Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 11.2.1913 в Берлин (CC 141 „Животът между смъртта и новото раждане в отношението си с космическите факти”)  

В хода на еволюцията беше необходимо постепенно да угасне възможността за виждане на духовните факти и погледът да се ограничи до сетивните. Това стана пo време на гръцко-латинската епоха, когато човешкият поглед беше все повече отклоняван от духовния свят и ограничаван до сетивния. А сега живеем във време, когато за душата още повече изчезва възможността да долавя духовното във външния физически свят. Земята сега се намира в процес на деградация, на умиране и ние навлизаме много силно в този процес. Докато в египетско-халдейската епоха хората са виждали духовното около себе си, сега виждат само сетивното и са горди, ако могат да имат наука, която се основава единствено на него.   

Този процес ще напредва още повече. Ще настъпи време, когато човекът ще загуби интерес към непосредствените впечатления от сетивния свят. Той ще наблюдава, тъй да се каже, само подсетивното и ще проявява интерес единствено към него. Всъщност още днес можем да забележим, че е близо времето, когато човекът ще се интересува само от подсетивното. Понякога това изпъква особено ярко, например когато днешната физика вече не се занимава с цветовете. Защото в действителност днес физиката не разглежда качеството на цвета, а иска да наблюдава това, което е под него, което вибрира, трепти под цвета. Днес вече можете да прочетете в някои книги абсурда, че жълтият цвят примерно представлявал не знам каква дължина на вълната. Тук вече наблюдението се отклонява от качеството на цвета и се насочва към това, което не присъства в жълтия цвят и то се представя за реалност. Днес можете да намерите учебници по физика и по физиология, в които се подчертава, че не бива непосредственият сетивен образ да приковава вниманието ни, а това, в което той се разтваря - трептения и брой на трептенията. И този възглед за света ще се налага все повече. Хората ще загубят вниманието към сетивното битие и ще искат да насочват погледа си само към онова, което представлява действие на сили.   

За да докажем това културно-исторически и емпирично, трябва само да прочетем речта на дю Боа-Реймон “За границите на природното познание”, произнесена на 14.8.1872. Там се среща един специфичен израз за нещо, описано още от Лаплас - “астрономическото познание на материалната система”, тоест когато това, което стои зад един светлинен или цветови процес, се представя като нещо, пораждано само от математико-физични сили.    Някога ще се стигне дотам, че човешките души ще изгубят истинския интерес към блестящия цвят и света на светлината - а най-предразположени да стигнат дотам в следващата си инкарнация са хората, които днес се възпитават в определени школи - и ще си задават въпроси единствено за съотношенията на силите. Хората вече въобще няма да се интересуват примерно от цветовете виолетово и червено, а само от съответните дължини на вълните.  

Това запустяване на вътрешната човешка същност е нещо, към което хората вървят и ние трябва да му се противопоставим. Антропософията съществува именно, за да му се противопостави с всички подробности. Защото не само педагогиката работи непосредствено за опустошаването на живота, но такова течение съществува навсякъде. И ние внасяме известен контраст на обикновения живот, като искаме чрез антропософията да дадем на душите нещо, което отново да ги оплодотвори, което не принадлежи само на сетивната мая. Защото ние желаем да дадем на душата пак това, което не е само сетивна илюзия, а извира като Дух и с него душата може в следващите си инкарнации отново да живее в истинския свят. По този начин добавихме контраст с изнасянето на тези неща пред света, който в равнодушието си към формата и цвета представлява такава противоположност на това, което искаме ние; защото днешният свят подготвя също душите - особено с оглед на цветовете - да действат срещу нашите цели. Ние трябва да работим не само с понятия и идеи, а с мирови идеи. Затова не е просто каприз цветът на това помещение, а той е свързан с цялата същност на антропософията.

В душата трябва пак да се пробуди възможността да усеща непосредствено това, което се разкрива на сетивата, за да разцъфти отново в нея живият живот в Духа. В тази инкарнация всеки от нас може да усвои антропософията. Ние я приемаме и преработваме с душата, но това, което сега възприемаме душевно, влиза в заложбите за следващата инкарнация. Значи когато човек преминава през периода между смъртта и следващото раждане, той изпраща от душата си в своето изграждащо се тяло това, което ще подготви телесното му предразположение към още по-духовно възприемане на света. Той няма да може да го направи, ако не усвои антропософията, защото ако не я възприеме, подготвя тялото си за това да не вижда то нищо друго, освен пустота, даже да няма очи и за сетивния свят.  

И сега ще съобщим нещо, което за ясновидеца представлява, тъй да се каже, мнение за мисията на духовната наука. Когато ясновиждащият насочи днес погледа си към живота на душите между смъртта и новото раждане, преминали вече през описания преди малко момент и подготвящи се за бъдещия си живот чрез съзерцание на образуващото се тяло, той може да забележи, че душите гледат към едно формиращо се тяло, което в бъдещия живот няма повече да им предложи възможност да развият склонност за възприемане на духовността, защото за живота във физическото тяло основите трябва да са заложени още преди раждането. Ето защо в близко бъдеще ще се раждат хора, на които все повече ще липсва предразположението към възприемане на духовното знание, което отдавна липсва у някои души. Ще се наблюдават души, които в миналите си животи са били лишени от възможността да възприемат духовни факти и които виждат формирането на тялото си. Но ужасното е, че на него му липсва нещо и няма как да не му липсва. От такива образи изхожда разбирането за мисията на антропософията. Действително е потресаваща гледката на една душа, наблюдаваща бъдещата си инкарнация, бъдещото си тяло и развиващия се, избуяващ живот, за който тя трябва да си каже: “На него ще му липсва нещо, но аз не мога да му дам липсващото, защото то зависи от предната ми инкарнация!” То е все едно да работим над нещо, за което знаем, че ще бъде несъвършено, което сме обречени да направим несъвършено. Опитайте се да осъзнаете това сравнение - можете да изпълните работата си съвършено и да изпитате радост от нея или пък от самото начало да сте обречени да я вършите несъвършено!