·               На 5 ноември 1991г., Народното Събрание прие оставката на правителството на Дим. Попов. (То беше избрано на 14 декември 1990 с тримесечен мандат, а просъществува 320 дни.) Имаше “малък” парламентарен скандал отново. Социалистите настояваха да не се приема оставката на правителството, докато то не се отчете пред парламента.
Безспорни факти: Димитър Попов направи този отчет пред целия български народ три дни преди това - по телевизията на 2 ноември. Нему беше дадена думата и на въпросното второ заседание на НС, където той направи отново кратко експозе за работата на правителството. Председателят на НС Стефан Савов отхвърли третото отчитане на правителството с аргументите, че това е просто губене на парламентарно време и че оценката на кабинета, добра или лоша, няма никакво отношение към неговата оставка по простата причина, че избирателите са посочили на изборите да управлява СДС, а не Димитър Попов. Социалистите демонстративно напуснаха залата и не гласуваха оставката на правителството. Същите 3-ма репортери на “Дума”, цитирани по-горе, изразиха писмено за поколенията мнението на “градивната и компетентна опозиция” така: “Савов направи скандал по унтер-пришибеевски. И заседанието продължи в наполовина опразнената зала, което демонстрира още веднъж новия дух в парламента”.
Така или иначе оценката за управлението на правителството на Дим. Попов я дава Историята. Обаче това не пречи тук да цитирам собствените преценки за работата им на двама от тримата министри (без тази на вицето Д.Луджев, защото такава липсва), които се водеха на сметка СДС.
- Иван Костов - финансов. министър (в."Демокрация", 3.10.1991):  „Това, че не се отъждествявам с икономическата политика на правителствотто, не означава, че не поемам отговорност като член на правителството, играл съществена роля в събитията от този период. Нося тази отговорност с удовлетворение, защото това, което направихме, не е малко, и защото смятам решението на СДС за участие в правителството в крайна сметка за правилно. От стратегическа гледна точка то гарантира спокойствието на страната, целостта на икономиката и потуши изблиците на насилие. Девет месеца ние направихме нещо въпреки агресивната, яростна съпротива на комунистите."
- В същия брой Иван Пушкаров (м-р на промишлеността)  се оценява така:  "Ние не сме глупаци - знаехме с какво се захващаме, знаехме и какви ще бъдат последствията. Въпреки това оценката ни е категорична - тази жертва си заслужаваше. Няма алтернатива реформата, която започнахме.  В политически план това означава, че тя не може да бъде осъществена на база на ляво изразени политически течения. Тази програма (икономическата на Поповото правителство) е фактически едно продължение и детайлизация на предизборната платформа на СДС от миналата година. И аз, и Иван Костов, сме хора, които през целия деветмесечен период живяха с представата, че реализират това, за което са говорили."

·               Министър-председателят Филип Димитров беше избран на 5 ноември 1991 година. В гласуването 131 народни представители от СДС и ДПС, и поне един от БСП, казаха “да”. От общо 106-те социалисти 94-ма гласуваха “против”. На 8 ноември 1991г. в 22,30 часа предложеното от Филип Димитров правителство положи клетва. Това правителство е първото от 47 години насам в което няма нито един член на комунистическата (социалистическата) партия.
От 10 ноември 1989 са изминали 2 години без два дни.
Съставът на новото правителство е:
- Филип Димитров - министър-председател (ЗП, юрист);
- Стоян Ганев (ОДЦ, юрист) и Николай Василев (АСП, философ) - зам. министър-председатели (Стоян Ганев и външен министър, а Николай Василев и министър на образованието и науката);
- Светослав Лучников (безпартиен, юрист)  министър на правосъдието;
- Иван Костов (безпартиен, икономист) - финансов м-р;
- Димитър Луджев (ФКД, историк) - военен министър;
- Йордан Соколов (безпартиен, юрист) - министър на вътр. работи;
- Станислав Димитров (ДП,юрист) - м-р на земеделието;
- Александър Александров (БСДП, инженер) – м-р на транспорта;
- Елка Константинова (РДП, филолог) – м-р на културата;
- Векил Ванов (ДП,икономист) - министър на труда и социалните грижи
- Валентин Василев (Екогласност, журналист) – м-р на околната среда;
- Иван Пушкаров (БСДП, икономист) - министър на индустрията и технологиите;
- Никола Василев (безпартиен, лекар) - министър на здравеопазването;
- Никола Карадимов (безпартиен, архитект) - министър териториално развитие, жилищна политика и строителство.

·               Първите оценки!
- Социалистическият всекидневник от 9 ноември 1991 година в каре до заглавието “Дума” е написал:  “Успех и здрави нерви на правителството в името на България! Четете “Дума”! “
Чета я. И други вестници чета. И телевизия гледам, и радио слушам. Ето какво разбирам!
- Уводна статия на в."Народна култура" от 8.11.1991 година, "Апокалипсис кога?" с автор Чавдар Найденов: "Думата "демокрация" и срамът от света е единственото, което все още (от изборите са минали само 3 седмици, а правителството предстои да бъде избрано този ден вечерта - б.м.) възпира "чистата фракция на СДС" и онези 4-5% от привържениците й (34,36% според официалните резултати - б.м.), готови да прибягнат дори до незавоалирано насилие. Фигурата на Филип Димитров е очевидно лозов лист на тънък конец. Сега остава само да се намерят благовидно поводи за репресии в законова форма за пред света."
(Отбелязвам, че главен редактор на в.”Народна култура” е Копринка Червенкова, една от поканените дисидентки на закуската с Митеран (началото на 1989), а след една година време и член на Висшия Партиен съвет на БСП, избран на 14-я конгрес (февруари 1990). Предишният редактор на вестника „Народна култура” беше Стефан Продев, избран единодушно на същия този партиен конгрес за главен редактор на партийния всекидневник „Работническо дело/Дума”. А доказателството, че правителството на Ф.Д. няма да прибегне до репресии, е фактът, че вестникът „Народна култура”, който се издържа от държавата в лицето на М-вото на културата, няма да смени главния си редактор, докато министър е Елка Константинова.)

·               Мнението на синдикатите:
- Д-р Тренчев в интервю за “Демокрация” още на 5 ноември 1991  казва: “Подкрепа” ще се противопостави на едни механични, несъобразени с обществените интереси, мерки. Политиците трябва да знаят, че е желателно да търсят най-безболезнените решения в социално отношение. Всяка мярка трябва да се прилага след постигане на широк обществен консенсус, а това е изключено без участието на синдикатите.”
- Д-р Кръстю Петков в “Дума” от 5 ноември 1991: “Ръководството на КНСБ очаква директни антисиндикални действия от работодателите, правителството и парламента. До няколко седмици може да се очаква взрив от страна на миньорите и те ще действуват от позицията на измамените.”
(Обърнахте ли внимание на датата, читателю? Филип Димитров токущо е избран и още не е предложил правителство, а миньорите вече готови. И пак тези миньори, ах, тези миньори!)
- Ще продължа. На втория ден от властта на Димитър Попов (декември 1990), същият Кръстьо Петков подписа 250-дневен мораториум върху стачките и всички протестни действия, “за да се осигури спокойна работа на правителството”. Когато правителството на Д.Попов либерализира цените, това не предизвика, както би могло да се помисли, недоволството на синдикатите. Напротив. Само три дни след повишението на цените през февруари 1991 между Министерския съвет (Дим.Луджев), КНСБ (Кр.Петков), “Подкрепа” (Олег Чулев) и Българската стопанска камара (Иван Андонов) се подписа споразумение за социален мир. Не беше фиксиран срока за валидността му. При подписването Кръстьо Петков беше заявил (прочетено в “Дума”): “Надявам се, че конструкцията на споразумението ще се окаже здрава, но ако се огъне, ние ще дадем едно рамо, защото се оказа, че сме мъжки момчета.”
Е, сега, през ноември 1991г. професорът не изчака нито ден да види дали пък нещата няма да потръгнат добре и в трогателно единомислие с Партията и работодателите тръгна „да огъва конструкцията”. Ще започнат стачка след стачка. Във вестниците ще се появи една цифра – 60 стачки за първите 8 месеца от управлението на СДС.
- Ще продължа. През юни 1991 при второто голямо повишение на цените при Д.Попов синдикатите бяха изчислили социален минимум от 832 лева при минимална работна заплата 670 лв. - т.е. при разлика от минус 152 лева синдикатите не протестираха. През януари 1992г. изведнъж социалният минимум беше изчислен на 1050 лв. Ще кажете - нищо лошо, цените скочиха през това време. Само че през януари 1993-та Кр.Петков и синдикатите му ще поискат от Беров 1150 лв социален минимум. Значи при 80 % годишна инфлация за 1992-ра, “червеният професор” ще се престраши да поиска само 100 лева по-висок социален минимум от “надпартийното правителство” на Беров!
Защо така бе, Кръстьо? Не си мислете, читателю, че това е случайно. Това показва Задача, Принадлежност. За съжаление нямащи нищо общо с интересите на проф членовете!

·               Мнението на центристите:
- Александър Каракачанов, прочетено в “24 часа” на 8 ноември 1991г.: “Това Народно събрание още от първия ден потвърждава правилността на създаването на БДЦ! Речта на Ахмед Доган с тезата, че център не е необходим - също. Г-н Стефан Савов е във вихъра си и ще има възможности да се разкрие. С такъв парламент ни чакат много неприятности”.
Когато през 1993-та социалистите получат мнозинство в същия този парламент, Сашко ще започне да харесва много конфигурацията му и да нарича екстремисти онези, които искат разпускането му. Кръвта вода не става.
- Български демократичен център (Дертлиев-Гайтанджиев), програмна декларация: “На СДС са десни само лозунгите, в тяхната политическа практика отсъствуват уважението към и укрепването на авторитета на институциите на държавата, законите и реда.”
Много „основатели” на СДС изведнъж се засегнаха, че социалистите останаха малцинство в този парламент. Че решенията му вече не се определят от желанията на депутатите от БСП. И обявиха това положение за „нарушение на демокрацията”. Това поведение е схема, която се вижда, дори когато човек си затвори очите. След „преструктуриране на политическото пространство”, т.е. когато социалистите отново започнат да диктуват решенията на Парламента, всички те вкупом ще се успокоят и ще започнат да говорят, че в България вече е победила Демокрацията. Милите „центристи”! По това им поведение можете да ги познаете безпогрешно.
Признавам си, че ми става забавно като си помисля каква съдба очаква тях, ако си дойдат комунистите. Нали знаете какво предлагат те на „съюзниците” си.

·                    Мнението на националистите:
Прочетено във в. “Нова ера”: “Ако българските политици-недоносци спрат да се сравняват ту с Кенеди, ту с Линкълн, Бранд или Балцерович и се огледат в пространството, ще чуят големия смях на Вселената: “парчета от стар метеор си слагат имена на планети!”
А какво по-голямо „парче от стар метеор с име на планета” от вестник „Нова ера”? Ами тя, комунистическата ера вече свърши, а новата съвсем не е комунистическа, май. Откак властта беше отнета на СДС, вестник „Нова ера” изчезна от сергиите Националисти ли? Живи комунистически слуги. И със събдата на слугите!

·                    И накрая пак “милите хора”
Докато течаха дните през които се изказваха горе цитираните, БСП създаде “правителство в сянка". Записвам го на страниците на Хрониката, заради изкушението да го сравня по-късно с истинското правителство на БСП от годините 1994/1996.
- Александър Томов - икономическа реформа;
- Георги Пирински - финанси и бюджет;
- Атанас Папаризов - външно-икономическа и валутна политика;
- Стефан Стоилов - индустриална и структурна реформа;
- Димитър Йончев - отбрана и национална сигурност;
- Филип Боков - външни работи;
- Росен Карадимов - вътрешни работи;
- Георги Николов - земеделие и аграрна политика;
- Златимир Орсов - аграрна реформа;
- Елисавета Миленова - социална политика и труд;
- Стойко Пенчев - транспорт;
- Йордан Школагерски - правосъдие;
- Петър Балабанов - култура;
- Мими Виткова - здравеопазвване;
- Георги Божинов - образование и наука;
- Дончо Конакчиев - жилищна политика и строителство;
- Велислава Дърева - околна среда.
Но старите рефлекси на новата модерна лява партия са твърде силни, за да допуснат с такива легални начини да се въздейства върху политиката на управляващите от страна на опозицията. След няколко месеца на бездействие всички ще забравят за шумно прокламираното "сенчесто правителство" на БСП. В един брой на "Дума" (от 24 декември 1991) чета: "Завърналият се неочаквано от пътуване в провинцията Фичо Р. (57 г.) завари в леглото на съпругата си Камелия Р. (48г.) лицето Петърчо Д. (34г.). От своя страна лицето Петърчо Д. обясни, обличайки се, че не вижда нищо осъдително в постъпката си. Гледайте на мен като на "съпруг в сянка"! - каза той."

Иначе:
При своето избиране правителството на СДС и Филип Димитров добави към своята преднина от 4 гласа спрямо БСП и 24-те гласа на депутатите от ДПС. Логиката на демократичното мислене беше такава. Освен това от запад към нас беше вече започнала да се търкаля войната на етническите противоречия. До Нова Година тя щеше да вземе своите първи 150 хиляди жертви. Само обединение на демократичните сили би могло да спре колелото от кръв пред границата ни. При такова обединение на демократичните сили вътре в страната не бяха страшни дори обединените усилия на правоверните партийци и безскрупулните мафиоти. Доказаха го приетите закони за конфискация на партийно имущество, придобито по тоталитарно време, законите за реституция, започване обсъждането на новия закон за земята, изборът на нови съдии за Висшия Съдебен Съвет. Доларът се стабилизира, правителството възобнови изплащането на външния дълг на България към банките-кредиторки. Тези усилия ще предизвикат в следващата година приемането на България в Съвета на Европа.
Е, синдикатите, особено казионните на Кр.Петков, започнаха още от 2-я ден на правителството стачки – местни, браншови, генерални. Някой ги броил – до Нова година двайсетина. Червеният партиен печат достигна отново своите образци от пролетта и лятото на 1990 година. Жълтият печат се възползва от новите правила за свобода на словото и откри своето ново направление – розовото. Но нещата се развиваха като в една нормална държава, която прехождаше към демокрация.
Увереност в нормалното протичане на демократичния процес и неговата необратимост ни вдъхна окончателното разпадане в края на годината на „империята на злото” – СССР. Почти всички довчерашни съветски републики станаха независими държави. Е, внимателното вглеждане в тези процеси би разкрило една тревожна подробност – новите ръководители в подавляващата си част бяха стари изпитани комунистически кадри, нещо като нашия Луканов. Но кой да ти мисли за опасността от стари неща, когато Новото напира отвсякъде!
„Когато си отиде комунизмът, улиците ще са пълни с хора. Ще се е случило невероятното, онова, което не сме очаквали да доживеем.. Ще бъде нощ, ала градът ще искри от светлини, дърветата ще разцъфтят в зелени пламъци, а птиците и ангелите Божии ще прекосят пространството и времето, за да ни кажат:: „Честита свобода”. Когато си отиде комунизмът и след като отмине тази нощ на щастието, човекът ще запали свещ в своя дом и мълчаливо ще застане на колене.”
Така писа Димитър Коруджиев на 11 октомври 1991 година. Дори зловещата шега на онези студенти от „Ку-ку”, не успя да помрачи нашата увереност, че злото си отива!

ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА БЪЛГАРИЯ ПРИ НОВАТА ВЛАСТ

·               Стана традиция всяко ново правителство след 10-ти ноември да си отива от власт заедно със своя директор на телевизията. Така беше с Георги Атанасов (Павел Писарев) и Андрей Луканов (Филип Боков). На своето трето заседание 36-тото НС свали от длъжност Огнян Сапарев, човека на Димитър Попов. Социалистите в Парламента, също като депутатите от СДС и ДПС, гласуваха "анблок", но срещу оставката на Сапарев. "Дума" обаче тях не критикува за тоталитаризъм в действията, както направи това към противниците си - "Мнозинството на работа" (8 ноември 1991):  "Понеже беше самостоятелен и неподкупен в действията си, г-н Сапарев получи своето публично наказание. Конвентът, пардон -Парламентът, в лицето на своето мнозинство го осъди на "изгонване от храма", но без право на глас и защита. Несправедливо, но милостиво, би казал Конституционният Съд, зает в момента с по-важни дела."
- Сезиран от депутатите на БСП, след месец Конституционният Съд на републиката реши, че уволняването на О.Сапарев от Събранието с гласовете на повече от половината депутати, е акт, който не противоречи на Конституцията ни от юли 1991г.

·               Едва изчакала да отминат изборите, през което време тя беше снета временно от ефир, водещата журналистка на "Постфактум" Виза Недялкова излъчи на 3 ноември 1991г. интервю с бившия президент Петър Младенов. Там експрезидентът отново твърдеше, че видеокасетата, която го свали от власт, е манипулирана, но отложи (пак!) разкритието. Както следваше да се очаква, Виза Недялкова не коментира, че през седмицата Военна прокуратура започна следствие срещу друг известен комунист армейски генерал Добри Джуров по член 409 от НК (престъпления срещу мира и човечеството – планиране, подготовка и водене на агресивни войни.)  Става въпрос за Чехословакия"68.

·                    Смяната на властта в страната се отрази на курса на долара. Естествено е това да се случи, но не и в тази драстична форма: на 28 октомври - 20 лева; на 3 ноември - 21,40; на 4-ти - 21,98; на 6 - 24,80; на 8 ноември - 26,05. Следващата седмица доларът се върна на старите си нива и се стабилизира: 11 ноември - 23,74лв; на 13-ти ноември - 21,98; на 15 ноември - 20,38 лева. Някой спечели от това подскачане на долара спрямо лева, но във вестниците не пише кой, и аз естествено не мога да ви кажа нищо повече.
Но мога да цитирам пак “Дума” (30 октомври): “Цените на горивата скочиха, доларът не слуша Костов. Отоплението, хлябът, промишлената продукция, доколкото все още се произвежда, ще скочат неминуемо, и то точно сега, в началото на зимата. Излиза, че нито инфлацията е овладяна, нито бедите са към края си. Мрачните прогнози за курс на долара 1:50 може и да се осъществят.”

·                    В нарочна декларация на ВС на БСП от 28 октомври 1991г. се казва: “Намеренията да се извършат “чистки” на ръководители, специалисти, работници и служители по политически мотиви засилват напрежението и конфронтацията в страната. Те ще се отразят тежко върху ефективното и навременно решаване на множеството проблеми, стоящи пред страната, тъй като означават отстраняване или изолиране на хиляди компетентни и опитни ръководители, специалисти и служители. БСП ще търси най-активното съдействие на авторитетни наши и международни правозащитни организации, на Социалистическия Интернационал и на членуващите в него партии, за да се предотвратят преследванията на хора заради техните социалистически и леви убеждения. Разчитаме на обективността и гражданската съвест на журналистите и на всички сътрудници на средствата за масова информация. Надяваме се, че безкомпромисна ще бъде и синдикалната защита.”

·                    В деня, когато БСП атакува с декларацията на Висшия си Съвет против уволненията на “компетентните и толерантни” кадри, Съветският Съюз спря доставките на въглища за нашата страна до края на годината. Въпреки сключените надлежно договори. Обяснението е “форсмажорни oбстоятелства” (БСП загуби изборите - обяснението е мое). След два дни диспечер от “Молдглавенерго” изключи електропровод “Дружба”, по който България получава ток от Украйна. Обяснението? - същото: форсмажорни обстоятелства.
За да не остане съмнение кого трябва да мразим, пак “Дума”, но сега чрез лицето Чавдар Кръстев, на 1 ноември казва: “Никога със СССР” като предизборен лозунг трябва да бъде прочетен от мислящата публика в смисъл “Не щем ви вече ни жилото, ни меда”. И мислещата публика си прибра меда. За жилото не знам, но за меда от снощи сме сигурни. Не авария по електропровод “Дружба”, а аварията в самата “вечна дружба” е способна по такъв неадминистративно-тоталитарен начин да превърне в живо дело всички намерения по отношение на българското семейство, влезли в програмата на СДС (д). Затова трябва всички да викнем “Благодарим ти, партийо синя!”
Другарят Кръстев е от друга държава, от друга планета, не е българин и не знае това. Дори и не се досеща. Не защото е прост или некомпетентен, а защото е от ТЕЗИ! – Написал е в мислите си, че трябва винаги да се придържаме към вечната дружба на 1 ноември, а Времето вече е отсякло главата на СССР. До търкулването й остават точно 54 дни!
И доларът не стана 1:50, защото партията „синя” (другарят не може да мисли в коалиционни измерения, не ги учат на това) се отдели навреме ИМЕННО от „великата съветска страна”. Където пък през същото това време – до Новата 1992 година – когато в България един лев се задържа на около 4 цента, в СССР рублата „слезе” с около 10 рубли за цент. За година управление на правителството на Беров (до Новата 1994), което отново ни привърза към колесницата на „великата страна”, очаквайте, българи, доларът да удари цифрата „50”. И благодарете на партията „червена” за това!
Понеже споменах правителството на Беров, се сетих. Питат някои чие беше неговото правителство: на СДС ли, от ДПС ли, на БСП ли? Ами че то е ясно – когато Народното събрание го избираше, Русия спря ли тока?
Но съгласете се, читателю, че всичко това е песен, като го сравним с онова, което ни дойде от СССР през годините 1944-1947, та до онзи ден.

·               Завършвам тази част от повествованието с една смърт. На 5 ноември 1991г. във водите на Атлантическия океан се удави британският вестникарски магнат и "голям приятел на България през последните две години" (цитирам в."Дума") Роберт Максуел. За по-малко от година цялата му вестникарска империя ще се разпадне, защото дълговете му ще се окажат повече от наличното. Имуществото му ще бъде разпродадено на търг, синовете му ще бъдат съдени от държавата САЩ. Не се разисква дилемата "убийство" или "самоубийство". Това е ясно защо. Но за мен остана неясно защо държавата Израел отдаде държавни почести при погребението на Максуел.