Постинг
16.01.2014 23:23 -
Търсач на надежда
Автор: martheenbaby
Категория: Лични дневници
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2014 12:56
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 19.01.2014 12:56
Здравейте. Имате ли няколко свободни минутки? Благодаря Ви. Нека Ви се представя - аз съм търсач на Надежда. Един представител на "Вашето поколение"! Мислено ме обвинихте и нарицателно се обърнахте към мен така, нали? - "Вашето поколение"...Това ме накара да се замисля! Защо хората изпитват нужда да поставят под общ знаменател?! И отново в същият дух, все с лошо някак си. В крайна сметка, изборът е Ваш, а аз ще Ви отдам необходимото уважение - Моля Ви, "земете го тоя текст!
Нашето поколение или моето поколение?! - Не знам! Ние, младите, хилядите зелени семки на една още по-зелена тиква. Тия същите, които още нищо не сме видели, нищо не сме разбрали, и сме на светлинни години разстояние от житейската истина и нейните малки, провиснали гърди. Ние изгубените души, с живот потънал в 100 години самота! Нервните, паникьосани изчадия на Вашето семе! Това съм аз! Това сме Ние! Това е Моето поколение! Нали така? Простете моето невежество, моля. Това сме ние, същите тъпанари, които все не сме в час с Вашите схеми, а и все нещо ни е яхнало, като за последно. Недочели, недорасли, недоразвити, недообразовани, незначителни, неспособни даже да си формулират исканията. Невежи до последно. И пак със същата глупота сме се впили като розови дантелени гащички в дебелото седалище на Вашата история. От много време искам да Ви попитам, защо не ни помогнете малко? Отворете ни очичките. Моля Ви! Хванете ни за ръчичка и ни поведете по правилният път. Подскажете ни какво да си поискаме бе, бащи на Рокфелер, майки на Пеевски, деца на Соца, пубери на Демокрацията! Обръщам се към Вас - хилядите отеклите крайници на майка България!Изнемощели, ощетени, уморени, с напукани ръце вкопчени като пиявици в протъркания фалос на нацията. Обръщам се към Вас, не с въпроса КОЙ, а с въпроса - Защо не ни помогнете малко, за да поемем по правият път? Докато маневрирате със затворени очи на паркинга на историята, въртейки волана на времето в будна кома, докато знаете наизуст всички тайни проходи на тоя свят, докато си бършете гъза само с един поглед, защо не вземете да ни светнете как България да тръгне в по-правилна от правилната посока? Моля ви всички Вас, като един, единствен критерий за правилно и редно, да ни просветлите и да ни оформите исканията! Съберете се всички – Седесари, комунисти,социалисти, десни, леви, центристи, националисти, демократи. Всички, бе, ВСИЧКИ! Селяните, работническата класа, художествено-творческата интелигенция. Редактори и журналисти. Футболни фенове и запалянковци. Съберете се, обсъдете и решете - какво да Ви поискаме. Обяснете ни как да ни се получат нещата. Но не, нали? Няма да стане! Нищо не обяснявате, а се криете под полите на майките си. Барикадирали сте се в апартаментите от бащите Ви, обзаведени с кредити изплатени от майките Ви, които са на крак, за да бъдете лежерни. Ежедневно изнасилвате книжовният език, докато плетете интриги и поддържате жълтите вестници и се чувствате повече хора от нас! Имате наглостта да ни сочите с малките си гнусни, изкривени от ровкане и пипане по различни дупки и гениталии, пръстчета, смеете ни се, докато безочливо ни покривате с плюнките на недоволството си. Затова получавате мойте адмирации! Понякога имам чувството, че ако спрете да се биете в гърдите, като стари комунисти - сърцата Ви ще спрат да поддържат мизерното Ви съществуване. Каква е тази ваша реалност, бе, слепци?! Не Ви разбирам. Като сте толкова умни и добри, защо живеем в тази кочина? Какъв е този разграден двор? Как стана така, че децата Ви са тъпи лумпени, а домът Ви прилича на градски кенеф? Сигурно ще се окаже някаква конспирация, а? Европейска или мафиотска, а? Май не?! Сигурен съм! Какво стана, че нещата Ви не се подредиха от само себе си? Как така не дойте някой, който да се погрижи за старините Ви? Вас, нали точно така са Ви учили – че има кой да мисли и за държавата, и за нацията? Вие сте излъгано поколение. Задколисен глас Ви е втълпил, че Щирлиц мисли самостоятелно. На теория сте нещо между Бил Гейтс, Нелсън Мандела, и Майка Тереза, а на практика сте един доцент д-р по философия, който кара лизингово такси. Как? Не КОЙ, а как става така? Освен едно излъгано поколение, Вие се оказахте и лъжливо поколение, защото поискахте старомодната философия на вашият живот да стане и нашето универсално оправдание за цинизма на всеки експеримент за управление през изминалите 21 години. С този Ви устрем върнахте народопсихологията до нейните качествени характеристики отпреди 1878 година, когато най-актуална със сигурност е била приказката за преклонената пред сабя глава, която не бива посичана, а понятията „хитър” и „умен” са били с еднакво смислово съдържание. Стискам Ви ръка, защото навремето не се поколебахте да тънете до шия в блатото на социалната несправедливост, на лъжата и на страха, на омразата и пошлостта с единствената цел, Ние, покачени на измършавелите Ви рамене, да можем да погледнем към по-далечен от вашия хоризонт и сами да преценим кое е хубаво и кое е лошо, за да намерим комбинацията между двете и да пожънем плода на онзи оптимизъм, от който днес всички така отчаяно се нуждаем. Не разбрах, а и не разбирам защо изведнъж започнахте да се дразните от факта, че виждаме по-далече от носовете Ви?! Спомних си! Някъде далеч в началното училище, една дама ме научи, че има един установен ред в подредбата при изброяване на местоименията, който неизменно налага винаги преди „Вие“ да има едно голямо „Ние“. Опитайте се сега да кажете бързо местоименията разбъркано. Не става, а? Опитайте пак, бе, давам Ви втори шанс! Нещо, което е непознато за Вашите особи! Хубаво упражнение за Вас, хората, които са измислили дъвченето на дъвки, презервативите, крушките с жичка, двигателя с вътрешно горене, компютрите, мобилните телефони. Упражнявайте се на спокойствие в сивите си панелки, докато ние плачем от безсилие, защото ни бичуват с палките на безмерната Ви глупост и безочливата Ви наглост по Вашите улици, които до вчера бяха Нашите детски площадки. И така до победата! Паникьосани ще прескачаме страха, докато протестираме с апатия, а колелото ще се върти отново и отново. Ние сме в истерия от факта, че ни обиждате с поведението си, Вие сте вбесени до гроб от реалността, че никога няма да ни владеете и така ще продължим напред! Ще продължим с надеждата, че някъде, някога, всичко ще се промени. Някъде, някой ще ни промени, ще ни превърне в хора! В по-добри хора! Искренно Ваш - търсач на Надежда...
Нашето поколение или моето поколение?! - Не знам! Ние, младите, хилядите зелени семки на една още по-зелена тиква. Тия същите, които още нищо не сме видели, нищо не сме разбрали, и сме на светлинни години разстояние от житейската истина и нейните малки, провиснали гърди. Ние изгубените души, с живот потънал в 100 години самота! Нервните, паникьосани изчадия на Вашето семе! Това съм аз! Това сме Ние! Това е Моето поколение! Нали така? Простете моето невежество, моля. Това сме ние, същите тъпанари, които все не сме в час с Вашите схеми, а и все нещо ни е яхнало, като за последно. Недочели, недорасли, недоразвити, недообразовани, незначителни, неспособни даже да си формулират исканията. Невежи до последно. И пак със същата глупота сме се впили като розови дантелени гащички в дебелото седалище на Вашата история. От много време искам да Ви попитам, защо не ни помогнете малко? Отворете ни очичките. Моля Ви! Хванете ни за ръчичка и ни поведете по правилният път. Подскажете ни какво да си поискаме бе, бащи на Рокфелер, майки на Пеевски, деца на Соца, пубери на Демокрацията! Обръщам се към Вас - хилядите отеклите крайници на майка България!Изнемощели, ощетени, уморени, с напукани ръце вкопчени като пиявици в протъркания фалос на нацията. Обръщам се към Вас, не с въпроса КОЙ, а с въпроса - Защо не ни помогнете малко, за да поемем по правият път? Докато маневрирате със затворени очи на паркинга на историята, въртейки волана на времето в будна кома, докато знаете наизуст всички тайни проходи на тоя свят, докато си бършете гъза само с един поглед, защо не вземете да ни светнете как България да тръгне в по-правилна от правилната посока? Моля ви всички Вас, като един, единствен критерий за правилно и редно, да ни просветлите и да ни оформите исканията! Съберете се всички – Седесари, комунисти,социалисти, десни, леви, центристи, националисти, демократи. Всички, бе, ВСИЧКИ! Селяните, работническата класа, художествено-творческата интелигенция. Редактори и журналисти. Футболни фенове и запалянковци. Съберете се, обсъдете и решете - какво да Ви поискаме. Обяснете ни как да ни се получат нещата. Но не, нали? Няма да стане! Нищо не обяснявате, а се криете под полите на майките си. Барикадирали сте се в апартаментите от бащите Ви, обзаведени с кредити изплатени от майките Ви, които са на крак, за да бъдете лежерни. Ежедневно изнасилвате книжовният език, докато плетете интриги и поддържате жълтите вестници и се чувствате повече хора от нас! Имате наглостта да ни сочите с малките си гнусни, изкривени от ровкане и пипане по различни дупки и гениталии, пръстчета, смеете ни се, докато безочливо ни покривате с плюнките на недоволството си. Затова получавате мойте адмирации! Понякога имам чувството, че ако спрете да се биете в гърдите, като стари комунисти - сърцата Ви ще спрат да поддържат мизерното Ви съществуване. Каква е тази ваша реалност, бе, слепци?! Не Ви разбирам. Като сте толкова умни и добри, защо живеем в тази кочина? Какъв е този разграден двор? Как стана така, че децата Ви са тъпи лумпени, а домът Ви прилича на градски кенеф? Сигурно ще се окаже някаква конспирация, а? Европейска или мафиотска, а? Май не?! Сигурен съм! Какво стана, че нещата Ви не се подредиха от само себе си? Как така не дойте някой, който да се погрижи за старините Ви? Вас, нали точно така са Ви учили – че има кой да мисли и за държавата, и за нацията? Вие сте излъгано поколение. Задколисен глас Ви е втълпил, че Щирлиц мисли самостоятелно. На теория сте нещо между Бил Гейтс, Нелсън Мандела, и Майка Тереза, а на практика сте един доцент д-р по философия, който кара лизингово такси. Как? Не КОЙ, а как става така? Освен едно излъгано поколение, Вие се оказахте и лъжливо поколение, защото поискахте старомодната философия на вашият живот да стане и нашето универсално оправдание за цинизма на всеки експеримент за управление през изминалите 21 години. С този Ви устрем върнахте народопсихологията до нейните качествени характеристики отпреди 1878 година, когато най-актуална със сигурност е била приказката за преклонената пред сабя глава, която не бива посичана, а понятията „хитър” и „умен” са били с еднакво смислово съдържание. Стискам Ви ръка, защото навремето не се поколебахте да тънете до шия в блатото на социалната несправедливост, на лъжата и на страха, на омразата и пошлостта с единствената цел, Ние, покачени на измършавелите Ви рамене, да можем да погледнем към по-далечен от вашия хоризонт и сами да преценим кое е хубаво и кое е лошо, за да намерим комбинацията между двете и да пожънем плода на онзи оптимизъм, от който днес всички така отчаяно се нуждаем. Не разбрах, а и не разбирам защо изведнъж започнахте да се дразните от факта, че виждаме по-далече от носовете Ви?! Спомних си! Някъде далеч в началното училище, една дама ме научи, че има един установен ред в подредбата при изброяване на местоименията, който неизменно налага винаги преди „Вие“ да има едно голямо „Ние“. Опитайте се сега да кажете бързо местоименията разбъркано. Не става, а? Опитайте пак, бе, давам Ви втори шанс! Нещо, което е непознато за Вашите особи! Хубаво упражнение за Вас, хората, които са измислили дъвченето на дъвки, презервативите, крушките с жичка, двигателя с вътрешно горене, компютрите, мобилните телефони. Упражнявайте се на спокойствие в сивите си панелки, докато ние плачем от безсилие, защото ни бичуват с палките на безмерната Ви глупост и безочливата Ви наглост по Вашите улици, които до вчера бяха Нашите детски площадки. И така до победата! Паникьосани ще прескачаме страха, докато протестираме с апатия, а колелото ще се върти отново и отново. Ние сме в истерия от факта, че ни обиждате с поведението си, Вие сте вбесени до гроб от реалността, че никога няма да ни владеете и така ще продължим напред! Ще продължим с надеждата, че някъде, някога, всичко ще се промени. Някъде, някой ще ни промени, ще ни превърне в хора! В по-добри хора! Искренно Ваш - търсач на Надежда...
Армията на глyпостта
300 бомбардировачи бомбардират Враца, Ку...
Как Крал Карл Май крал кларинети от крал...
300 бомбардировачи бомбардират Враца, Ку...
Как Крал Карл Май крал кларинети от крал...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 51
