У древните гърци основа на армията е била пехотата, а конницата е била добавъчна.
При скитите и амазонките обаче основна е била конницата или леката кавалерия.
Важното не е това, че гърците не са имали стремена, а конете са били редки и много скъпи животни.
Причината е била в породата на конете. Гърците отглеждали парадни коне - красиви, с лебедова шия. 
Но при създаването на конница проблемът с издръжливостта на конете излиза на първо място.
Когато е трябвало да се предаде бързо важно известие гърците изпращали не конник, а маратонец.., бързоходец. Конят би умрял по - рано, особено при липсата на пътища в Гърция. Става дума за 4 век пр. н. ера.
Методите на дресировка на конете при гърците са били много нехуманни, дори садистични.
Частта от сбруя, който се слагала в устата на коня била осеяна с остри шипове. 
Опъвайки повода, конникът действал бързо на носа, устните , бузите, небцето и езика на коня.
Ако той е бил неумел или садистичен, то той е можел да разкъса устата на коня,  появявала се кървава пяна. 
През 5 век се появили шпорите на сандалите или петите.
Ксенофонт съветвал гърците да не злоупотребяват с тези достижения 
Така гърците изпортили конете си. 
Скитите, които обичали свободата никога не са мъчили така конете си. Те съхранили качествата на конете си, които те са получили от предците си.
Адриан е имал свой любим кон Бурисфен, скитски кон, с който е бил погребан.