Дълбокото дишане, което е характерно за заетия човек, който бяга по задачи, при който е планиран деня поражда страст към храната, сладкото.
Стресът ни води до дълбоко дишане, при което се издишва важния за нас СО2  и природата се опитва да компенсира тази загуба чрез повишен прием на въглехидрати. 
Те съдържат С, който се свързва с О2 в белия дроб и дава СО2. 
А спокойният човек, който не е подложен на стрес яде по - малко. 
Това се обяснява с ефекта на Вериго - Бор. Колкото по - дълбоко дишаме и вдишваме повече О2 , толкова по - малко О2 постъпва в клетката., развива се хипоксия на клетката и тъканите, и се нарушават обменните процеси и храносмилането. Т.е. храната ни не се усвоява , отива във фекалиите и ние смче принудени да ядем още повече. Преяждаме, дишането ни става по - дълбоко и  у нас е занижен КПД на усвояването на храната.
Трябва да нормализираме дишането, ако не можем да премахнем стредса  и малкото  количество храна ще се усвоява пълноценно.
Дихателните упражнения ще ни помогнат в комбинация с движения и ходене. Като знаем , че физкултурата лекува, а спортът осакатява.
Дишането е най - важно за намаляване или при необходимост покачване на теглото.
Повърхностното дишане не измива СО2 , а оттам и водата от нас.
В миналото СО2 е наричан дух свети. Фразата - блажени нищий духом се оказва , че дух е дишане, душа преди е било едно и също нещо.
Енергията Ци е също този СО2 , означава дишане, както и думата прана. 
Колкото по - дълбоко, шумно и често диша човек, то той ще живее толкова и по - малко време.