Излекуването :: Франкфуртска марксистска школа

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.08.2019 16:46 - Франкфуртска марксистска школа

Автор: radostinalassa Категория: История

Прочетен: 642 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 12.08.2019 16:55

1. Унгарският революционер Дьерд Лукач  (истинско име Дьердь Бернат Левингер, евреин)
2. Немския философ Макс Хоркхаймер   (евреин от богато семейство фабриканти от Штутгарт)
3. Психологът Ерих Фром (ортодоксален евреин),
4. Сексологът Вилхелм Райх   (евреин от Галиция, Австро-Унгария),
5. Социолозите Теодор Адорно  (евреин от богато семейство търговци на вино от Франкфурт) и
6. Херберт Маркузе   (евреин, комунист, участник в Ноемврийската революция в Германия 1918-1919г).

През 1933г. след като национал-социалистите вземат властта в Германия, основоположниците на школата са принудени да емигрират в САЩ където и успешно развиват своята дейност.

Франкфуртската школа е интересен феномен, който е трудно да бъде разглеждан по друг начин освен като еврейски феномен, тъй като всичките й основатели са евреи.

Разбирането на основните постулати на талмудическото еврейство е задължително за разбирането на философията на марксизма.

Разбирането на философията на марксизма ни дава ключът да разберем устройството на света в който живеем В МОМЕНТА. Без да разглеждаме темата на юдейския мироглед в подробности (тъй като във века на информацията може да се прочете достатъчно по този въпрос, включително съществуват преводи на талмуда на основни световни езици, което не до много отдавна се е наказвало със смърт) ще се ограничим с опростяване на тази комплексна материя в едно единствено изречение:

Евреите вярват че те са „Б-гоизбрания народ“ и всички останали нации и народи трябва да им робуват.

Марксизмът е технологията, чието прилагане на практика води до нужния резултат – поробването на останалите нации от идеолозите на тази философия. Хората загубили националността си, историческата си памет, религията си, естествените отношения между мъжете и жените, понятията за добро и зло, ядрото на културата си – дори и да са им останали някакви материалните богатства – вече са поробени. Те не само са лесни за подчиняване и управление, те губят човешкият си статут (правен, граждански, биологически ако искате) и се превръщат в стадо животни. Което точно описва талмудическата позиция на юдаизма към неевреите – „гоим“ – скот, двуного животно. Дарвинизмът се явява „научната теория“ подкрепяща политическите идеи на марксизма.

Мислителите от Франкфуртската школа създават основно научно направление – така наречената „критическа теория“ с помощта на която от позициите на марксизма и психоанализът на Фройд, по планът на Грамши

е подложено на методична критика всичко „старо“, което съществува на Запад и всъщност съставлява ядрото на западната култура.

Ключови обекти на критика стават следващите понятия:

Институцията на семейството. И не просто семейството, а традиционното христианско семейство, чиято глава се явява бащата. Теодор Адорно в своят труд „Авторитарната личност“ стига до „извода“, че възпитанието в такова семейство води към фашизъм, антисемитизъм, ксенофобия и е било една от причините за тъй нареченият Холокост. Като решение предлага да се разбие установеното разпределение на половите роли в семейството чрез матриархална и андрогенна теория. Първата превръща жената в авторитарната фигура в семейството, а последната изтрива различията между половете и ги утвърждава като „напълно взаимозаменяеми“. Унищожавайки нормалните модели на подражание в семейството довежда до разрив в съзнанието на децата, по този начин създавайки следващото поколение на агресивни жени, които се опитват да бъдат мъже и да изпълняват функциите им, наред със слаби, емаскулирани, женствени мъже, които лека полека започват да се опитват да изпълняват функциите на жените. Гарантиран бум на лесбийките и тъй наречените гейове само за едно поколение. В контекста на тази теория „сексуалната ориентация“ на практика се явява резултат на окръжаващата среда, която се създава изкуственно – също точно толкова колкото и личен избор на индивида. Слабите, объркани, заети с непригодни за тях социални роли хора допринасят за отслабването и упадъка на обществото, в което съществуват. Което е и целта на марксистите.
Християнство. Освен упомената книга на Адорно тук трябва да споменем и работата на Ерих Фром „Догма за Христа“. В нея той „разбива“ христианството „на молекули“ от гледната точка на психоанализа на Фройд . Фром стига до извода, че християнството е не повече от „старият мит за блудния син, изразяващ враждебно отношение към баща си“. Теодор Адорно отива в теориите си до там, да свърже християнството с фашизма. В нашето съвремие тази тенденция на критикуване на християнството стига то отричането на исторически факти (което никога не е спирало марксистите да постигнат целите си) – всички автентични писмени сведения от древността за живота, смъртта и учението на Христос – са обявени от тях за „приказка“. Те признават само Стария Завет. Но истината е друга. Евреите естествено никога не могат и няма да приемат Христос или учението му. И считат че в съвременния свят то трябва да бъде осмяно и отхвърлено, точно както се случи и преди две хиляди години. Защо? Обяснява ни самият Исус от Назарет и думите му са записани в Евангелието на Йоан 8-39 „Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас. Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“ В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил. Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“ Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати. Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми. Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате? Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“

В този параграф Исус Христос ни казва една много проста, но унищожителна за евреите истина. Евреите НЕ са Богоизбрания народ. Техния баща е Дяволът. И са единственно „богоизбрани“ от него, от техният баща, от техният „бог“. За това освен да вървят по стъпките му, те нищо друго не могат да направят. Затова Старият Завет е част от Танака – Еврейската Тора, а Новият Завет е напълно отхвърлян от тях. Защото дори не могат да произнесат името на Иисус Христос – Божият Син и Спасител на човешкия род. Тази е истинската причина, заради която на „учените“ от Франкфуртската школа

е необходимо критикуването и отхвърлянето на Християнството, понеже то изобличава тяхната лъжебогоизбранност.
Сексуалният морал. Именно представителят на Франфуртската школа Вилхелм
Райх в своята книга „Сексуална революция“ в въвел термина от заглавието й в масово обръщение и бил активен сподвижник за „освобождаването“ от сексуалния морал. Нека напомним, че в зората на СССР болшевиките също отстоявали „свободната любов“. Всичко приключило с разпространението на венерически болести и бързото закриване на експеримента. На запад „освобождаването“ от „оковите“ на сексуалния морал протича много по успешно, точно защото се превръща в „културен феномен“. Сексуалната революция през 60те години на миналия век зарази цяло едно поколение baby-boomers – хора родени в икономическия бум на Америка след края на втората световна война, които имаха привилегията да израстнат в нормални семейства. Но заразени от тази философия – болшинството от тях прегърнаха мантрата на 60те – „прави каквото ти се иска“ и водеха сексуалният си живот по много по-различен начин от поколението на техните родители. Резултатът – следващото поколение деца започна да расте все повече и повече в „домове с един родител“, най-често самотна майка. Сексуалната революция разби на пух и прах традиционните ценности и с тях традиционното семейство. В момента по официални данни почти една трета от децата живеят без пълноценно семейство. В реалността положението е още по зле.