maximus101   През 670 г. номадските българи, водени от хан Аспарух, прекосяват Дунав и нахлуват на територията на Византийската империя. В битката при Онгъл (през 680 г.) българите побеждават византийската армия и създават Първото българско царство на Балканите. В момента няма съмнение, че първоначалният курс на Аспарух - Онгъл (Огл) е бил в устието на Дунав, както византийските хронисти пишат за него. Само местоположението на следващите центрове на Първото българско царство е много трудно да се определи. И това въпреки факта, че българите в северната част на Балканите са оставили много отбранителни структури, преди всичко земни валове, свидетелстващи за тяхното присъствие.  

  Валът на  Аспарух във Варна и паметникът  на създателя на първата българска държава. Огромните укрепени лагери на българите са добре известни, например, лагерът в Никулицел, който най-вероятно е бил Онгъл - първият щаб на хан Аспарух. Площта му е 48 кв. км. Също така в края на 19 век е открита Плиска - град, който дълго време се е смятал за първата столица на България. Сега това мнение се поставя под въпрос. Византийският летописец Теофан Изповедник пише, че българите са се преместили от лагера в Онгъл в район  Варна, който се е намирал в близост до древния град Одесос (днешна Одеса, в Украйна, е кръстена именно  на този гръцки град).




  Теофан Изповедник „Хронография“ Преследвайки римляните до Дунава и преминавайки през него, [българите] стигнаха до така наречената Варна, близо до Одиса и континента тук. Видели място, добре укрепено: отзад река Дунав, отпред и  странично  ждрела и Понтийско море. Покорили т. нар. Седем клана от живеещите там славянски племена, българите заселили на север от началото на дефилето на Берегава до източните райони, а на юг и запад до Авария, останалите седем клана, които им платили данък. Разпространили се по тези [места], те се възгордяли, започнали да атакуват крепостите и селищата под властта на ромейската държава и да ги превземат.   Освен това Теофан не твърди, че българите са се заселили в гръцкия град Одесос. Той написа, че те се укрепват "наблизо". Явно оттук (от Варненска област) те разпространяват своето влияние в целия регион. Т.е. Варна е тази, която трябва да бъде призната за първия (или втория след Онгъл) столичен регион (град?) на България. След известно време новото име попива стария гръцки и бившият византийски град Одесос започва да се нарича Варна.




    Карта на българските укрепления. Лагер в Никулицел, Плиска, Одеса. Вдясно, схема на крайбрежни отбранителни стени - Варна, Кранево, Шкорпиловци, Обзор.
Топонимът "Варна" за първи път е споменат именно от Теофан Изповедник, преди 8-ми век не е използван. Т.е. научаваме за това само с появата на номадите  българи по тези земи. Основата на името Варна може да бъде индоевропейският корен var- * uer- (вода, дъжд, река), още повече се знае, че Варна е името на реката и езерото (Варненското езеро, Провадийска река). Варна, Варин - славянски и германски племена по река Уарнов (на немски: Warnow) в Германия. Гръцки Одесос може да е близък по значение на думата Варна, Одесос произлиза от карианския език като „Град на водата“. Също към славянските думи - врана, черна (черна), от Праслав. * Vorna, Оттук и осветената. vбrna "врана", прусски. Уорн. Може би първоначалното име е звучало като Барн, за ал-Идриси този топоним е обозначен като Барнас.   Всички стари сгради на град Варна са разрушени през 19-20 век. вследствие на борбата с османското наследство. Трябва да кажа, че старите центрове са били разрушени в почти всички български градове, и не само във Варна. Но извън стария град е запазена структура, която не без причина се приписва на самия Аспарух, това е известният "Аспарухов вал" в южната част на града. Преди това този вал се простирал по крайбрежието от Галатското възвишение  до Варненската крепост. Прогнозната му дължина е била 3,5 км. Сега в парка Аспарухово е останал само едно парче с дължина по-малко от километър. Цялата северна част на стената е разрушена чрез изкопаване на канал в езерото Варна. На юг стената е очевидно разрушена по време на строителството в края на 20 век.   Аспаруховият  вал се намираше извън стария град на Варна. Т.е. той по никакъв начин не е защитавал града. Целта на вала все още не е установена. Смятало се е, че валът може да служи като язовир, тъй като е по протежение на бреговата ивица, а също така може да предпази брега от десант от морето. И очевидно второто тук е по-близо до истината. Защото е напълно неразбираемо за каква цел би бил необходим такъв язовир - нямало е  селища отвъд стената, имаше огромна пустош. Освен това е известно, че подобни стени в близост до бреговата ивица са открити и на други места в България - в Кранево, на устието на река Камчия и др.