Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2017 14:47 - АФРОДИТА КИМА НА ВЕНЕРА!!
Автор: lazarlalev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 663 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.05.2017 14:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
          
               Усещайки, че с упадъка на мъжа съвременната жена се превръща в научно–образователна и идейно-художествен център, тя на свой ред се зацикля върху себе.Това е особен вид  патологична нарцисомания. Възхищава се и от това, което  в нея  е  естетически съмнително .  Още Камийя Пайя си приписва откритието за "грозотата на женския орган, приличен на мида, но зъбат като делфин и расплут като скъсана дреха". Според нея, а и други сексолози,  това  обстоятелство съпътства и изостря  формулирания от  Фройд кастратски комплекс на жената, травмирана от зейналата дупка на мястото на мъжки член.Но ето, момиченцето от цитирания филмов епизод , завряло пръстче в същата тази дупчица, си го харесва  "пишето". И нещо повече, не скрива  задоволството си от липсата на "този грозен и миризлив израстък у момчетата". А героинята от филма на Ларс фон Трир,                              разтягайки  диплите на на срамните си устни и вкусвайки с пръст отделящата се от тях течност, прилюд се вторачва в зрителя  през филмовия  екран и  произнася показателен монолог:"Обичам своята п-ка, харесвам си я  мека, влажна  разтворена,    предусещаща  наслада". А героинята на Дж. Франзен Пюърити от едноименния роман, гледайки се гола в огледалото и опипвайки  въпростите атрибути възкликва с някаква детска наивност: "И всичко това да  отиде  под гнусната плът на моя грубян". 
                  В един от култовите  филми на брежневския засой  върху  превала на  горбачовската перестройка  "Москва на сълзи не вярва", майката дава  първи уроци по полово  възпитание  на дъщеричката  и завършва с извода,  че и това ще ни се прости /да кажем закъсненията за среща/ и онова ще ни се прости /да речем, неспазеното обещание/ "защото сме жени" /а на руски в дактилен размер, който усилва ефекта с привкуса на лека женска разгевезеност:
 "ПОТОМУ  ЧТО МЫ ЖЕНЩИНЫ"./
              Вторият сигнал за нередности в женското царство иде  от Сафисткия остров Лесбос с осезаемото  нарастване на  еднополовата женска любов. От една страна, узаконяването на гей-отношенията, от друга забележимото засилване на женската нарцисомания, от трета проблемите с мъжката  потентност доведоха доскорошната  перверзия до законна сексуална практика. И дори със знак плюс. Зароди се ново явление: опоетизиране на  лесбианската любов с  етически и естетически приоритети.  Съвременни поетеси продължават Бодлеровото " ...едната горда хубост над друга крехка прелест допиваше в екстаз виното на победа". Но при Бодлер това бяха "Низвергнати жени", а у нашите ценителки на женските   хубости и достойнства "андрогинна извисеност над доброто и злото" /Елена Шварц/. Естествено принадлежащи на женския елит.
              Пак Камийя Пайя обясняваше на нас невежите  противници  на хомосексуализма, че женският хомосексуализъм не е е равен на мъжкия. "Мъжкият  - кръстосване на космати тела и бананоподобни парчета върху ръбести бедра". Докато при жените "има  преливане една в друга на пластични женски форми върху  чиста, гладка и нежна кожа. При това
 не замърсяващи картината с  отходни продукти  на мъжката секреторна  дейност."  Същата тази жена-чудо отбелязва и  предимствата на лезбийския оргазъм: "напрежение  плъзгащо се по леко възходящо плато и разреждащо се  в делта на пълноводна река".
                 И този феномен навлиза в изкуството с правата  на моралната допустимост и естетическа пълноценност.  Напр. във филмите със сюжети по Вирджиния Уулф, от която вече никой не се страхува. В живописта сякаш илюстрации на цитатите от Камийа Пайя със  символично преливане на фонове и  цветове  в жълтата и виолетовата  гама, също  многозначаща конотация. Но най-вече в киното. Ето, един от премираните филми от последните години "Адел". Далеч съм от желанието да  приписвам на филма елементи на хомосексуална агитация, но явно някои кадри  са конструирани така, че лезбийският акт да изглежда визуално приемлив и естетически привлекателен. При което героинята /Адел/ като тигрица се нахвърля върху своята партньорка, ползвайки  временното й объркване  да привлече ръката й в подгъва на охлювчето: "и ти от нашата  блажена истома искаш да скочиш в огъня на на мъжките лапи  с мръсни нокти".
                При другата героиня на Франзен нещата не стигат до там, но и тя се готви за лесбийския  етап на женското си самутвърждаване. Повърхностно , безучастно, подчертано без физически контакт, задоволявайки гаснещата похот на партньора левия трибун, подръжник на Хуго Чавес, почва да се усуква около новата си приятелка, понятно с какви намерения.
                  На трето място - култът към силната жена. Отдавна е минало времето на действие на  известния от древни времена афоризъм, че "силата на жената е в нейната слабост". За съвременната еманципантка от  позициите на слабостта не може да  се постигне сила  за реализация на  амбициозни и престижни цели.  Онази жена, която надвива със своята слабост е адекватна само  на дарвиновия вътревидов подбор, достатъчна само за оцеляване на "низшите духом".  Много над всичките тези неща, еманципантката се цели по-високо и по-далеко – там където се завоюват цели царства, съставени от  човешки межитурки, пигмеи и лилипути , чакащи  своя вожд и господар. Не без царствена осанка и аристократична надменност тя  ще им се предложи за такава. Ще стане свръхжена.  Като танк, мачкащ всичко под себе си, ще нахлуе в кабинета на професора, поел лечението на болната й дъщеричка в разказа на Виктория Токарева. В позата на Жана Дарк ще   ратува за националните ценности и приоритети както  неотдавнашната кандидатка за френски президент. Ще се спусне в скафандър на морското дъно и ще излети с ракета в космоса. И непременно ще възглави правителство на Германия или Великобритания и ще се качи на Еверест. А ако това се не сбъдне, ще вземе в ръцете си диригентска палка и ще ни закълне във фатума, тътнещ с  тимпаните от петата Бетховенова симфония.
                  Старецът Фройд  й отричаше тези възможности. Скопена от мъжки член, вместо да бърза да си го набави, тя се впуска в дейности, които съвсем не са женски. Фр. Ницше  ще изпадне в шок  и свръхчовешки гняв: вместо да носи камшик, с който да я налага, ще трябва да й мъкне козметика  за разхубавяване! Дори  ученикът на Фройд и поклонник на Ницше д-р Адлер ще се възмути от нейните нереалистични претенции за  доминация в свят, в който просто няма място за свръхжена.
                   Да, ама не. Демоничната героиня на Стайнбек от "на изток от рая" бленува за женска държава, съставена от амазонки, под патронажа на Атина  Палада и Афродита,  направлявана от Юнона. А вече цитираната съпруга и майка от "Москва на сълзи не вярва" заявава, че за да има място под слънцето, жената трябва да бъде по-силна от мъжа.
                    В български условия това явление придобива крайно уродливи форми.  Предупредени бяха за провала си от Аристофан в "жените в народното събрание". Но кой да го слуша.Загубили елементарен женски усет и  чувство за мяра, не станали свръхжени, българските политикеси престанаха да бъдат и жени.  И в положението си на  постмодерни  хермафродити и транссексуали могат само да пълнят хумористичните колонки на  вестниците.
                   
                  
                 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 186188
Постинги: 243
Коментари: 48
Гласове: 86
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031