Глава 29: Най-ужасяващият тийм в историята

     Уей Уей успя да излезе от играта светкавично.

     Добре, че избягах бързо, помисли си тя.

     Но след минута започна да съжалява. Защо трябваше да излиза, та това беше просто шега. Като избяга само правеше ситуацията по-подозрителна. Трябваше да бъде спокойна. А ако не беше, то още повече трябваше да се преструва, че е.

     Затова Уей Уей отново се появи на линия. Още щом влезе, видя нейния неземен, облечен в бяло съпруг да стои до Мо Джа Та. Преди да кажат нещо, тя изпрати гневна емотиконка.

     -- Този интернет само ме дискънектва!

     -- … …

     В едно от университетските общежития, студент на име Хао Мей се задави… Той изгледа Сяо Най, който беше поставил лаптопа на коленете си, понеже нямаше свободно място, и така се беше логнал в играта,

     -- Жена ти е гений.

     -- Ласкаеш ме. – Сяо Най каза скромно. Но на лицето му се четеше, „Разбира се, че жена ми е гений.” Устните му едвам сдържаха смеха му, очите му бяха вперени в светлия екран на лаптопа, дългите му пръсти се плъзнаха по клавиатурата,

     -- Наистина не може да се разчита на интернета в общежитията.

     Този път Уей Уей щеше да се задави.

     Защо този великодушен отговор на Да Шен я караше да настръхне все едно бодли се забиваха в сърцето ѝ? Уей Уей изведнъж се сети за онзи човек на име Мо Дао Шъ Сюе, който беше обидил Да Шен преди много време. Преди Да Шен да му го върне, нямаше дори намек за това какви са намеренията му. Очевидно, Да Шен беше много търпелив опонент. Добре, ако това беше бомба, беше по-хубаво тя да избухне възможно най-скоро. Иначе, колкото по-дълбоко потъне, толкова по-силна щеше да е експлозията после.

     Макар Уей Уей да беше решена да посрещне смело съдбата си, тя се впусна в една последна битка. Казваха, че нападението е най-добрата защита… …

     Така че…

     Уей Уей: Чух, че днес някой ти се е обадил да се обясни в любов.

     Щом този ред се появи, Сяо Най незабавно изгледа Хао Мей. Но Хао Мей упорито гледаше в собствения си екран, а студена пот се стичаше по гърба му.

     Сяо Най се усмихна и отговори с лекота.

     И Сяо Най Хъ: Днес ми се обадиха само за да ме помолят да изпълня нещо на цитрата по случай церемонията на завършването.

     -- … …

     Настъпи мълчание.

     Мо Джа Та: Ю Гун иска да размачкам гърба му. Аз ще ставам.

     Той изчезна за миг.

     Уей Уей искаше да го хване и да го напляска хубаво. Как можеше да ѝ предава такава недостоверна информация? Можеше да се окаже смъртоносно.

     В играта, лотусите бяха цъфнали. Музикантът беше седнал на земята и свиреше на цитрата си.

     -- Съпруго, можеш да бъдеш сигурна, че на мен не са ми се обяснявали в любов „от както бях малък чак до сега.”

     На Уей Уей ѝ идеше да заплаче. Щом не са му се обяснявали в любов, хубаво. Но трябваше ли да добавя „от както бях малък чак до сега”?  Да Шен определено го правеше нарочно. Чакай малко!

     Това изречение се запечата в съзнанието ѝ и премина през ума ѝ няколко пъти. Уей Уей изведнъж усети, че нещо не е наред. Никога не са се обяснявали в любов на Да Шен?! Та това беше невъзможно! Веднъж тя го беше видяла със собствените си очи!

     Уей Уей: … … Виждала съм да ти се обясняват.

     Уей Уей се сети за времето, когато го беше видяла случайно и той беше отхвърлил безгрижно един розов плик, който тяхна състудентка му подаваше.

     Сяо Най присви очи: Кога?

     Уей Уей се замисли. Тъй като беше важно събитие да видиш Да Шен в кампуса, тя все още си спомняше горе-долу кога е станало.

     -- Краят на миналия семестър. Видях как едно момиче ти дава любовно писмо.

     Последва кратка пауза.

     И Сяо Най Хъ: Да, мисля, че се сещам.

     Видяхте ли? А казваше, че не са му се обяснявали преди. Уей Уей го изгледа накриво.

     И Сяо Най Хъ: Навярно е било момичето, което раздаваше листовки.

     Уей Уей: … … едва ли.    

     И Сяо Най Хъ: Защо? Нима искаш да кажеш, че има хора, които изведнъж спират някого на улицата, за да му се обяснят в любов?… Или да не би… …

     И Сяо Най Хъ: …такова нещо да се е случвало на съпругата?

     Уей Уей усети, че я побиват тръпки. Да, беше ѝ се случвало, и то неведнъж.

     Облеченият в бяло музикант въздъхна: Съпругата е много популярна.

     Край. Ставаше все по-зле с всеки изминал миг. Уей Уей каза забързано: Не, не. Всъщност да ти се случва това прекалено често е много дразнещо.

     Ох, грешка. Сега звучеше сякаш се фука.

     Уей Уей промени обяснението си: За такъв тип неща трябва да се съди по качеството, а не по количеството. Достатъчно е, че имаш мен.

     Да, това беше резултатът, когато ръцете ти са по-бързи от мозъка ти –– ръцете ѝ добавяха излишен материал преди информацията да се филтрира от мозъка.

     Последва рядък момент, в който Да Шен остана шокиран без думи.

     Уей Уей бързо избяга офлайн отново.

     Замисли се върху думите си.

     Не постъпи добре.

     Не трябваше да копира чуждото лошо поведение. Не трябваше да имитира Ю Гун с неговите подобни „уместни” коментари. Вижте какво се случи сега. Веднъж щом беше свикнала да се държи така, беше лесно в критичния миг сама да влоши положението си. 

     Край. Сега как щеше да погледне Да Шен утре? Нямаше да може. Щеше да трябва да се измъкне много рано, още преди Да Шен да ѝ се е обадил... И тъкмо си помисли за обаждане, когато телефонът иззвъня. Това накара Уей Уей да се отърси от мислите си.  

     Само тя беше в стаята, така че отиде да вдигне.

     -- Ало?

     -- Аз съм.

     Да Шен… …вече ѝ звънеше … … Уей Уей преглътна напрегнато и отвърна плахо,

     -- … … И ти ли се лог оффна?

     -- Не се лог оффнах, -- той каза отчетливо. – Интернетът в общежитията днес не е много добър. И мен ме дискънектна.

     Да Шен, да не би ако не ме засрамиш по няколко пъти на ден не можеш да спиш спокойно?! помисли си Уей Уей.

     Сякаш той можеше да види засраменото до безмълвие лице на Уей Уей, защото се засмя нежно:

     -- Уей Уей, много се радвам.

     Дълбокият му глас ехтеше в празния коридор. Сяо Най държеше телефона си. Той се облегна на стената. Когато беше излязал от общежитието с телефона си преди малко, приятелите му се бяха изсмели,

     -- На нашата красавица Бей ли ще звъниш сега?

     Всички знаеха какво възнамерява да прави. Навярно защото мислите му в онзи момент нямаше как да бъдат скрити.

     Макар че по принцип той никога не показваше емоциите си.

     Да Шен беше казал, че е щастлив … … Защо? Тя ли беше казала нещо?

     Пръстите на Уей Уей неусетно започнаха да си играят с телефонния кабел. Мина доста време, а после се чу тихо „хм”.

     И двете страни притихнаха, сякаш нямаше нужда от думи. След малко, Уей Уей се сети за нова тема за разговор.

     -- Помолих компанията да ни даде любимци ниво безсмъртни по договор.

     -- Хао Мей ми каза.

     -- Помолих само за четири, така че няма за теб. – Всъщност имаше нещо друго за него.    Но тя не знаеше дали ще успее да го направи, затова не искаше да му казва предварително.

     Уей Уей навиваше телефонния кабел на пръстите си отново и отново,

     -- Помолих само за малък тигър, уменията му не са толкова добри като на твоя. Освен това, не е от същия пол.

     Сяо Най бързо разбра какво има предвид тя, но отказваше да го каже, само се засмя тихо,

     -- И?

     -- Нищо. Другия път като сме онлайн може да ги оженим. Може да си народят малки ниво безсмъртни.  

     -- Добре, -- отвърна Сяо Най. – Другия път ще попитам тигъра ми дали има желание.

     Трябваше да го пита?! Уей Уей се ядоса,

     -- В цялата игра има един-единствен женски тигър ниво безсмъртни и това е моят. Съмнява ме да откаже.

     Сяо Най се засмя дълбоко.

     -- Хм, вярно. Определено ще иска.

     Все едно някой я погали с перо на най-нежното място в сърцето ѝ. Уей Уей не можеше вече да държи телефона. Макар Сяо Най да не беше пред нея, очите ѝ постоянно се въртяха, като за да избегнат погледа му. Тя видя часовника на бюрото на Съ Съ и се сети, че едно нещо напълно беше излетяло от ума ѝ,

     -- Свободен ли си сега?

     -- Хм?

     -- Да дойдеш онлайн отново, да помогнем на една приятелка да убие бос.

     Уей Уей се изпоти докато си пишеше паролата. За трети път се логваше днес. Щом се появи, веднага видя съобщение от Лей Шен Ни Ни.

     -- Уей Уей, къде изчезна!

     -- Дискънектна ме… … -- отвърна Уей Уей виновно.

     -- О, а аз реших, че си забравила за мен, -- отвърна Лей Шен Ни Ни.

     Уей Уей се почувства още по-гузно: Не… … колко свободни места има в тийма? Ще доведа някой силен да ни помогне.

     Лей Шен Ни Ни: Още не съм писала на никой. Ела с приятел.

     Щом приключи разговора с Лей Шен Ни Ни, Най Хъ веднага се появи до нея. Уей Уей му писа, но нямаше отговор.

     Чак след минута, той каза: Тук съм, трябваше да се оттърва от тълпата, която ме наблюдава.

     Тълпа, която го наблюдава… …

     Уей Уей го добави безмълвно в тийм. Двамата бързо пристигнаха пред входа на пещерата за Подземния свят.

     Лей Шен Ни Ни вече беше там и ги чакаше. Щом видя, че „силният играч”, който Уей Уей спомена, е И Сяо Най Хъ, тя напълно се ошашави.

     Развика се на Уей Уей на лично съобщение: И Сяо Най Хъ ще ми помага за бос?! ! ! ! ! !

     Уей Уей се усмихна: Да, битките с него са много приятни. Нека той да е лидер на тийма по-късно.

     Лей Шен Ни Ни изпрати дълъг ред развълнувани емотиконки.

     Уей Уей: Аз не съм се била с боса от Подземния свят преди. Най Хъ?

     И Сяо Най Хъ: И аз.

     Уей Уей: Ще потърся инфо онлайн.

     Макар Уей Уей да не обичаше да чете гидове, когато ще помага на някой друг, беше добре да е подготвена.

     -- Няма нужда, -- каза Най Хъ. – Само добавете някой в отбора, който да е с далечна атака. Така ще свършим по-бързо.

     Лей Шен Ни Ни веднага се подчини: Добре. Ще попитам в гилдията, все някой ще иска също да дойде с нас.

     Тя отвори чата на гилдията.

     [Гилдия] [Лей Шен Ни Ни]: Някой да не е минавал боса на Подземния свят? Търсим човек с далечна атака и още един.

     Някой ѝ писа веднага, но тя се изненада кой.

     [Гилдия][Джън Шуй У Сян]: Две места? Ще дойдем с Яо Яо, само минутка.

     Лей Шен Ни Ни се втренчи шокирано. Преди да успее да измисли добро извинение да откаже, Джън Шуй вече се беше появил пред пещерата заедно с Яо Яо. Двамата веднага видяха Уей Уей и изпитаха недоволство.

     На Лей Шен Ни Ни ѝ идеше да потъне в земята. Различни мисли ѝ минаваха през ума, „Днес времето не е хубаво, нека да го отложим.”, „Днес е денят на световния мир, хайде да не се бием.”, „Изведнъж ме заболя корем” и т.н., и т.н., извинения. Накрая на всички им се прииска токът да беше спрял!

     В тези обстоятелства, Лей Шен Ни Ни каза: И… има ли някой, на който да не му се идва?

     Много хубаво. Първоначално Джън Шуй и Сяо Ю Яо Яо наистина мислеха да си тръгнат. Но след като Ни Ни каза това, сега не можеха дори и да искат, защото вече беше прекалено неудобно.

     Лей Шен Ни Ни беше от тяхната гилдия. Защо да трябва те да си ходят?

     На Уей Уей също не ѝ се искаше да играе с Джън Шуй, но преди всичко, тя правеше това като услуга за Лей Шен Ни Ни, а и… … те бяха пристигнали тук първи. Трябваше тези, които са дошли последни, да си тръгнат.

     Настъпи мълчание, което продължи цяла минута.

     И Сяо Най Хъ: Да сформираме тийма.