Взаимен интерес, означава, да продадеш поне едно кисело мляко на партньора си! Ако не друго.

Захарният памук за гарантиране на национална сигурност го ядоха и французите, когато Хитлер влезе в държавата им, необезспокояван. Тогава Великобритания и САЩ, пак бяха военен гарант на мосютата, но единствено гарантирани останаха претъпканите с французи ями, изцъклените от немощ очи на старчето Чърчил и здравата търговска далавера с Райха, на почитаемия Рузвелт.
Иначе можем да се правим на много велики, но когато дойде яйцето до дупето – партньорите все закъсняват. По навик и заради лични интереси. Затова, при евентуален военен конфликт между големите, на нас ни е гарантирана само и единствено поредната национална катастрофа. Този път окончателна.

Повече от ясно е, че нашия политически шут го държат за гушата по друга линия. Досещате се коя! И ще го изстискат като лимонче в пилешка супа. След това кората – в кофата за смет. А за нас ще останат сто годишните дългове, напълно подменен етнически състав на нацията и хиляди гробове на близките ни, изкопани от управлението му…

Николай Марков