Винаги може да е и по-зле. По-студено в случая. Толкова студено, че веднага щом се прибера се пъхах в спален чувал за до -4 градуса и си се гърчех като червейче с него по леглото. Така четях книга или гледах филм. Лошо само сутрин като се става, че за нищо на света не исках да се махам от стопленото място и да ходя на студа. Докато се движех всичко е що годе наред, но спра ли се на 1 място...студ. В банята пак студ, къпя се и след това студ. Настинах още първата вечер в която спах там. Денем, вместо да подреждам и почиствам..си обирах крушите..така че да не ми се налага да се връщам преди да е станало време за спане. Основното ми занимание в свободното ми време беше да стоя на слънце...буквално. Не се справих с положението, признавам си. Още след като се върнах бях малко уморена, после се изморих повече и се поизнервих доста,а то и не е каквото и да нямаше за какво. Въжетата издържаха, но не им беше лесно последните 7 месеца. Надявам се следващата седмица да приключа всичко и да не си причинавам повече неща, които ми се отразяват зле. Сега съм болна пак. Като кашлям чак боли. Тоя път нещо не се взех в ръце навреме, отдавна ме дебнеше, но не се давах досега. Вече съм на топло и спокойно място и се поотпуснах. Студът отстъпи. Имам собствено легло и спя с чаршафи и възглавница. Получих подарък :) Ще си донеса цветята утре. И те са подаръци. Около мен е пълно с тях. Какво ли би било ако всичките ни притежания са само подаръците? Ами ако изведнъж се озовем само с подаръците които някога сме правили? Интересно би било. А ако се озовем сред чувствата които сме пораждали? Би трябвало да е някакъв много много пъстър свят, защото хората ни възприемат различно...и ние им въздействаме различно. Тираничните шефове ще бъдат в черен свят пълен с омраза...и може би някое светло петно..любовта на майките им..и някоя друга червена точка за любовта на някоя секретарка :) Как ли би изглеждал моя..любопитна съм. Ще ходя да го сънувам.