Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2020 16:42 - НИЕ-446 Царят умря. Да живее царят
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 905 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЦАРЯТ УМРЯ.  ДА ЖИВЕЕ ЦАРЯТ

 

Първата медия, съобщила за кончината на Живков, бе кабелната телевизия “Евроком”, която към 1 часа на 6 август пусна кратък текст на екрана. Националната агенция БТА съобщи новината в 8:51 на 6 август.”
- В.“Труд”, петък 7 август 1998, на първа страница с 5-сантиметрови букви пише: “Живков си отиде”. Отдолу: “Месец преди да навърши 87 години в клиничната база Лозенец почина бившият партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Смъртта е настъпила в 20:05 на 5 август 1998 след 27-дневно лечение в реанимационната клиника. С гриф “Спешно” световните агенции разпространиха вчера новината. “Живков надживя и Тито, и Енвер Ходжа, и Чаушеску, поставяйки рекорд по продължителност на управление – 35 години”, съобщи Асошиейтед Прес. Към 10 часа Николай Добрев, който замества заминалия за Китай Георги Първанов, свика на “Позитано” 20 съвещание на БСП ръководството. Те поискаха Живков да бъде погребан като държавен глава. “Това е несериозно. За мъртвите или добро, или нищо”, отсече правният министър Васил Гоцев. “С държавните глави трябва да се разделяме държавнически, мъдро, независимо от оценката за тяхната дейност”, обоснова позицията си Николай Добрев. Той поискал спешни срещи с президента и премиера. От Бялата къща отговорили, че президентът няма правомощия да организира погребения. Според чл.22 от Закона за държавния печат знамето се спуска наполовина само при обявен от МС траур.”

Другите подробности от “24 часа”, 8 август 1998 (да не се сърдят): “От 11 часа пред мавзолея на пл.“Александър Батемберг” БСП организира траурен митинг. Социалистите получиха разрешение за шествие. ВС на БСП се опита да ангажира Народния театър или Централния военен клуб за поклонение, но му бе отказано. Тодор Живков ще бъде положен до жена си Мара Малеева в Централните софийски гробища.”
Кой ще тъгува за Тато?

·                      Горе-долу 5 месеца преди да умре, Тодор Живков дава интервю на журналистката Виолета Симеонова от в.”24 часа”, в което казва: “Чакат да умра, за да се забрави домашния ми арест. Въздържам се да искам обезщетение от международни инстанции, но ако до година не стане, ще се отнеса към тях. Ще опиша и тези, които ме арестуваха, и сегашните, може би и бъдещите. Сега са заложили на това – да го реши майката-земя: като умра заради пределна възраст или като ме убият.”
Кой иска да го убие, Тато е загадъчен: “Те”. Но заплашва: “Ще ги опиша”. Може би ще ви стане по-ясно кои са Те от следващите добавки в същото интервю: “Само, който не може да разсъждава, може твърди, че се създава демокрация. Това е капиталистическо общество от най-лош тип, както го наричат - див капитализъм. В този период се унищожи една партия БКП и една държава. Партията се преименува на социалистическа, но все едно. Тя пострада, унищожи се, но вече я няма да се бори за интересите на трудещите се. Абсолютно не приемам БСП за наследница на БКП. Те нямат право да ходят на Бузлуджа. Не са партия столетница. Те измениха на идеалите.”
- 8 дни след интервюто с Виолета Симеонова, пак във в.“Труд” Живков дава интервю на Лилия Христовска. Поводът, че той официално е поискал реабилитация и възстановяване членството му в Партията. Тъй като съществува и партия БКП, но той не отправя молба към нея, а към бъдещия конгрес на БСП, означава, че другарят Живков иска да е член на социалистическата, а не на комунистическата партия. Това го и пита Христовска. Ето неговия отговор: “Не, абсолютно никой не е упражнявал натиск. Напротив, звъняха ми по телефона хора да ме поздравят с членството ми в БСП. Вижте, хората много искаха да стана член на партията, аз се съгласих, но им разясних, че не мога сам да се прикрепя към Правец, или към Кремиковци.”

Ще продължа с още един цитат от това интервю, но искам преди това да вметна, че аз лично не виждам никаква разлика между футболиста Стоичков и вожда Живков. Наглеци в еднаква степен – превъзходна.
Лилия Христовска пита: Г-н Живков, вие какъв сте - комунист или социалист, на което селският цар отговаря така: “Комунизмът е идеал. По мое време никъде не беше изграден комунистически строй. Вие сега за идеали ли искате да спорим, или за реални неща? Ако аз примерно поема кормилото на партията и държавата, няма да пипна новобогаташите. Но ще ги приведа да работят по закон Божи, т.е. по закона на народа.”
Някой някого лъже! Тодор Живков стои 35 години начело на една КОМУНИСТИЧЕСКА партия, която гради “социализъм като преходен стадий на комунизма” (цитирам Ленин, а не филанкишията). Всички бяха комунисти, най-паче самият Живков. После – две години ПРЕДИ да види дебелия, пак Живков казва “Социализмът е едно недоносче”. СЛЕД още две години от комунистическата БКП ще остане едно нищо – 0,5% избиратели на изборите. Гласовете на бившите комунисти ще избират СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА партия БСП. Единствено Живков ще остане в паметта на българите като “добрия цар” и ще бъде едно “райско кътче” в “онзи ад комунизма”. През следващите нови 20-тина години социалистите, които отричат живковизма (Станишев от ПЕС напр.), ще имат чисти 50 депутати в 240-членния Парламент. Но ще дойде, също така социалистката (я, бре!) Корнелия Нинова, която ще се поклони пред гроба на Живков и депутатите на БСП ще подскочат до числото 80. Какво става? Кой какви възгледи защитава? Какви идеали има? Ясно ли ви е нещо?
Междувременно да припомня, че възстановяването на храма на “Христос Спасителя” в Москва, разрушен по заповед на Ленин, се състоя по нареждане на новия Елцин. А през юли тази 1998-ма година тленните останки на последния руски цар Николай Втори и семейството му, избито от болшевиките на Ленин през 1918г., бяха тържествено препогребани в Санкт Петербург (новото/старо име на Ленинград!). И всичките тези “болшевики” се зоват.
Някой някого лъже!

Аз, стремейки се да подредя фактите в някакъв смислен пъзел, продължавам да твърдя, че Живков беше “царското пиле” в гнездото на компартията БКП. И когато след почти 40 години Комунизмът се провали, царското копеле живна. Но вероятно тези 40 години са твърде много време – две поколения, дядовци и бащи, са това. Внуците им са изтрили от работната си памет какво е да не си комунист. Останало е записано в родовата им памет, разбира се, но да се извади отново от там, е необходимо време. Ако 40 години си се отдалечавал от една точка, за да се върнеш отново в нея, са необходими също 40 години. Сигурно това е проумял Живков, за да “се гъне” така неестествено. Не мога да разбера и ръководството на БСП. Днес иска държавно погребение за Тодор Живков, а вчера го изключи от редовете си за “тежки извращения”. Какъв е идеалът им, някой знае ли? Освен паричният.. И тук съм съгласен с онзи Тодор Токин от в.“Труд”, който написа “Проблемът “Живков” не е само партиен” (17 март 1998).

·                      Ето някои коментари на известни личности, изказани ПО ПОВОД ЖЕЛАНИЕТО на Живков да бъде реабилитиран в БСП: (Всички те са взети от броя на “Труд” от 17 март 1998. В скоби са моите мисли.)
- Петър Младенов: “Това е личен въпрос на всеки човек и няма какво да го коментирам.” (“Личен въпрос”? А когато зае мястото му, Петре, по препоръка на самия Горбачов през ноември 1989-та, това какъв въпрос беше? Да не си спомням “замръзването” на Иван Башев на Витоша, чието място пак ти, Петре, зае.)
- Красимир Премянов: “ Смятам, че реабилитацията на Тодор Живков и на всички български държавни дейци от периода преди 10 ноември 1989г. е задължение не само на БСП, а на всички държавни институции и политически сили, и лидери, които се отнасят с уважение  към историята на България. И това е реалното противодействие на идеологията на реваншизма и реставрацията. Евентуалното позитивно отношение към бившите дейци на БКП, към идеите на БСП за социализма на
XXI век, е едно признание, че БСП е намерила не пътя на връщането назад, а верния път за социалистическата идея за XXI век.” (Изключителен наглец. По-голям от Живков! Да реабилитираме и дядо му иска, който през 20-те години на XX век, спадащ също “от периода преди 1989г.” е бил милостив към “дейците на реваншизма и реставрацията” – първо е провесвал очите им на очните нерви, а чак след това ги е убивал собственоръчно под същото дърво. После фланелите им конфискувал да се премени с тях – затова му викали Атанас Премяната.)
- ген. Славчо Трънски: “Да си гледа старините. За него не е политика, нито друго. Петдесет години малко ли му е да е на власт? Каквото е можал да направи, го е направил. Тепърва нито може да направи нещо, нито да поправи.”
- ген. Добри Джуров: “ Сега, когато и пред България, и пред народа ни се намират толкоз много проблеми, свързани с живота на хората, когато става дума за бъдещето, да отклоняваме вниманието си за такива прояви, мисля, че не е отговорно пред държавата и пред народа ни. Повече нищо не бих могъл да ви кажа.”

- проф. Николай Генчев: “Един човек понякога, като навърши 65г., а не 85г., започва да губи ориентир. Тодор Живков, общо взето, никога не се е отличавал с нормално ориентиране в обществените работи. Той беше един дребен незначителен диктатор и сега иска да се прави на спасител на България. Но е късно за тези, които го приемат. Той няма понятие къде се намира.”
- Петко Симеонов: “Това ще бъде беда за БСП и за Живков. БСП толкова много отпадна като фактор в политическия живот, че дали в нея в нея ще се върне Тодор Живков или не, няма значение за страната. БСП трябва да реши въпросите, пред които я изправя времето и да стане адекватна политическа сила.” (Тодор Живков все пак е нещо и без БКП/БСП. Докато тоз Петко С. без партията е нищо. Иначе и двамата лъжат еднакво.)

·                      А ето и няколко коментари СЛЕД КАТО ЖИВКОВ УМРЯ:
- в. 24 часа -
Петър Младенов: “Тодор Живков беше ярка, противоречива и спорна личност. Лека му пръст.”

Красимир Премянов: “По времето на Живков страната се развиваше възходящо, защото се живееше мирно, поддържаше отношения с 149 страни и стана член на ООН.”
Владимир Спасов, генерален секретар на БКП в момента: “Живков дойде и си отиде с преврат. Той бе “насаден” за генерален секретар на управляващата партия от ръководителите на ревизионизма в България. Той стана такъв без образование. Не може да се говори, че е бил стратег, нито на социализма, нито на комунизма.”
Димитър Иванов, от “генералското движение” в БСП днес, преди - “Митьо Гестапото” шеф на 6-то в ДС: “Управлението на Живков беше историческа епоха. Той бе активен участник в укрепване на тоталитаризма в България. Политическият прагматизъм беше основното му качество. Той беше един от първите, които разбраха, че Горбачов е фирма без съдържание.”
Александър Томов, лидер на Евролевицата днес, по-рано...: “С Тодор Живков си отиде цяла епоха от историята на България. Тепърва ще се коментират и добрите, и лошите страни. Сега да не политизираме смъртта му, а да погледнем човешки на нея и да изкажем съболезнования.”
Искра Баева, историк: “За мен Живков е един напълно реализиран политик и държавник, който имаше късмета или щастието в края на живота си да бъде по-обичан, отколкото когато беше управляващ.”
Ани Младенова, личната медицинска сестра на Живков: “Трудно ми е да говоря. Нека се успокоя, тогава.”
Иван Абаджиев, национален треньор по щанги: “Лично аз имам положително отношение към Тодор Живков. Много положително. Всичко бе обезпечено до последната подробност. За разлика от сега, когато се чудим как да оцелеем.”
Карикатурата на Рачо Рачев от тия дни: Жена на плажа се пържи на слънцето. Към нея се приближава мъжът й, който носи плажен чадър в ръка. Жената му казва: “Слагай го вече, че загорях!”
- в. Труд -
Асошиейтед Прес: “Живков бе последния оцелял източноевропейски сталинистки лидер. Дългото му властване се дължеше главно на абсолютната му сервилност към Москва, стигнала дотам, че той предложи страната му да се слее със Съветския Съюз. Живков бе безмилостен към дисидентите и вкара хиляди хора в лагерите в Ловеч и Скравена през 50-те и 60-те години.”

Ройтерс: “Българите на средна възраст, израснали с речите на Тодор Живков в учебниците и портретите му по стените, се почувстваха освободени от най-изтъкнатия символ на комунизма в страната.”
CNN
: “Политиката на България при Тодор Живков беше изцяло подчинена на Москва. През 1956-та той демонстрира лоялност към Никита Хрушчов, като се присъедини към оплюването на Сталин. Когато Хрушчов беше свален, Живков със същата лекота застана на страната на Леонид Брежнев през 1964г. Година по-късно той смаза опита на група български комунисти да отклонят страната от съветската орбита, като декларира: “Със СССР на живот и смърт!” Това продължи до идването на Михаил Горбачов, когото Живков обвини, че предал и продал социализма.”
BBC
: “Нито най-лошият, нито най-добрият.”
Кенан Еврен, бивш президент на Турция: “Аллах ще му търси сметка.” “Врагът на турците умря” – заглавие на турския в. Сабах.

 

 

ЦАРЯТ УМРЯ.  ДА ЖИВЕЕ ЦАРЯТ

 

Първото завръщане на Симеон Сакскобурготски в страната, след като добрите комунисти го изгониха през септември 1946-та, беше на 25 май 1996г. - в последните месеци от управлението на кабинета „Виденов". Улиците бяха пълни с тълпи от хора, които искаха да видят с очите си Царя. В него те виждаха надежда за едно по-добро бъдеще. Социалистите доста се притесниха от идването на Царя, когото те наричат г-н Симеон Борисов, националната телевизия “си бъркаше в носа”, вестниците “брояха гаргите, кацнали на покрива на “Ал.Невски” (това са цитати, можете да видите подробностите в НИЕ-3). Премиерът Жан Виденов отказа да се срещне със Симеон, тъй като в онзи момент “бил на официално посещение във Виетнам”. Никой от социалистическата партия не прие Симеон II. Посрещнаха го обаче патриархът Максим, президентът Жельо Желев и кметовете на София Стефан Софиянски и на Бургас Йоан Костадинов.
Предполагам няма да питате защо е този страх у комунистите от Симеон. Въпросът е хипер политически – Комунизъм и Монархия не се смесват, като вода и олио са. От друга страна обаче нещата се нажежават до червено, като се отчете гигантската минавка на истинските комунисти да допуснат 45 години лидер да им бъде един наследствен монархист. (Не коментирам вида на минавката: осъзната или неосъзната.) Добавете и патологичната народна любов към добрия Цар и тогава, мисля, няма да има нужда да обяснявам предишните събития от пролетта на 1991 година, когато във Великото Народно Събрание се обсъждаше новата Конституция, а само да ги припомня:
Тече първото дебатиране по Конституцията. То е, за да определи основните принципи в нея. И представете си сега: По предложение на опозиционера Петър  Дертлиев (социалдемократ) Събранието решава да премине към второ четене (когато се обсъждат подробностите на приетите принципи), без да е решен въпросът каква да е системата на държавата – Монархия или Република!? Дертлиев дори предлага преди второто четене да се състои референдум, но бързо го оттегля, след като Симеон II поиска официално да му бъде издаден български паспорт и ЕГН, което ще му позволи да участва в допитването. И второто четене на конституцията стъпи директно върху “Република”. Без дебати! Така първият царски удар беше отбит!
Вторият удар – завръщането на Царя след 46-годишно изгнание, също не постигна нищо. Но това не е заслуга на Виденовите С-иета. Продължавам да твърдя, че ръцете на Симеон за Цар на България са вързани. В 1996-та година Тодор Живков е още жив, а монархическите правила не допускат претенции за трона на Втория, докато Първият още не е умрял.
И сега преминавам по същество за събитията през 1998 година.
Слухът, че Живков не е добре, беше пуснат още около Нова Година. Ванга била казала на Тодор преди смъртта си (1996): “И двамата ке си отидем. Аз първа, ти след мене.” Някъде през пролетта Живков беше на 20-дневно лечение в Правителствена болница. И, не щеш ли хоп, в началото на юни 1998г., сестрата на царя Мария-Луиза заедно със своя съпруг пристигна в България на 18-дневна визита. “За Петдесетница”, пишат вестниците. Е, “Труд” не е успял да сдържи нрава си – карикатурата на Рачо Рачев в броя от 3 юни показва един селяни с потури, който стиска нещо отпреди си, а зад него Мария-Луиза го гледа. Селянинът й казва: “Дай голяма заплата, да видиш голяма работа!”
Пак те, вестниците, пишат и друго (”Труд”, 4.06): “Конституционният съд върна всички движими и недвижими имоти на царското семейство вчера, отнети със закон през 1947г. Това стана след като единодушно 12-те конституционни съдии уважиха искането на главния прокурор Иван Татарчев от март т.г., в което той твърдеше, че одържавяването им през 1947г. е по политически причини, за които не е имало правни аргументи.”
След като Главният прокурор и Конституционният Съд са казали, аз няма да коментирам. Но продължавам да чета вестници:
- На 3 септември (това по всички географски ширини е след 5 август) в. Демокрация публикува препечатка от френско списание (неназовано) интервю на Симеон II за ролята на България като геополитически фактор в Европа.
- Няколко дни преди Коледа Симеон II дойде за втори път в България – “Да прекара празниците в нас и да посети лично върнатите му имоти  - вилата “Царска Бистрица” над Боровец, резиденцията в Кричим и къщата в село Баня, Карловско.” Заедно с него е жена му Маргарита и княгиня Калина, единствената му дъщеря и 5-тото негово дете, която за пръв път идва в България. Според онова, което пише във вестниците, Симеон е предпазлив, “въпреки скандиранията „Искаме си Царя" той не желае да се ангажира с политиката в този момент на прехода. Ще го направи през 2001 година, но ентусиазмът от първото му завръщане никога няма да бъде същият.”
Да-а-а, Симеон “го направи през 2001г.”. Яви се на парламентарни избори със своя партия – НДСВ и отвя конкуренцията на сините на Костов и на червените на Първанов. Стана министър-председател на България от 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. Лично аз, ако бях цар, никога не бих се съгласил на нещо по-малко от президент, или Цар. Но Симеон се съгласи.
Защо? Възможността да стане Цар е изключена – в Конституцията пише, че сме парламентарна република. После, за да му пресече мерака и реалната възможност да стане Президент на българите, Конституционният Съд през 2000г. реши, че кандидатът за президент трябва да е живял през последните пет години в България. Нещо на което Симеон II не отговаря. И тогава остана само възможността “министър-председател”.
Можеше ли историята да е по-различна? След години, в своята автобиографична книга "Една необикновена съдба" Симеон описва една среща през 2000 година с Иван Костов, който тогава е премиер. Царят му предложил дясноцентристка коалиция между неговото движение и ОДС. Но Костов му отказал с мотива, че му е нужен още един цял мандат.
Що за мотив? Коалиция с Царя не му отнема мандата, но... Хитрата сврака с двата крака. Свръх Егото никога не е било добър съветник. Аз ще опиша началото на тези събития в края на този том от “Хрониките”. А края на историята е в следващата НИЕ-5. Тук само да довърша: След 2001-ва Иван Костов и неговото ОДС(ДСБ) повече няма да видят никакъв мандат. Когато Бойко Борисов ги покани за партньори във 2-рото си правителство, те (всъщност той, Костов) пак ще преровят земята да го / да се саботират. И “реформатори” ще стане смешна дума. Тогава КАУЗАТА СДС ще потърси, и намери?,  своето осъществяване в партията на Борисов ГЕРБ.

Бойко Борисов... Не съм забравил, че преди 15-тина страници, когато разказвах за кредитните милионери, засегнах един от потоците, които генерират “червените пари”, т.нар. Научно-Техническо Разузнаване. Там сред имената на шефовете, кординиращи и отговарящи по партийна линия, споменах ген.Любен Гоцев и “неговия човек” Бойко Борисов. Името му на Този Гоцев вече повече от 20 години се свързва директно с кръга “Монтерей”
Монтерей е град в кокаиновата република Колумбия и ресторант в София, някъде из мутренско-милиционерския квартал “Белите брези”, който – твърдят и аз съм напълно съгласен с това – и досега е център на управление на държавата, не толкова със свежи пари, колкото със (зло) употреба с досиетата на Държавна Сигурност от едно време, спасени навреме от демократични читатели. Тази история е много по-дълга и дебела, отколкото ние, дребните, можем да си представим. Един щрих само (помните ли НИЕ-1), че един от първите комунистически началници, който отиде на крака при Царя в Мадрид, беше ген. Любен Гоцев. Времето – пролетта на 1990 година. Тогава Любен Гоцев беше председател на предизборния щаб на БСП.

Да ги оставим да си говорят. Връщам се на лицето Бойко Борисов. По това време – 1990г., той е напуснал службата си в МВР, защото се отвратил от шефовете си в Школата, които “до вчера ми викахте, че не съм комунист, че тренирам хората да се бият, а сега изведнъж се отказвате от комунизма. Няма да се деполитизирам. Оставам си член на партията.” (Думите в кавички са точни цитати от едно интервю на Валерия Велева с Бойко Борисов във в.”Труд” от 9 август 1998г. – 5 дни след смъртта на Тодор Живков.) В това интервю Борисов в прав текст заявява, че е станал шеф на охраната на Тодор Живков по личната препоръка на Любен Гоцев пред Живков. Времето е 1993-та. Живков е пуснат под домашен арест. (По това време Борисов вече е основал охранителната си фирма “Ипон” - 1992.) Фирмата “Ипон” охранява Тодор Живков до самата му смърт – това са 6 години!
Ще ми позволите един по-дълъг цитат от въпросното интервю: “Има много хора, които не могат да оценят каква трудна роля е изиграл Живков във времето. До 1990 година аз също бях настроен срещу него и неговото управление. Сега, след като наблюдавам развитието на държавата, виждам, че наистина е било страшно трудно да прокараш кораба между капитализма и социализма, през желязната завеса. Живков е лавирал, извличайки облага за народа и държавата. Това е приносът му. Убеден съм, че и Петър Младенов, и Виденов, и сегашните държавници трябва да бъдат на особено място в обществото, след като си приключат кариерата, ако уважаваме държавата и институциите си. (Прави ли ви впечатление, че Борисов не споменава Андрей Луканов. Значи прави разлика между него и споменатите?!) Щом Петър Стоянов е избран от народа, той е и моят президент. След като Иван Костов е премиер, той е моят премиер. Като дойдат другите избори, обществото ще каже дали са били хубави или лоши. А дотогава всички трябва да се съобразяваме с тях. И стига омраза. Никой няма да ни уважава, докато самите ние не започнем да се уважаваме като нация и държава.”
Не си спомням писал ли съм, че аз лично също водя борба със самия себе си. Убеден съм, че “Стига омраза” е правилният бъдещ път за България. Затова съм добронамерен, ако сте забелязали, към честните хора, независимо какъв цвят бюлетина са избрали. От друга страна, ако на 9-ти Девети бяха ни освободили американците, а не руснаците, моята лична съдба би била съвсем друга, бих постигнал много повече в живота си. Как да приложа “стига омраза” спрямо комунистите? И затова конкретизирам: старая се да бъда добронамерен.
Не се извинявам. Не тълкувайте написаното от мен така. Не съм убеден вътрешно, че ГЕРБ на Бойко Борисов е най-правилният избор, но посочете друг избор. Няма такъв! Няма по-подходящ избор в момента за Европейска България! Костов и реформаторите му изобщо не са избор. Царят, в лицето на Симеон II – също. Затова пиша – това поне съм сигурен, че съм го писал много пъти: Качил съм се на влака на ГЕРБ, защото неговата табелка “За Европа” отговаря на посоката на движението му. Но да следя това - за посоката, и за скоростта на влака да не се променя - ми отнема всичкото време, не мога да насладя на гледките по пътя. И само да усетя, че Бойко Борисов започва да завива по съветски релси, слизам на първата спирка. Да чакам моя влак за Европа. Повече от сигурен съм, че това ще направят всички добронамерени и честни българи.
Не съм сигурен дали Бойко Борисов разбира това. Което впрочем - ако не разбира това - не може да промени нещата, но може да ги забави.
Да завърша. За пълнота на изложението:

·                      В началото на ноември у нас пристигна на 3-дневно посещение принц Чарлз по личната покана на Петър Стоянов. От България той отпътува за Македония. Нещата май са необратими.
Чета в „24 часа“, че наследничка на ген.Рачо Петров протестирала пред Марио Тагарински, министър в Костовия кабинет, че принц Чарлз прекарал една от вечерите в Балабановата къща, (вътре в резиденция „Бояна“), която е била чифликчийската къща на дядо й. „Нямам нищо против и принц Чарлз да вечеря на масата на дядо ми, но щеше да е по-честно, ако домакини в Балабановата къща бяхме аз и моите роднини, както ни се полага“, му написала тя. Отговорът на “министъра” бил: „За Балабановата къща отговаря целия МС. Не може министърът да отговаря за всичко.“ Така де! Целият МС, начело с Иван Костов, както също и президентът Стоянов, да станат сега, събрани около пламтящия огън в камината в Балабановата къща, за да отговарят на горката наследница.
Горката наследничка! Ще прескоча описа на вещите, които народната власт е иззела при конфискацията на къщата през 1949г. (14 страници, както пише в историята) и национализираните хектари земя около нея, за да построи резиденция за „новите царе“ на България. Само ще отбележа, че (вместо в.“24 часа“, който не прави това) Тодор Живков не е платил нищо за това (и за това!), докато ген.Рачо Петров е броил кеш за тези неща. То така е много лесно да твърдиш, Тодорчо, че си „построил две Българии“.

·                      На 20 декември бе убит един друг “цар”, Иво Карамански. Застреля го негов бодигард, след пиянски запой. На кучето – кучешка смърт!
- Само че искам нещо да добавя. То далеко не е единственото доказателство, че “царете” на България от типа “Карамански” не са само мафиоти. Чета в “24 часа” (март 1998): “Синдикалният лидер Константин Тренчев, депутатите Асен Мичковски и Осман Октай, правителственият говорител на Любен Беров Райчо Райков, полковници и разузнавачи от Първо, Второ и
N-то управление на ДС са прекарвали трудни за забравяне вечери в разкошната градина на Огнян Дойнов в Бояна, обитавана сега от братовчедката му Лора Видинлиева. Дамата е кума на Евгения Живкова и близки на хората от “Мултигруп”. Приемала е високите гости, твърдят очевидци, заедно с нарочения за бос на мафията Иво Карамански.”
Продължението интересува ли ви? – Мъж на Лора Видинлиева е Владимир Грашнов, който е шеф на първия мобилен оператор ”Мобилтел” и член на Атлантическия клуб, председателстван от Соломон Паси.
- Стори ми се интересно, макар че може би не, може би да, мястото за тази информация не е тук: Социологическо изследване на Мирослава Радева (Янова), публикувано в „Труд“ на 26.10.1998: „ На 100 000 българи се падали 110 НПО (Не Правителствени Организации). Атлантическият Съюз на Соломон Паси бил „най-популярен“ сред НПО-ата, тъй като само 55% от анкетираните не знаели нищо за него. Веднага след се нареждали „Отворено общество“ на Сорос и „Бъдеще за България“ на Елена Костова“.




Гласувай:
2



1. didojor - Синьо-червената...
30.04.2020 17:02
бенбяно-жълтозелена лайняна полит класСа...И сега.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462184
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031