Когато си родител искаш да осигуриш на детето си прекрасен живот. Искаш да има най-хубавите дрехи, най- новите играчки, най-прекрасното детство. Но искаш също така да го направиш личност. Точно тогава идва и онзи момент, в който можеш да забравиш , че детето ти също е човек и да го управляваш като кукла на конци.

Властните родители се различават от останалите по това, че никога не се вслушват в желанията и мечтите на децата си. За тях има едно- единствено мнение- тяхното. И това на децата им потъва в дебрите на ежедневието. Когато майка ти ти каже, че иска да учиш, това е добре, тя се грижи за теб. Но когато майка ти ти каже, че не учиш ли, ще има последствия за теб от нейна страна, тогава е страшно. Защото вече не изпълняваш задълженията си с желание, а със страх.

За едно дете няма нищо по-страшно от това никой да не го зачита като личност. Да се държат с него сякаш е роб, който е роден на този свят, само за да изпълнява чуждите мечти и да пренебрегва своите.
Когато иска да постигне нещо значимо за самото него в живота, но родителите му посрещат идеите му с присмех и упреци. Кои , ако не те , могат да помогнат на детето си да има самочувствие в този свят? И същите тези хора с един замах могат да сринат самочувствието на детето си за цял живот. А това е изключително лесно, особено за крехката детска психика. Когато непрекъснато ти натякват, че си глупав, че никога няма да постигнеш нищо значимо- било то в образованието или личния ти живот . И постепенно свикваш, защото това е тяхното мнение. Започваш да живееш с мисълта, че си неудачник, чиито действия са пагубни за самия него и спасението идва единствено от родителското тяло. Когато майка ти влезе в роля на твой властелин и започне да се намесва все повече в живота ти. Дори и когато станеш пълнолетен. Тя не може, по-скоро не иска да разбере, че си отделна личност със свои собствени чувства и мечти. Когато смята, че е нейно задължение да избира дрехите, хората , които според нея са подходящи за теб , дори и държанието ти. Само защото според нея това е правилно. Дори и да се опиташ да се противопоставиш, веднага следва дежурния отговор, че нищо не разбираш, че си млад и не си видял нищо от живота. Защото тя е вряла и кипяла. А ти тепърва навлизаш в страшния живот. Защото не трябва да излизаш от стъкления похлупак, който тя е поставила над теб, за да не се нараниш.  И иска да те предпази. От какво точно , тя не може да ти даде отговор.
Ужасяваща е самата мисъл, че щом някой ти е дал живот, трябва да си му задължен до гроб. Не говоря за привързаността към родителите, а за онова чувство на вина , което се появява всеки път , когато се опиташ да се противопоставиш на мнението им . Благодарение на това чувство, много родители успешно влияят на децата си до зряла възраст. Намесват се дори в семействата им. Разрушават животите им, защото „аз така казвам и така трябва да бъде“

Има, разбира се, късметлии, които навреме са се осъзнали и са се откъснали от родителските окови. Това в никакъв случай не се приема безболезнено от родителите, дори напротив. Сценарият е почти един и същ – упреци, че те са се опитали да ти помогнат в живота, а ти си неблагодарен и неспособен да оцениш усилията им. Следва етапът на ярост, че не се поддаваш на манипулациите- точно тогава най – силни са заплахите, които в повечето случаи не водят до нищо, освен до нервно напрежение. Следва етапът на примирение и отказ да се интересуват какво става с теб и животът ти. Точно тогава и ти се чувстваш свободен човек. Толкова свободен, че чувството, че летиш е най-силно. Че имаш властта да поемеш юздите на живота си без да искаш разрешение и одобрение. Че можеш сам да избираш с кого да бъдеш, без да те съдят и обвиняват.
Има родители , които не се интересуват от децата си, защото им е отказано правото да се месят в живота им. Има и такива, които макар и късно се осъзнават и променят. Но са изключително рядкост. Защото да си родител не е само да упражняваш власт, а и да подкрепяш, когато виждаш, че детето ти има нужда. Да поучаваш без да критикуваш. Да даваш без очакваш нищо в замяна. Да обичаш животът , който си създал, защото това всъщност те прави родител.