Министерството на транспорта на САЩ нареди консултантска компания Poten and Partners Inc да проучи как да се отърват от руските доставки на втечнен газ / СПГ / в североизточната част на страната. Факт е, че щатите Ню Йорк, Масачузетс и Пенсилвания през периода на зимния и летен пиков разход не могат да минат без закупуването на товари от проекта за втечнен природен газ Ямал.
Само миналата година подобна нужда възникна седем пъти. През януари, когато аномални студове удариха североизточната част на страната, два танкера, превозващи руски втечнен природен газ, Gaselys и Provalys, собственост на френската компания Engie, пристигнаха в пристанището на Бостън един по един.

  През юли заради жегата климатиците в домовете и офисите работеха с пълен капацитет, а американците трябваше да закупят нова партида гориво за електроцентралите. На 26 юли газовият превозвач Gaslog Hong Kong достави над 100 милиона кубически метра газ от Ямал до терминала за втечнен природен газ в Бостън Еверет. Най-накрая, през ноември, в навечерието на зимата, в Бостън бяха пристигнаха  четири танкера с ВПГ с руски произход.
В същото време NOVATEK, която ееееуправлява СПГ Ямал, и съсобственикът на компанията Генадий Тимченко са под американски санкции. Следователно транзакциите се извършват чрез посредници - френските фирми Engie или Total, малайзийските Petronas и други. Фактът обаче остава: североизточните държави са зависими от руското гориво.   Ясно е, че това не се харесва на американците . Служители на Вашингтон плашат обществото с перспективата за мащабна енергийна криза, ако Русия внезапно спре доставките. А населението на североизток от страната е обезпокоено от много малкия обем доставки на втечнен природен газ от Русия, поради което местните електроцентрали трябва да използват скъпи и неекологични въглища през пиковите периоди.   Наскоро енергийната компания Exelon обяви планове да построи до 2022 г. топлоелектрическа централа в Бостън с мощност 2000 мегавата и дори закупи терминала за втечнен природен газ Everett от френската Engie. Но за изпълнението на проекта е необходимо да се реши основният въпрос - откъде да се вземе газ -  аналитичен материал на РИА Новости.
Ситуацията е абсурдна: американските проекти за втечнен природен газ на брега на Мексиканския залив са изложени на опасност поради невъзможността да се намерят купувачи, а северните щати са принудени да купуват втечнен природен газ в чужбина. Всичко е заради  закона, приет преди почти сто години. Според „Закона на Джоунс“ само кораби, „построени в Съединените щати, собственост на американски собственик и с американски екипаж“, могат да превозват стоки между американските пристанища.   Този чисто протекционистки закон защитава корабостроителите от чуждестранни конкуренти и предоставя на корабните компании монопол върху превоза в териториални води. Неговият страничен ефект обаче беше деградацията на американското корабостроене.
„По времето, когато се приемаше„ Актът на Джоунс “, Япония, Южна Корея и Китай почти не изграждаха кораби, но през 2015 г. те представляват 91,4% от световния корабостроителен пазар по отношение на тонажа, - отбелязват в скорошно проучване на института Катон. „И броят на корабите от океански клас, построени в Съединените щати, намалява от 45 през 1953 г. на пет през 2015 г.“
В същото време, благодарение на усилията на американския синдикат на корабостроителите, един от най-мощните и влиятелни в страната, броят на заетите в бранша почти не намалява. „Това означава, че производителността на труда е изключително ниска, поради което американските кораби са пет пъти по-скъпи от чуждестранните“, заявяват авторите на проучването. „Затова корабните компании, включително американските, правят избор в полза на японски, корейски и китайски кораби, които са много по-привлекателни по отношение на цена, надеждност и време за изграждане.“   Американската корабостроителна индустрия оцелява само чрез военни поръчки. А в цивилния сегмент корабоплавателните компании нямат нито един газов превозвач. Те също не са в книгата с поръчки на корабостроителите - както и на танкерите.   Американците ще могат да доставят ПСГ от Луизиана до Бостън само чрез анулиране на „Act of Jones“. Но, както отбелязват анализатори от Института Катон, шансовете за това са оскъдни поради жестоката съпротива на корабостроителното лоби. В крайна сметка премахването на „Акта на Джоунс“ в днешните условия ще доведе до факта, че неконкурентоспособните американски компании ще отстъпят пазара на чужденци.   Да намерят изход от тази безизходица са наети  консултантите  Poten and Partners Inc. Според условията на търга, спечелен от компанията, те трябва да определят колко танкери за втечнен природен газ са необходими в страната, за да транспортират гориво от Мексиканския залив до Бостън, без да нарушават закона за Джоунс, както и конструктивните характеристики на тези танкери.   Предвид сегашното състояние на американското корабостроене, изпълнението на тези планове ще отнеме много години. И през цялото това време САЩ ще трябва да купуват вносен СПГ за Бостън. Тоест руски газ , тъй като на крайната цена просто няма истински конкуренти за втечнен природен газ Ямал.   

Хе-хе-хе! И не само газ купуват.

Купуват Ямалски газ и ни го продават по - скъпо заради транспорта. А какво получава срещу това ББ? Той бил търговец . Купуват ракетни двигатели РД - 180, такси до МКС, платина, обогатен уран - нищо от тези неща не могат да си направят. Метисите не създават ноу хау.