Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2017 14:39 - Защото ме е страх да летя със самолет
Автор: isstoyanova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1144 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 23.09.2017 14:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 

Спуснах се по левия ръкав надолу към вътрешността. Представях си го по-удобно, а не да ръби на дупето. На всеки завой получавах синка ту от ляво, ту от дясно. Но продължавах напред. Каквото и да става, програмирани сме да продължаваме напред. Нищо, че в мислите ни, нещо блъска истерично да се връщаме поне една крачка назад, да не бързаме и, ако може, по-леко така, лежерно. Но спускането към самолета беше неизбежно.

Спускайки се в улея надолу, от двете страни, се бяха наредили усмихнати стюардеси, които ми подаваха ту вода, ту кока кола, ту чаша бяло вино, ту уиски и аз имах правото на избор, да отхвърля и да продължа надолу или да пия всичко наред. Цаката беше, ако искам да опитам от всичко, да грабвам, да пия бързо и да смогвам за следващото. Нали сме си лакоми хората...

С храната беше друго. Сандвич със сьомга, сандвич с пилешко, сандвич с шунка и кашкавал, а за вип-овете имаше порция лаврак, трюфели, миди сен жак, въобще рибно меню, спешъл едишън. Питали две момчета в самолета какъв сандвич предпочитат – салмон (сьомга) или цикън (пиле) и те убедено закимали: - Салам, салам... И после, като усетили, че ядат риба, си казали един на друг: Глей я тая колко е ****, даде ни риба, вместо салам.

Избрах спускане по ръкава на самолета към вътрешността, защото беше лято и си представях онези пързалки в увеселителните паркове за деца, където се спускат от голяма височина надолу, през десетки завои, докато стигнат до басейна. И падат в него с бурно „цоп”. Та и аз в самолета, с бурно „буф” щях да се озова точно на моето си място 44В. Там, до пътеката, на най-външното място от трите възможни, че по средата е малко менгеменско, а до прозореца си е „Олеле, краят на света се вижда, да живее краят на света!”.

И покрай мен, възпитани, тихи, интелигентни хора, със слушалки в ушите, които нито те заговарят, нито те щипят по бузите, нито бебета или деца, които при всяка турболенция да викат възторжено „ууаааауу” и да пляскат с ръце и да подмятат маратонки във въздуха.

На мъжете стюардеси, стюарди ли им се вика? Май да. Та, в самолета вече, предпочитах стюардите. Симпатични, млади, русоляви и синеоки. С ризки и панталончета по тялото. И те раздаваха розови хапчета. Хапчетата на щастието. От тях се получаваха халюцинации, но не такива, от които ти се привиждаха огромни кучета, които те гонеха и искаха да те схрускат с големите си, криви зъби, а такива, от които ти ставаше гот, кеф, заливаше те голямо спокойствие и в които ти се случваха най-големите мечти, като например да не те е страх от пътуване със самолет до Манчестър, че да отидеш на стадиона на червените дяволи. Примерно, де. Щото може и в Лондон да се разхождаш. И да пиеш следобеден чай в 5. Може пък да инсталират във въображението ти голф игрище, или интерактивна игра Game of thrones, в която всеки пътник е с главна роля на избран от него герой. Може мъжете да имат опция за посещение в нощен клуб. И среща с горещо момиче с лика на латиноамериканска звезда. Жените пък - посещение в най-големия търговски център в Абу Даби. Важното е обаче, тези хапчета да имат ефект, точно докато кацнеш и самолетът вече разпъва обратно ръкавите, през които вече няма да дебелееш, а напротив, докато блъскаш дупе насам и натам, някакъв спонтанен ритъм с музика и вибрация ти масажира тялото и ти загрява заспалите клетки, за да са събудени и трепетни за срещата с външния свят. Важното е нищо да не разбереш, да не си блъскаш главата с въпроса „защо станах адвокат и специализирах в международно търговско право и сега пътувах по три пъти на седмица да осъществявам сливания на корпорации, ами не си станах една домакиня да си стоя вкъщи и да ми е широко около врата?”.

Казах за стюардесите, но пропуснах пилотите. Те си стояха в кабинката. Не бе нужно да виждам лицето на главния пилот и да си представям през цялото разтревожено за мен време той добър пилот ли е, има ли достатъчно опит, дали се е наспал тази нощ, а дали ще му се доходи до тоалетната по време на полета и дали няма язва или гастрит и си е забравил хапчетата в тях. И ще направи ли погрешна маневра, щото му дошло времето или си е загубил разсъдъка.

Чували ли сте историята за един мъж, който го било страх от летене, обаче всеки ден летял, защото му се налагало? Та качил се той за пореден път, прекръстил се, окопчал се с коланите, поел дълбоко въздух и бил готов за излитане. Вече в облаците видял един пилот да бърза по пътеката с парашут на гърба си. Попитал го какво се случва и пилотът най-невъзмутимо му отговорил: „А, нищо, проблеми в работата”...

Аз, чудя се, ако падам, като този беден човечец, като оловна топка ли ще падам или ще се нося величествено, като птица феникс, устремила се с финес към крайните си мигове? Естествено, че второто. Красива смърт ще е по-запомняща се, отколкото „иууу-дуф” и край. Без нищо очарователно.

А, представяте ли си, хората, ние, да имахме опашки? Да речем, стигаш на летището, откачаш си опашката от дупето, закачаш я на подвижда закачалка, на която слагат стикер с името ти, и си я гледаш как отпътува в багажното отделение. Та тази, твоята опашка, на пристигане те чака, освежена, щръкнала нагоре и щастливо подскачаща в секция „Опашки”.

И ето, толкова неусетно стигнахме до края на пътешествието. Никой нищо не усети. Само аз се препънах в куфара на човека пред мен на чек-ин гишето, опитвайки се да не мисля, че ще летя за пореден път. Мъжът се обърна, беше пребледнял. Погледнах го въпросително.

-        Страх ме е от летене. – ужасено обясни.

-        Няма страшно – отвърнах аз. – Чували ли сте историята за двете момчета в самолета, дето искали да ядат салам?

Той се усмихна. Приближавахме ръкава.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bumerang - Усмихнах се :-)
23.09.2017 15:09
И си спомних стар виц за един "смелчага" дето се качил на самолет, но с уговорката, когато нещо не е наред да каже на пилота. Пилота заиздигал самолета, питал всичко наред ли е, наред е, отговарял смелчагата. Разтресъл се самолета в турболенция - пак въпрос всичко наред ли е, и отговор - наред е. Тогава започнал лупинги и пак пита "смелчагата": всичко наред ли е? А, наред е - отговаря оня - само че това дето беше в гащите, отиде в ръкавите. :-)

Тука лупинги да искаш. :-):-):-)


Благодаря за настроението. :-)
цитирай
2. lexparsy - Пак се смях :-) за това си ми в любими ...
23.09.2017 15:26
Пак се смях :-) за това си ми в любими :-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: isstoyanova
Категория: Хоби
Прочетен: 282670
Постинги: 112
Коментари: 44
Гласове: 287
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031