в последното предаване патетично анализира и чете от поезията на Никола Вапцаров и Христо Ботев. Няма лошо, хубави стихове, мощни, макар аз да не съм съгласна с някои изречения в анализите Вучкови.
Финалът обаче беше потресаващ. Днес поетите били затворени в личните си чувства и проблеми, анализира пишман професорът, нямало социална поезия.Има, има, Вучков. И по време на Тато подлизурската, и след падането му - пак има. Четете повече! И днес има много силна социална поезия, но аз няма да Ви подсказвам автори. Нали сте професор почти по всичкология, все пак!

Аз написах цял цикъл социални стихотворения, озаглавен "Ограбена България".
Да е жив и здрав екипът на фондация БУКВИТЕ, че ми ги издаде, в един от алманасите си за поезия, та видяха бял свят. Защото това са безпощадни стихове и в квартала, където живея, непрестанно ме молеха да ги размножавам на ксерокс, за да ги четат хората. Дори бяха включени в предизборната агитация.
Така че проф. Вучкова да си гледа работата. Да дам и пример с поета Биньо Иванов, който умря при протестна гладна стачка, траяла повече от месец.

Поздравявам те, Роси, че громиш лъжците, в частност и този тв-пуяк, дето пръска по околните слюнка, докато се изговори!

И продължавай, Мисана. И аз имам много социална поезия. И поети преди нас имат и силни, и близални. Обаче наш Вучкова върви за възхита при посредствениците, дето малко или нищо не четат, Вучката им капацитет, а пък Лили секретарката им пише на половината поне обадили се в предаването му големите тъпотии и неграмотно зададени въпроси. А някой оспори, а професорът е в криза.
Сега той иска да убеди, че съвременните нищо не важат. Е, как ще знае какво пишат - като не чете актуална поезия. От обикаляне по телевизии и без Диана му време не остана.

Няма кратунка за такава. Но в две различни свои предавания, преди няколко години, ме шашна с невежеството си и в областта на класиката. С апломб твърдеше, че:
"Кат Русия няма втора тъй могъща на света..." бил текст на Вазов, а и децата знаят, че е на дядо Славейкова. В другото си предаване постави въпроса за любовта и свободата. Искаше му се да докаже, че любовта стои над свободата. Обади се по тел. някаква женица и му зарецитира Шандор Петьофи:

"Две неща ми трябват на Земята. Те са любовта и свободата. Жертвал бих живота безвъзвратно за любов. Любовта да дам за свободата съм готов!"

Та като кипна пустият му проф. Вучкова. Запени се, закрещя. Грозните му и зли очи ще изскочат от орбитите. И вцепени аудиторията на предаването си с твърдението, че това бил стих от Юлиус Фучик. Гледам, слушам и не вярвам нито на очите си, нито на ушите си. Не съм чувал Фучик да е писал поезия, но човек с претенциите на Вучкова да не знае четирите най-гениални реда от Петьофи си е чист позор. Ашколсун, машалах, аферим, "професоре". Че той и павианът стои по-високо от теб интелектуално, въпреки, че си приличате като близнаци. Гепи едно яко ръкостискане от мен и продължавай в същия дух. Хич няма да се учудя, ако утре ще сбъркаш Ботьова с Пишурката.

когато сгреши. Да не му падне маската на Величието. Поне, където не е сигурен, да не нагазва в небрано лозе, ама нали зор да мине за гений.

Та той и за шут на владетел не става. В най-добрият случай е олигофрен с частични проблясъци.

поезията, прозата и драматургията.

Вучков има професура по драматургия и затова не бива да се изказва с такава категоричност за поезията. Все едно педиатър да лекува луди.

Ама на наглеца Вучков не му пука- не само че се произнася за неща, които не разбира, ами и присъди раздава. Говедо!