Постинг
22.01.2011 02:22 -
Произход на имената на градовете Дупница и Кюстендил(Коласия)
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 9712 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2014 11:00
Прочетен: 9712 Коментари: 5 Гласове:
43
Последна промяна: 11.05.2014 11:00
Разнозначните, противоречиви и неуместни тълкования на името Дупница, както и спекулациите, че името е свързано с думата дъб, дават основанието за един задълбочен анализ на името, който слага край на подобни недоразумения. Името на селището Дупница от 1565 е Доупница. Според академик Йордан Иванов името произлиза от старобългарската дума доупьнъ - "дупчест, издълбан".
Средновековното име на Дупница е Тобиница и за това свидетелства пътния дневник на рицаря Арнолд фон Харф, посетил страната ни през 1499 година, но се срещат и вариантите Доупла, Дъбница, Дупница и Гюмоаш дере (Сребърна река). Сведението на Арнолд фон Харф очевидно страда от белезите на неточна транслитерация. Допълнителното търсене на съответстия с името на града ни дава представа за друга дума, която се доближава до името - старобългарската дума доупина - дупка,отвор.
Четвероевангието от 1578 година изписва името като Доупеница.
Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближава до един общ и усреднен вариант.
За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на XV век.
Граф Антоан-Франсоа Андреоси през 1812 година посещава Дупница и я описва в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“: "... Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя. На една левга на юг от този град се виждат планини, чиито върхове задържат сняг през цялата година...".
В този смисъл можем да приемем, че името на селището изхожда приемуществено от специфичния селищен ландшафт. Тук разглеждаме името не като производно от дъб, асоциация възникнала чрез звуконаподобяване, а като град "на долината", град разположен в основата на високи върхове, град в най-долната, най-ниската част на долината. Ето защо името на града е близко до праславянската дума *dъnт < *dъbno, от която следват имената Дъбница, Дупница, която хвърля мост към старобългарската дума доупина. Така името е съставно от корена доупин(а) и окончанието -ица. Макар звуковата близост с дъб, тази дума не присъства в семантичния товап на наименованието на селището .
Паралел с Дупница има етимологията на град Debar (Doberus според Птоломей, който се намира на хълм над Дебърското езеро и името му се извежда от индоевропейската езикова основа dheub*-
(латв. dubus - дълбок), вероятно заради близостта му до езерния ландшафт.
Историята не е категорична кое от двете близки названия Дубница или Дупница е било първично, но днес съдейки по градския ландшафт можем да изведен правилния смисъл от долинния характер на релефа край селището без да се подвеждаме от близките звукови феномени, които в богатия ни език се различават семантично.
В препис от молба на игумена на Осоговския манастир от 1586 година е написано "близ Коласаиского града". Йордан Иванов се връща на черковното минало на Велбъжд (Кюстендил), който от ХV в. нататък започва да се нарича Коласия, Коласийски град, а епископията съответно коласийска, и то главно в южнославянската книжнина (от ХV-ХVIII в.). Авторът обяснява как е станало прехвърлянето на името Коласия от малоазийския (фригийския) град
(сега Хонай) върху средновековния Велбъжд, като привежда книжовни податки за неговото разпространение. Според Йордан Иванов това има се е запазило в названието на кюстендилското предградие село Колу"ша (от по-старо Коло"са), където е било по едно време седалището на коласийския митрополит. Тъй като става дума за предградие и квартал на Кюстендил, уместно е да считаме квартал Колуша като пристроена допълнотелно част от града във времето на градско разрастване и разширение. В тази връзка наличието на гръцко духовенство в града още от времето на Константин Велики дава сериозно основание да се допусне евентуалното гръцко име на предградието Колуша в процеса на разрастване на градското население именно в качеството му на епископски център. Ето защо в тази статия се счита, че по време на турското робство и последвалата прогръцка пелигиозно-политическа реставрация, градът е приел за своето собствено име названието на един кварталите, в който за кратко резидирала епаршеската администрация. Името на квартала Коласия вероятно възникнало в резултат на едно от значителните разширения на града и се наложило да бъдат изсечени горски площи за новите жилищни пострйки на предградието, откъдето дошло и името Коласия от гръцкия глагол κολάζω - обрязвам, подрязвам, в преносен смисъл обуздавам, вкарвам в рамки. Аристотел употребява думата κεκολασμένον със значение дисциплинираност. В преносен смисъл името Коласия е един от атрибутите на християнството - сдържаност, дисциплина, морал. Автор: Д.Георгиев-Даков
Средновековното име на Дупница е Тобиница и за това свидетелства пътния дневник на рицаря Арнолд фон Харф, посетил страната ни през 1499 година, но се срещат и вариантите Доупла, Дъбница, Дупница и Гюмоаш дере (Сребърна река). Сведението на Арнолд фон Харф очевидно страда от белезите на неточна транслитерация. Допълнителното търсене на съответстия с името на града ни дава представа за друга дума, която се доближава до името - старобългарската дума доупина - дупка,отвор.
Четвероевангието от 1578 година изписва името като Доупеница.
Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближава до един общ и усреднен вариант.
За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на XV век.
Граф Антоан-Франсоа Андреоси през 1812 година посещава Дупница и я описва в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“: "... Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя. На една левга на юг от този град се виждат планини, чиито върхове задържат сняг през цялата година...".
В този смисъл можем да приемем, че името на селището изхожда приемуществено от специфичния селищен ландшафт. Тук разглеждаме името не като производно от дъб, асоциация възникнала чрез звуконаподобяване, а като град "на долината", град разположен в основата на високи върхове, град в най-долната, най-ниската част на долината. Ето защо името на града е близко до праславянската дума *dъnт < *dъbno, от която следват имената Дъбница, Дупница, която хвърля мост към старобългарската дума доупина. Така името е съставно от корена доупин(а) и окончанието -ица. Макар звуковата близост с дъб, тази дума не присъства в семантичния товап на наименованието на селището .
Паралел с Дупница има етимологията на град Debar (Doberus според Птоломей, който се намира на хълм над Дебърското езеро и името му се извежда от индоевропейската езикова основа dheub*-
(латв. dubus - дълбок), вероятно заради близостта му до езерния ландшафт.
Историята не е категорична кое от двете близки названия Дубница или Дупница е било първично, но днес съдейки по градския ландшафт можем да изведен правилния смисъл от долинния характер на релефа край селището без да се подвеждаме от близките звукови феномени, които в богатия ни език се различават семантично.
В препис от молба на игумена на Осоговския манастир от 1586 година е написано "близ Коласаиского града". Йордан Иванов се връща на черковното минало на Велбъжд (Кюстендил), който от ХV в. нататък започва да се нарича Коласия, Коласийски град, а епископията съответно коласийска, и то главно в южнославянската книжнина (от ХV-ХVIII в.). Авторът обяснява как е станало прехвърлянето на името Коласия от малоазийския (фригийския) град
(сега Хонай) върху средновековния Велбъжд, като привежда книжовни податки за неговото разпространение. Според Йордан Иванов това има се е запазило в названието на кюстендилското предградие село Колу"ша (от по-старо Коло"са), където е било по едно време седалището на коласийския митрополит. Тъй като става дума за предградие и квартал на Кюстендил, уместно е да считаме квартал Колуша като пристроена допълнотелно част от града във времето на градско разрастване и разширение. В тази връзка наличието на гръцко духовенство в града още от времето на Константин Велики дава сериозно основание да се допусне евентуалното гръцко име на предградието Колуша в процеса на разрастване на градското население именно в качеството му на епископски център. Ето защо в тази статия се счита, че по време на турското робство и последвалата прогръцка пелигиозно-политическа реставрация, градът е приел за своето собствено име названието на един кварталите, в който за кратко резидирала епаршеската администрация. Името на квартала Коласия вероятно възникнало в резултат на едно от значителните разширения на града и се наложило да бъдат изсечени горски площи за новите жилищни пострйки на предградието, откъдето дошло и името Коласия от гръцкия глагол κολάζω - обрязвам, подрязвам, в преносен смисъл обуздавам, вкарвам в рамки. Аристотел употребява думата κεκολασμένον със значение дисциплинираност. В преносен смисъл името Коласия е един от атрибутите на християнството - сдържаност, дисциплина, морал. Автор: Д.Георгиев-Даков
Според вярата, ще ви се даде
КАК СОЦИАЛИЗМЪТ УЧЕШЕ ХОРАТА ДА КРАДАТ
КОСМИЧЕСКАТА СВАСТИКА НА БЪЛГАРИТЕ
КАК СОЦИАЛИЗМЪТ УЧЕШЕ ХОРАТА ДА КРАДАТ
КОСМИЧЕСКАТА СВАСТИКА НА БЪЛГАРИТЕ
Аргументацията на автора е солидна и я приемам като логична и дстоверна.
Поздрави
цитирайПоздрави
В българия е пълно с Дъбници. Със звучно "Б". Фонетичните закони на българския правят ясна разлика между двете. Дупница си е от дупка и това е.
А Колуша е толкова далеч от историческия център, че просто не я виждам като част от средновековния град. Той през средновековието си е бил Велбъжд, по турско - Кюстендил, а християнското население го е наричало просто Баня. Колуша е било съвсем отделно село до 1939, а преди това даже и предградие не е било.
цитирайА Колуша е толкова далеч от историческия център, че просто не я виждам като част от средновековния град. Той през средновековието си е бил Велбъжд, по турско - Кюстендил, а християнското население го е наричало просто Баня. Колуша е било съвсем отделно село до 1939, а преди това даже и предградие не е било.
благодаря за интереса - обяснено е в текста Зетко
цитирайдобре дошъл в блога -само малко трйябва да поработиш върху възпитанието си когато се представяш за непознат
цитирайОбщо взето,това е най-точното тълкувание: Дупница= Длъпница /Длъбница,в местен Шопски диалект/= Издлъбано /Издълбано/ място,което не е задължително да е било дупка,а по-скоро урви и дерета,щото под "Дупка" преди повече от 1000 години Българите са имали предвид Пещера,каквато няма никакви данни да е съществувала в Дупница. Тогава най-старото /а вероятно и предримско/ име на селището би трябвало да е било "Дупчица",което ще рече "Пещеричката",а в близките околности почти не се срещат карстови форми,
които биха могли да образуват пещера.
Името "Кюстендил" е лесно тълкуваемо и означава Костанд- ил /Костадн- кал,Костадинова земя/,а Коласия е едно и също с Колошия /Колушия/ и означава чисто и просто Колесия /Колесича/,т.е.- Място,където до IX-X век е имало храм на Слънцето,който по-късно е превърнат в християнска черква.
цитирайкоито биха могли да образуват пещера.
Името "Кюстендил" е лесно тълкуваемо и означава Костанд- ил /Костадн- кал,Костадинова земя/,а Коласия е едно и също с Колошия /Колушия/ и означава чисто и просто Колесия /Колесича/,т.е.- Място,където до IX-X век е имало храм на Слънцето,който по-късно е превърнат в християнска черква.
Търсене
