите войски извършват  нападения  над Мизия, Тракия, Македония и Константинопол. През 559 г. заема трона в Аваро-Българския племенен съюз, като наследява аварския каган Кандик. През  558/559 г. с голяма войска Заберган преминал замръзналия Дунав и навлязал във  византийска територия . Покорил Мизия и навлязал в Тракия. Войската му била  разделена на три части. Едната била насочена към бивша Елада, а друга към  тракийския Херсонес, намиращ се на Галиполския полуостров. Лично той с 7000 души отряд атакувал Константинопол, като по пътя си преминал през Анастасиевата стена. Заберган стигал до град Аенус, където строил ферибот от салове, с които неуспешно атакува Константинопол  по море.                                                                                                          

      Император Юстиниян повикал на помощ опитния военачалник Велизарий, който не позволил на Заберган да навлезе в столицата и го отблъснал. Обсадата е снета през месец август. Българските войски били спрени и при Термопилите в Елада, а при тракийския Херсонес претърпяли поражение. Заберган решил да прекрати кампанията и дал заповед  всичките му войски да се съберат на едно място. Походът се оказал неуспешен, но Заберган поискал от Византийците голям откуп за пленниците. Едва след като искането му било удовлетворено, били освободени пленниците(сред тях бил и стратега Сергий, син на Вакх), той се оттеглил в страната си.Така завършило почти едногодишно военно присъствие на Заберган на Балканския полуостров.                                                                                              

      Теофан пише за събития от 558 г.

    " През същата година се опълчили срещу Тракия големи множества хуни, нахлули в  нея, като избили и пленили мнозина... И като намерили няколко места от Анастасиевата  стена , разрушена от земетресение, нахлули и опленили чак до Дрипия, и селото  Хитос.

      Всички (гърци) избягали в града заедно с имуществото си. Императорът като чул това, набрал мнозина и ги изпратил при Дългата стена. Там те вързали сражение и  мнозина от ромеите и схоларните загинали...."

       За същите събития Стивън Рънсиман пише:

       "Но кутригурите били неукротими. През 558 г. начело с предводителя си Заберган  те настъпили отново с още по-могъщи сили. Войската им се разделила на три части: едната нахлула в Континентална Гърция, другата нападнала тракийския Херсонес, а  третата, най-голямата,  водена от самия Заберган, преодоляла Дългата стена и  достигнала покрайнините на Константинопол.  Императорът изпаднал в паника и  призовол престарелия  Велизарий да спаси Империята. Стратегията му се оказала  успешна  и кутригурите били надхитрени и отблъснати. Докато първата им войска била  задържана от укрепленията на Термопилите, втората била разбита от племенника на  императора, Герман, в Тракийския Херсонес."

       Агатий, пише с по-големи подробности за похода на кутригурите и назовава  техния  вожд - Заверган. Българска конница начело с него преминала през дълбоко  замръзналия Дунав, прекосила Северна България,  без да срещне някаква съпротива, и навлязла в Тракия. Тук войската била разделена на три:  една част била изпратена към Елада, друга - към Галиполския полуостров. Самият Заберган със 7-хилядна  войска се насочил към Цариград, като "опустошавал по пътя си нивите, нападал  градовете, раздвижвал и разбърквал издъно всичко". В своя поход Заберган прекосил с лекота  дори Дългата стена, без да срещне особена съпротива, и се разположил на  стан при селището Мелантиада(Яръм Бургас), на около 140 стадия от столицата. Това предизвикало такава голяма уплаха не само сред населението, но и сред властите, поради което по нареждане на императора от църквите в околностите на Цариград били събрани всички по-ценни неща и пренесени отвъд морето, на малоазийския бряг.

       Отрядът, изпратен против Галиполския полуостров, нападнал преградната стена, която го защищавала, като поставили срещу нея стенобойни машини и стълби. Когато  щурмът срещу стената не дал желания резултат, българите са опитали да  проникнат откъм морето през Сароския залив при гр. Енос. За целта приготвили  около 150 сала. На византийските кораби обаче се удало да отбият това нападение.  

       Няколко дни по-късно  византийците дори направили неочакван излаз зад  крепостната стена и влезли с българите в открито сражение. И тъй като по  същото време и Заберган се бил оттеглил от Цариград, обсадителите заедно решили да прекратят по-нататъшната битка и да отидат при останалите свои съотечественици.

       Изпратената към Елада прабългарска войска не успяла да премине Термопилите и след като не постигнала някакви особено големи успехи, се завърнала при основната част от войската. И макар целият поход да не постигнал голямата си цел, Заберган  поискал  от византийците голям откуп за пленниците. Едва след като искането му било  удовлетворено, той освободил пленниците(сред тях и стратегът Сергий,  син на Вакх) и се оттеглил в страната си."

Докато кутригурската войска все още била в пределите на Византия, император Юстиниян  извършил  успешен дипломатичен ход, като уговорил, както пише Прокопий  утигурския вожд Сандилх да нападне кутригурите на Заберган.

      Той изпратил послание до княза на утигурите Сандилх. В това послание  императорът обвинил Сандилх в ленност и  безотговорност, с което допуснал да се  грабят римляните, които били техни съюзници. Той заплашил, че в бъдеще ще  прекрати изпращането на дан на утигурите, като го дава вече на кутригурите, с които  мисли да сключи съюз. Заплахите  на императора постигнали целта си. Синдилх  събрал войска, разорил жилищата на кутригурите, посрещнал техните войски, които се връщали от Византия, разбил ги и им отнел добитъка.

      Започнали непрестанни войни между двете еднокръвни племена. Това довело до тяхното обезсилване и попадане под чужда зависимост.

      Агатий в пета книга към "За царуването на Юстиниян", дава сведения за  територията, обитавана от хуно-българите в периода 552-558 г. " Народът на хуните обитавал тази част от Меотидското езеро, която се обръщала на изток, живеели на  север от река Танаис(Дон), заедо с други варварски народи, които обитавали Азия  на Имейската планина. Всички те се наричали хуни, или скити. Поотделно тези племена се  наричат котригури, други-утигури, някои  ултинзури, други вуругунди. Те дошли в  Европа преди много  столетия  и разпространявайки се по чужда територия, причинили на нейните обитатели големи бедствия от техните неочаквани нападения. Ултизурите и вуругундите са считани за най-могъщи от тях и били знаменити при управлението на император Лъв(457-474)...Хуните...обитавали недалеко от брега на  Дунав, там където им било по удобно. Когато зимата настъпвала, реката обичайно  замръзвала и ставала удобна за преминаване на хунски пешаци и конница "
Синион (Синий) - ок. 533 - 551 г. Кутригурски вожд.  Възможно е да е бил съвладелец на Киниалон, като негов брат . Съществуват и мнения, че Синион може да е бил само вожд на отделно кутригурско - българско племе.

      Синион бил съюзник и служил при византийския военачалник Велизарий срещу  вандалите в Африка през 533 г., като началник на един хунски отряд от 6000 войника.

      През неговото управление подвластните му кутригури често навлизали в  пределите на Византия с войска за кратко и след това се оттегляли. Това принудило империята да  води политика, която да противопоставя двата основни български  племенни съюзи - кутригури и утигури. В резултат на тази политика, утигурите навлезли на територията на кутригурите и ги принудили да поискат да сключат мир с  Византия. В мирния договор било включено и условието кутригурите, които не могат да се  върнат в своята  страна, да останат в римските предели. Императорът щял да им даде  земя в Тракия за външна защита от нападение на варвари. И действително - част от  кутригурите, които били  победени от утигурите, със своите жени и деца  избягали при  римляните и получили земи в Тракия.  

      След като войските му били тотално разбити от утигурите, Синион се възползвал  от клаузите на мирния договор и с 2000 българи-кутригури се заселил в Тракия.                                                                                                                 

      Прокопий пише ; "Веднага 2000 души от хуните, които били победени в сражението бягайки от утигурите, пристигнали в ромеиската земя, заедно с жените и децата си. Един от техните вождове бил Синион.Те отправили молба до император Юстиниан. Той ги приел с пълна готовност и им позволил да се заселят в земите на Тракия."

      За Синион пише и австрийският историк Рослер:

     "Един княз на кутригурите, Синио, служеше на ромеите срещу вандалите в Африка. След нахлуването на тюркските авари от към запад, някои се присъединиха към тях, именно племената на Канган Тарниах с кутригурите, които служеха на Кагана."
Баръс V (Борис) - ок. 539 - 545 г. Владетел на Патрия Оногурия. Приема властта след смъртта на Булгар и на Дрого. Управлява за по-малко от година със съвладелец с неизвестно име, който  може би му е бил брат. Вероятно е син или на Булгар или на Дрого.  Борис разбива  през 540 г. войската на византийския военачалник Акум хунът, като го пленява. След  това, през същата година той атакува войските на друг византийски полководец, но е победен и пленен заедно със своя съвладелец. Изпратен е в Константинопол, а след  това е заточен в Армения или Лазия, заедно с част от пленените му войници.

      В историята си Паисий, позовавайки се на Цезар Бароний пише следното:               

     "След Драгича се вдигнал крал Борис, тръгнал срещу крал Акума и го хванали в  сраженията, довели го жив в България. Така хванали в битките и маджарския крал  Теодорика и го довели вързан в България. После българите отишли сами, с малко  войска нападнали крал Муда. Той ги победил и поробил. Пратил ги на гръцкия цар  Юстин, а той ги разпръснал по Аморея и Армения. Затова по времето на Юстиниана  Велики българите нападнали Тракия до Едирне."

     Теофан и Малала  разказват  за събития от 540 г  : "Юстиниян назначил Мунд за военачалник на Илирик. По това време, когато Мунд се намирал в Илирик, дошло   голямо множество от българи и го нападнали. Мунд ги разбил всичките. Сред  пленените били техните вождове и ги изпратил в Константинопол с много други  българи и ги показали на тържество на хиподрума. И настанал дълбок мир в Тракия, като хуните не смеели вече да преминават през Дунава. А пленниците български царе били изпратени в Армения и Лазия, и били влючени в числото на редовните войници"
Сандилх (Сандил, Боян-Челбир, Сангудач, Утрик) - 539 - 576 г.
Син на Татра, внук на Джураш Мазгут, правнук на Ернах и баща на Тубджак.

       Сведения за Боян Челбир дава летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

       "В периода на управлението на сина на Татра - Боян-Челбир - в Саклан (Скития)  дошли аварите прогонените от хазарите. Сабарите (Савирите), които панически  се боели от тях, притихнали, а българите, напротив - надигнали глава… Боян- Челбир се побратимил с хакана на аварите Тубджак и нарекъл с неговото име своя  син, а онзи пък приел името Боян. След аварите се появили техните гонители - хазарските тюрки, но българите заедно с аварите в ожесточено сражение ги отблъснали от Сула(Дунав) и Бури-чай(Днепър). Тюрките отстъпили, но отвели със себе си част от джалдай-ските(кримските) българи и им разрешили да образуват в  Джураш (Кавказ, Дегестан) собствено бекство - Бурджан - за да охраняват границите им от към юг. Защото българите от времето на Кан-Дерейската битка се считали за най- умелите и храбри войни в света. Затова тези българи започнали да се наричат  бурджани, а начело им застанал големият син на Боян-Челбир - Атрак. А западните  българи на Боян-Челбир, останали в зависимост от аварските Кагани. Те започнали да се  наричат кара-българи, т.е. "западни", а не "черни", както разбирали тюрките. Защото българите наричали запада "кара", изтока - "ак", севера - "кук", а юга - "сара"или "саръ"

      Според Зуфар Мифтахов-"Първите български държавни образования.",Боян Челбир умира през 590 г.

      Реалното съществуване на Боян Челбир не подлежи на съмнение. Историческият му образ, както е предаден в летописа на волжките българи много напомня на този на кутригурския вожд и в последствие Каган на Аваро-Българския каганат Заберкан.

     Сандилх е Владетел на утигурите в източната част на Патрия Оногурия (Утигурският съюз). Предполага се,че е от рода на Ернах.                      

      Сандилх е известен с това, че превръща утигурите в сериозен политически фактор  в Приазовието, Северен Кавказ и района на река Дон. Проявява се като храбър и умел  военачалник. Дипломацията му е доста противоречива. Става съюзник на Византия  срещу родствените му кутригури. През 551 и 569 г. нанася тежки поражения на  кутригурите.

      За събитията през управлението на Сандилх , историкът  Рънсиман, позовавайки  се на авторитетни средновековни автори пише:

      "Император Юстиниан спешно изпратил дипломатическа мисия с дарове при утигурския Кан Сандилх, за да го склони да нападне кутригурите в гръб. Сандилх на драго сърце удовлетворил молбата му  и дори се престарал. Но Юстиниан, с цялото си двуличие,  присъщо на византийската дипломация, съобщил на кутригурите, че земите  им са нападнати, дал им пари да се оттеглят и дори предложил да ги подслони във  владенията си, ако при завръщането им се окажело, че са останали без дом”.   

      Сандилх, раздразнен от двойнствената политика на императора, и му изпратил  протестно  послание - по специални пратеници, тъй като хуните рядко пишали. Но Юстиниан не обърнал внимание на съобщениято му и просто продължил да  изпраща на утигурите сумата, с която ежегодно ги подпомагал."                   

      "Междувременно императорът отново изпратил посланници при утигурите. Понеже се опасявал, че те ще бъдат недоволни след първия си опит за съюз с империята, той  им съобщил, че кутригурите са ограбили парите, предназначени за тях през тази година. Императорът можел да си ги върне и сам, но предпочитал да изпита  приятелството им, като остави това на тях. Доводите му успели да убедят Сандилх, защото той желаел и да си получи парите. И така, кутригури и утигури се впуснали с настървение в междуособни борби, които поглъщали всичките им сили, докато на  сцената не се появило ново действуващо лице, което изведнъж ги заставило да се  укротят.”                                                                                 Прокопий Кесарийски дава подробно описание за действията на Юстиниян,  целящи привличането на Сандилх за съюзник срещу кутригурите. "Като отправил пратеници при вождовете на хуните утигури, които живеят отвъд  Меотидското езеро, той ги укорил и нарекъл бездействието им спрямо кутригурите престъпно, понеже нехайството спрямо приятелите, които загиват, трябва да се сметне за една от най-големите неправди. Кутригурите - казал той - нехаели за своите съседи и въпреки, че получавали от Византион всяка година много пари, те не желаят по никакъв начин да прекратят своите несправедливи действия спрямо ромеите, но  всекидневно без всякаква причина ги нападат и ограбват. А утигурите не получават  нито част от парите, нито споделят плячката си с кутригурите и въпреки това не се  застъпват за озлочестените ромей, ако и да са от старо време техни най-големи  приятели. Като съобщили това на утигурите, император Юстиниян им изпратил пари,  припомнил им какви дарове често са получавали и по-рано от него, и ги убедил да предприемат веднага поход против останалите в земята му кутригури. Те взели за  съюзници 2000 от свойте съседи готите-тетраксити и преминали с цялата си войска реката Танаис. Предвождал ги Сандилх, извънредно разсъдлив и изпитан в много  войни, достатъно надарен с храброст и мъжество. След като преминали реката, те се  срещнали с кутригурите и влезли в сражение с тях.Те се защитавали твърде упорито срещу  нападателите и сражението продължило премного време...                                                              

       Докато тези варвари се сражавали помежду си, както казах и опасността за тях нараствала съобразно с битката, тогава на ромеите се удало добре да се  възползвуват от щастливия за тях случай. Онези от елините, които се намирали като пленници у кутригурите, които възлизали на много десетки хиляди, се вдигнали бързо оттам и без да ги преследва никой, пристигнали по родните си места. "                 

       Агатий също пише за войната между утигурите и кутригурите : "Така твърде дълго време двете страни враждували помежду си взаимната им омраза била затвърдена. Те ту извършвали нападения и грабежи, ту влизали в открито сражение,  докато силите и на двете страни отслабнали и се разстроили така, че двете  племена загубили дори самото си племенно наименование."                                         

       Византийският историк от 6 век Менандър Протектор дава по-друга гледна точка  за събитията и говори за първото писмо на Сандилх до императора:                                                                    

  " тогава Юстиниан натоявал пред Сандилх, вожда на утигурите, и не престанал да го увещава да започне по какъвто и да е начин война срещу Заверган. За тая цел той  пращал често пратеници и го подбуждал не веднъж.

      Императорът обещал освен това, че ако Сандилх победи котрагирите, той ще му  прехвърли парите, които били определени да се дават годишно на Заберган. И тъй  Сандилх, като искал да бъде предан на ромеите, съобщил следното на императора, че  "не е справедливо, нито пък прилично съвсем да се унищожат съплеменниците си,  които не само говорят език, еднакъв с нашия, и са наши съжители, а имат и същото  облекло и бит, и са негови сродници, ако и да са подвластни на някой други вождове.”   

      При все това веднага ще отнеме конете на котрагирите и ще ги присвои, за да няма  какво да яздят, та да не нанасят вреди.                          

      В историческият си разказ Прокопий пише:                                                    

     "Императорът Юстиниан изпратил полководеца Аратий с поръка да съобщи на кутригурите онова, което се бе случило в тяхната земя, и да им предложи пари, да ги убеди да се оттеглят, колкото се може по-скоро от ромейската земя. Като узнали за  нашествието на утигурите и получили множество пари от Аратий, те се съгласили да не вършат вече никакви убийства, нито пък да правят нещо друго неприятно, но да се оттеглят като приятели на тамошните жители. Уговорено било също, че ако успеят да се завърнат в бащината си земя и да се установят в нея, то да  останат там и занапред да бъдат верни на ромеите. Ако пък им бъде невъзможно да останат там, да се завърнат отново в земята на ромеите, а императорът ще им подари  някой от земите в Тракия с условие, че като се поселят там, завинаги ще бъдат  съюзници на ромеите, и заедно с тях грижливо ще бранят страната от всички варвари.    

      Сандилх, царят на утигурите, узнал за тези неща. Той се разгневил за това, че докато отмъщавал на своите едноплеменни кутригурите, заради неправдите спрямо ромеите и ги прогонвал от техните родни места, кутригурите били приети от императора и като  се заселили в плодородните земи на ромеите, щели да живеят много по-добре. Затова той  изпратил пратеници до императора, които да го укорят за стореното. И когато пратениците пристигнали при Юстиниян, те му казали, че цар  Сандилх по тях като с писмо му съобщавал следното:                                    

       "Зная една поговорка, която съм чул от дете, и ако не съм забравил нищо от  нея, тя гласи така. Казват че звярът вълк, ако може би и да е в състояние да променя  козината си, обаче нрава си не мени, защото природата не му позволява да го  променя. "Това съм чул от старите,  които по коствен начин загатват за човешките работи. Аз зная и още нещо, което съм  научил от опит, и което естествено може да научи един варварин, който живее на  полето. Овчарите вземат вълчета, докато още сучат, и грижливо ги отглеждат в кучета. А кучето е признателно към онези, които го хранят, и твърде добре помни  благодеянието им. Овчарите постъпват така,  за да научат вълците да бъдат  пазачи на овцете, та когато нападат диви вълци, кучетата вълци да отблъснат тия нападения и да бранят овцете. Мисля, че така е по цялата земя, защото няма човек, който да е видял кучета да правят заговор срещу стадо, нито пък диви вълци някога да го отбраняват, но природата е наредила това като някакъв закон, и за кучетата, и за овците, и за вълците. Мисля, че в твойто царство, гдето открай време има изобилие от всякакви блага, няма никаква промяна в това отношение. Ако има покажете я на моите пратеници, та и ние на прага на старостта да научим нещо за тая необикновенна работа. Ако пък навсякъде е наредено точно така в природата, за тебе не е добре да оказваш гостоприемство на кутригурското племе и тъй да създадеш размирни съседи, като заселваш сега в страната си, онези които ти не понасяше, когато бяха извън нея. Впрочем не след много време те ще проявят спрямо ромеите своя вълчи нрав. Винаги ще се намери враг, който да опустошава ромейската  държава, като се надява, че ако бъде победен ще бъде винаги в изгодни положение. Така не ще остане нито един приятел на ромеите, който да попречи нна нападащите  вашата земя врагове, понеже се бои, след като съдбата го надари с победа, да види, че победените живеят у вас по-щастливо от самия него. Както ние живеем в  пуста и изобщо безплодна земя, кутригурите имат възможност да се дават пари, с които да си купуват жито, да се напиват с вино, и да получават най-изтънчени ястия. Кутргурите в някои места се  ползуват и от бани, и тези скитници дори носят златни украси и притежават тънки,  пъстри и извезани със злато одежди, а по-рано да са заробвали  множество ромеи и са ги отвеждали в земите си. На тези проклетници не  е било необичайно да налагат на ромеите робски теглила, като охолно ги биели с  бичове, а невинните люде убивали и вършели всичко друго, което нравът и властта  на господаря варварин допусне. А ние с наши усилия и като се излагаме на смъртна  опасност, освободихме ромеите от участта, която тогава ги бе постигнала, и  предадохме онези, които станаха причина да понесем изпитанията на  войната. А за тия дела от двете страни получихме от вас напълно противоположни  награди. Докато ние все още понасяме несгодите на своята родина, те имат дял от земята на онези, които благодарение на нашата храброст отвървахме от  робството им." Това казали утигурските пратеници. А императорът, като ги успокоил  напълно и ги дарил с много дарове, не след много време ги изпратил в родината  им."

       Според Прокопий, Сандилх бил мъж, надарен с изключителин разум, твърдост на  духа и опитност във военните дела. Под неговото началство утигурите взели връх над своите съплеменници кутригурите и завзели части от техните земи.

       За важността за Империята от личността на Сандилх, говори и факта,че  Юстиниян прави реч пред сената, как е проникнал вътре между хуните и ги скарал и как си кореспондирал с утигура Сандилх , когото насърчавал да стане федерат и да  атакува в гръб кутригурите.

        Политика на Сандилх в крайна сметка се оказала пагубна за утигурите. Непрестанните войни с кутригурите отслабили съпротивителните сили на  утигурите.Те станали лесна плячка на набиращия сила Западно-тюркски Каганат и през  569 г. попаднали под тюркско владичество. Някои данни сочат, че преди да попаднат  под тюркска зависимост, утигурите са били вече във васална зависимост от аварите.

       Има сведения, че през 569 г.Сандилх е поставен за управител на утигурите като Кагана на Западно-тюркският Каганат.

       Точната година на смъртта на Сандилх е неизвестна. Със сигурност тя не е по- късно от 576 г.

Тубджак (Алвар Аскал Тубджак,Тубждан)-576-603. Предполага се, че е син на  великият аварски Каган Баян-Челбир, баща на Органа и Албури, дядо на Кубрат по майчина  линия. Някои източници сочат, че негова дъщеря е омъжена за българският вожд  Худбард. Предполага се, че е бил съвладетел в Аваро-българския съюз на баща си и братята си. Вероятно е отговарял за източните части на империята, където са живеели  основно български племена. Тубджак е бил син на   Боян Челбир, персоноаж, който може да се свърже и със Заберган.

За Тубджак сведения дава летописът на волжките българи „Джагфар Тарихъ”

„Синът на Боян-Челбир - Тубджак - воювал на страната на аварите срещу Рум и подчинените на румците  - улчийци(склавяни). Докато аварския Каган Боян-Челбир безпощадно убивал улчийците , българският балтавар ги щадял и извел от Рум(Византия) в своите  владения около двеста хиляди от тях. Тези български улчийци започнали да се  наричат анчийци (анчълар), т.е. „погранични”, „покраищни”, тъй като били заселени по северните граници на бекството (бейлика) Кара-Булгар - в Учулъ и на Бури-чай (Днепър). Каганът на аварите отначало се отнасял с раздразнение към това, но когато по заповед на Тубджак анчийците (антите) направили няколко стотици лодки и  успешно се сразили с тях срещу румците и ги оставил на мира…

В 603 година, след като управлявал 15 години, Тубджак се споминал, оставяйки на своя голям син Бу-Юрган [Органа] едно обширно бекство от Учулъ(Галич) до река Аксу (Южен Буг) и от Кук-Куянтау (Киев) до Джалда(Крим)”.

За съществуването на Тубджак има свидения само в един исторически извор- „Джагфар Тарихъ”, като легендарен владетел.

Худбард (Хундбард,Худбад, Худбаад)-584-599/601 г..Назначен е за управител на  хуногондурите от аварския каган Баян през 584 г. По негово време утигурите се  обединяват с кутригурите и започват да се наричат с общото име (х)уногондури.  Лоялен е на аварския каган и участва в неговите военни походи. Женен е за сестрата  на Органа. Баща на Кубрат.

Худбард умира от чума през 599 г.  или при една от византийските атаки при река Тиса във войната от 601 г., която аварите и техните съюзни племена губят.
Хиниалон - ок. 540 - 551 г
 Теофан: "През 551 г. 12 хиляди кутригури, начело с вожда си Хиниалон, подстрекавани от  гепидите, нахлули на Балканите и ги опустошили."                                                        

      Нападенията на българите-кутригури  принудило император Юстиниян да се  обърне за помощ към кана на българите утигури Сандилх. Било изпратено посолство  при тях, което ги упрекнало, че не си спазвали договореностите и позволяват на други  да разоряват земите на техните римски съюзници.                                                          

      Дипломацията  на Юстиниян имала успех и владетелят на утигурите се съгласил   да воюва срещу еднокръвните му кутригури. Утигурите събрали войска и  присъединили към нея 2000 готи-тетраксити. Под предводителството на Сандилх , утигурите нападнали кутригурите, разгромили ги и отвели със себе си множество жени и деца. Хиниалон разбрал за нападението на утигурите над неговите земи от 

византийски бивши пленници , завръщащи се във Византия от земите на кутригурите.

      Тогава Хиниалон решил да спре настъплението срещу Византия и да сключи мир с империята. След това се отправил да защитатава собственото си отечество. Слухът за мирния договор между Хиниалон и византийците довел до силното негодувание на вожда на утигурите Сандилх. Заради това, той изпратил устна жалба до императора. Чрез дарове и обещания той бил усмирен.

      Предполага се, че Киниалон  умира през 551 г. Вероятно е бил убит в някоя от  битките срещу утигурите или е бил свален от власт от самите кутригури, заради  поражението от утигурите.

      (2.6)Аскал V, Каган Баян-Челбир (Келбир, Алвар) - 563 - 587 г.  

                       НА ИСТОРИЧЕСКАТА СЦЕНА СЕ ПОЯВЯВА АВАРСКИЯ КАГАНАТ

   В края на това време  Патрия  Оногурия е практически разделена на две независими части - Кутригурският съюз и Утигурският съюз. Владетел на аварите и българите-кутригури станал Каган Боян-Челбир(Аваро-български племенен съюз). Българите-кутригури признали властта му след смъртта на Заберган- 562 г..Известен е като най-великия аварски владетел. Проявил се като могъщ политик  и полководец.  

       Според Менандар, през 574 г.Баян преминал р.Сава в Далмация с 10 000  войници, основно българи-кутригури и завладял няколко града в Илирик. Разбил  византийската армия, която се е била изправила срещу него . Принудил император  Юстин II (565-578) да му плаща ежегоден данък в същият размер, в който преди това плащал на утигурите, защото аварите са покорили техните народи.

       По времето на император Маврикий (582-602) започва 18 годишна война между  империята на Баян и Византия. Битките са доста кръвополитни и с променлив успех.

       През 582 г. каган Баян след продължителна обсада превзема Сирмиум(Срем, дн.Сремска Митровица в Сърбия). Постепенно аварите превземат и Сингидунум  (Белград), Нове (Свищов), Маркианопол (Девня), Анхеало и стигат до Константинопол и Солун. Основата на аварската войска била съставена от българи и склавяни.

       Каган Баян организира многобройни нападения над балканските владения на  империята. На няколко пъти е застрашена и столицата Константинопол. През 596 г.  войските на каган Баян побеждават франките, съюзници на византийците в Турингия, като в битката участвали и много от съюзните му българи-кутригури. В последвалата битка в Банат, византийците побеждават и Баян губи над 11 000 войници. Като  отмъщение Баян отново извършва нападение над Мизия. Изпратената от император  Маврикий войска е разбита. Новият император Фока сключва мир с аварите и войната е прекратена.

       Според Теофан, през 597 г. "византийската  армия в своя поход в Придунавието била посрещната от тълпа българи, около хиляда. Те се движели спокойно, уповавайки  се на новия мирен договор сключен от каган Баян. Когато римляните ги нападнали, българите изпратили седем човека да поискат да не се нарушава мира. Като чули за  това, войни от авангарда доложили на войводата. Войводата отговорил:

      "Дори и самият самодържец  да дойде тук, няма да ги пощадя". Започнала битка и римляните били обърнати в бягство. Впрочен варварите не ги преследвали, опасявайки се, да не би след победата да последва и загуба. А войводата наказал с жестоко бичуване началника на предния отряд. Узнал за това, каган Баян отправил послание към Петър. Обвинил го в започване на вражески действия и в това, че римляните без причина са нарушили мира. Петър с ласкателни думи настойчиво уверявал, че това се е случило без негово знание , и че ще даде обезщетение за  всички жертви. Така варварите получили всичко отнето от тях, в двойно по голямо количество и съхранили мира."

       През 598, според написаното от Теофан, "военачалника Приск акостирал на брега  на реката при Сингидон (днешен Белград), обсадил града, изгонил българите оттам и започнал да строи стена. Каганът изпратил посланници до Приск, и използвайки като  свидетели своите богове, хвърлил върху Приск вината за случилите се събития."

       Д-р Ганчо Ценов изказва мнение, че "по време на Тиберий Баян бил в много добри  отношения с Византия. По нейна покана той напада склавяните отвъд Дунава. След  Тиберий, при Маврикий отношенията се изострят."

       В "Житие на Димитър Солунски" пише:-"Аварският княз събрал множество от българите и склавяните и ги изпроводил към Солун. Когато прочие тези от града узнаха, че били заплашени от непредвидено дохождане на варвари за обсада, се намираха в голямо отчаяние, защото им липсваха средства за защита, насърчавали се само с думи едни  други."

       Михаил Сириец, съобщава ,че император Маврикий поселил като федерати в  Горна и Долна Мизия, както и в Дакия българи преди 602 г.

       Столицата на каганата на Баян била крепост, коята се е намирала на територията на днешният румънски град Тимишоара в областта Банат.

       Сведенията за смъртта на каган Баян са противоречиви. Повечето източници,  посочват годината 602.

 

Каган Баян II-602-617 г. Владетел на авари и българи-кутригури в Аваро-българският  племенен съюз. Вероятно син на Баян I. Води непрестанни войни, най-вече с Византия.

      Името му е предполагаемо. В историческите извори е предадено амо името под формата "Аварският каган", без името на владетеля.

      От гледна точка на съюзния договор между авари и българи, възможно е този владетел да е бил представител на българската общност в каганата.

 

Каган Баян III-617-630. Владетел на авари и българи-кутригури в Аваро-българския  племенен съюз. Син на Баян I и брат на Баян II. Името му е предполагаемо, поради  липсата на достатъчно исторически източници. Съюзник на иранския шах Хозров  срещу Византия. Ръководил съюзните аварски, български, склавянски и гепидски войски в обсадата на Константинопол през 626 г.

      Теофан в своята Хронография пише: "През 625 г. иранския шах Хосров II Первез, направил нова войска от чужденци, граждани и роби под ръководството на Саин и  Сарварос за война срещу Византия. Саин трябвало да воюва с Ираклий в Лазия, а  Сарварос получил заповед да осъществи преговори за съюз с аварите българи, склавяни и гепиди. С останалата си армия Хосров се отправил към Константинопол, като  присъединил към себе си западните хуни, наричащи се също така авари и българи."         

      Участието на българите и склавяни в обсадата на  Константинопол през 626 г. е упоменато и от византийския автор Георги Писидийски.

      Нападението на аварите и техните съюзници на Константинопол през 625/626  г.завършило с неуспех. Това довело до отслабване на аварското могъщество.

      Блазиус Клайнер  в "История на България" описва събития от този период.

     "В 619 г. Каганът поканва коварно императора покрай Дългата стена, за да сключи  мир. Каганът се опитал да плени императора Ираклий, който не подозирал никакво зло, и дал знак на скритата в горите войска. Императорът обаче, като свалил царските  отличия, избягал. А  Каганът отвлякъл в плен около 70 хиляди християни.

      В 625 и 636 г., след като император Ираклий  в течение на цели две години воювал в Персия заради предишните обиди от страна на Хозрой и сложил край на безбройните нанесени на християните злини, той го свел до такова затруднение, щото този видял, че не е повече в състояние да се съпротивлява, принудил се с много обещания да склони българите, склавяните и аварите или западните хуни да му се притекат на  помощ и да нападнат Цариград като столица на империята и по този начин да  принудят Ираклий да отстъпи от Персия.

     Тези народи, привлечени от такъв изгоден случай за война, се струпали в огромно  множество при Цариград, смятайки, че градът, вече отдавна обсаден от персите и лишен от всякаква помощ, в кратко време ще бъде превзет от тях;  и това щяло да  стане с него [града], ако с всемогъщата си помощ преблажената Дева и  Богоматер не бе защитила града, предоставен на нейната опека от Императора.

      Варварите вече приближили с подвижни кули до стените, и с всякакъв вид  машини нападали града. Гражданите, измъчвани от толкова трудности загубили  всякаква надежда за помощ, настойчиво молят Кагана за мир при каквито и да било условия, предлагайки освен това немалко количество злато, само и само Каганът да запази непокътната столицата и да отстъпи от нея. Обаче варваринът не се трогнал от всичко това: съобщил им, че не може да преговаря с тях, ако до един не напуснат  града, оставяйки богатствата си в него.

     Префектът на града Бонос, макар и виждайки, че всичко отива към гибел, напрегнал  всичките си сили, за да отблъсне варварите от столицата, като предприемал чести нападения срещу враговете, опожарявал техните машини и

се стараел мъжки да се  съпротивлява на приближаващите се до стените кораби. Виждайки това, Каганът заповядал, щото огромно множество българи и склавяни да  се спусне в морето по реката Варнисос и да атакува града от другата страна, така че  там да се струпат множество граждани, а той от другата страна по-лесно да нахлуе в  града. Начинанието обаче излязло несполучливо: склавяните, обградени от по-големите кораби на византийците, претърпели страшно поражение. Нито пък Каганът можал да изпълни замисленото: избързвайки с даването на сигнал за атака, склавяните  предварително издали тази измама на градските жители. И така Каганът, виждайки, че  не е в състояние да направи нещо, със съюзниците си - склавяни и българи се връща  в своите земи."  Александрийската хроника и Теофан , описвайки тази обсада, казват,че Каганът по  време на обсадата е заявил,че е видял пищно облечена жена, която обикаляла сама  без страх градските стени. Кедрин пък пише, че "аварите или хуните са видели тази   жена да върви бързо с голяма свита от вратите към неприятелския лагер. Виждайки я, аварите сметнали, че това е императрицата, която иде при Кагана да иска мир, и  поради това ? сторили път да мине със свитата си ; обаче внезапно тя изчезнала от  погледа на всички заедно със своите придружници. Когато тя изчезнала, аварите, българите и склавяните, обзети от ярост и бяс, започнали взаимно да се избиват и  стигнали до такова клане, щото владетелят им, загубил всяка надежда да превземе града, се завърнал в Панония. Така полезно се оказало това, че Ираклий, заминавайки за Персия, поверил града на опеката на Богородица."

     Каган Баян III умира през 630 г.

 

Анагай Вожд на утигурите. Син на Сандилх. През 576 г. Анагай  подпомага западнотюркския вожд Бокхан в превземането на бившата гръцка колония Боспор (дн.Керч) на Кримският полуостров, която по това време е под римска власт.  Той е поставен от Западно-тюркския  каганат за управител на българите-утигури. Предполага се, че утигурите са под зависимост на Каганата до 584 г, когато попадат под зависимост на аварите.

     Някои историци го определят като последният утигурски вожд.

     През 579 г. византиецът  Валентин  посещава Западно-тюркският каганат като  посланник. По пътя си към столицата, той преминал през страната Анкагас около река  Кубан. Страната била наречена по името на своята царица Анкагас, която управлявала  местните скити. Тя била подчинена на Анагай, началника на племето на утигурите.

     Валентин пише, че византийското пратеничество, което пристигнало, за да уреди  взаимоотношенията на империята с каганата,  било прието от Тюркшад, който се  държал много надменно и между другото казал:  "Погледнете, нещастните алански народи, а също така и племето утигури, които като много смели люде, уповаващи се на  собствените си сили,се противопоставиха на непобедимите тюрки, обаче надеждите  им не се сбъднаха. Защото те ни се подчиняват и станаха наши роби".

     По времето на посолството на Валентин, западно-тюркският каган Туранския е бил в открита война с римляните. Неговата войска атакувала гръцките градове в Крим.                                                                                                               

     Според неговите данни, на брега на пролива бил разположен лагера на  подчинения му утигурски княз Анагай , с войска -  собствена и от тюрки. Целта била заедно с тюркския военачалник Бохан да се завладее града Боспор(Пантикапеи).

      Анагай , заедно с тюрките покорил градове в Крим, които принадлежали на  Византия. Но това не било за дълго. Скоро Византия си възвърнала загубеното.

      Според  Менандър през 582 г. бил обсаден и Херсон от тюркско-утигурски  войски, но той и неговата област останали непревзети.

       По всичко изглежда, че около 584 г. властта над земите на утигурите попада в ръцете на  Аварския каганат. СЛЕДВА ПРОДЪЖЕНИЕ




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Много информация си събрал
18.07.2018 21:09
и е похвално това което правиш, но тези материали които публикуваш са много над нивото от исторически познания на българите за собствената ни история, а в този блог влизат предимно фундаменталистки тролове които не могат да мислят и повтарят глупостите си като папагали.

Това което пишеш трябва да се синтезира от професионални историци и да се изгради ЕДИННА НАЦИОНАЛНА историческа платворма (спонсорирана от Сорос) за да представа българската история като започне от училищата, а такава в България никога не е имало.

Българските историци които работят в БАН и в историческите катедри в по-голямата си част са бивша ДС/КДС агентура и умишлено създават фалшификати, което се вижда сред българите - днес народа ни не знае кои сме и от къде птроизлизаме въпреки, че имаме още от Атлантида най-старата държавна администрация в Европа.

Проблема е, че народа ни плаща на историци които работят срещу интересите на България като Генчо Ценов още преди 100 години.
Днес в западния и руски печат се разпространява далеч по-обективна история за българския народ отколкото може да се намери за прочит в България, но голямата част от нея не се превежда на български.

Но ти пиши, систематизирай си малко постовете защото са огромни и пренаситени с цитати... и обобщавай за хората които те четат, не е достатъчно само да цитираш, прави изводи ще бъде много по-полезно.

Въпреки че в blog се дава приоритет на тролове, които ни заливат с лъжи постовете ти са доста съдържателно, но пак ти казвам - за обективна българска история не ползувай нито български нито пък съветстки историци, огромната част от тях са фалшификатори които залитат ту към пантюркизма, ту към пан-с;авизма, ту към македонизма, а сега към тракедонизма, а това са основните лъжи които се разпространяват през миналия и този век за историята на българския народ. Коренът е Атлантида, не забравяй!

Поздрави!
russofil
цитирай
2. spook134 - В БЪЛГАРИЯ ИМА 12 000 Брандови ор...
18.07.2018 21:29
В БЪЛГАРИЯ ИМА 12 000 Брандови организации, аз и казвам ГМО или ЮДЕЙСКИ организации. Без тяхно съгласие, не можеш да издадеш книга, камо ли Учебник! В СЪЮЗА КАТО ЮДЕЙСКА ДЪРЖАВА СА 400 000. ХИТЛЕР, като си тегли коршума казва, мойта е ясна, АЗ ЗАГУБИХ, но след 50 години ще видите за какво иде РЕЧ! И ТО ДНЕС СЕ ВИЖДА ЯСНО ВЕЧЕ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spook134
Категория: История
Прочетен: 79707
Постинги: 19
Коментари: 28
Гласове: 38
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031