Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2018 21:47 - СОЦИАЛИЗМЪТ
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11488 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 30.05.2018 21:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Социализмът се стреми към обществен ред, основан на държавна собственост върху средствата за производство. В социалистическото общество всички материални ресурси се притежават и управляват от държавата. Това означава, че държавата е единственият работодател и никой не може да потребява повече, отколкото тя му отпуска. Изразът „държавен социализъм” е тавтология – социализмът винаги е държавен. До 1917 г. думата „комунизъм” обикновено се използва като синоним на „социализъм”, а днес най-популярният синоним на „социализъм” е „планиране”. Основополагащият документ на Марксовия социализъм, който всички социалистически партии от различните международни работнически съюзи са приемали и все още приемат за непреходно и недосегаемо евангелие на социализма, се нарича „Манифест на комунистическата партия”. След възхода на руския болшевизъм повечето хора разграничават комунизма от социализма. Но това разграничаване се отнася само за политическата тактика. Днешните комунисти и социалисти са в съгласие за всичко освен за методите, чрез които искат да постигнат общите си цели.

Основавайки своя партия, германските социалисти-марксисти я наричат Социалдемократическа. По това време се вярва, че социализмът е съвместим с демократично управление и дори че програмата на демокрацията може да се осъществи напълно само в социалистическо общество. В Западна Европа и Америка това мнение е общоприето и досега. Въпреки целия опит, натрупан след 1917 г., мнозина упорито се придържат към вярата, че истинска демокрация и истински социализъм е едно и също. Макар да е класическа диктатура, Русия се смята за демократична, тъй като е социалистическа.

В действителност привързаността на марксистите към демократичните институции е само тактическа хитрост, лицемерен ход за заблуда на масите. В социалистическото общество не е оставено място за свобода. Не може да има свобода на печата, когато държавата притежава всички печатарски машини. Не може да има свободен избор на професия или занятие, когато държавата е единственият работодател и казва на всеки каква задача да изпълни. Не може да има свобода на придвижване и заселване, когато държавата има властта да определя работното място на всеки. Не може да има истинска свобода на научно търсене, когато държавата притежава всички библиотеки, архиви и лаборатории и има право да прати всеки учен там, където той не може да продължи изследванията си. Не може да има свобода на творчеството, когато държавата решава кой да бъде художник и писател. Не може да има свобода на съвестта и словото, когато държавата има властта да заточи всеки дисидент на място с нездравословен климат или да му възложи задължения, които надхвърлят силите му и го съсипват физически и душевно. В социалистическото общество отделният гражданин има не повече свобода от войник в армията или дете в сиропиталище.

Социалистите възразяват, че социалистическата общност се отличава от тези организации по нещо много важно: членовете й имат правото да избират правителството. Тези наши опоненти обаче забравят, че гласуването в социалистическата държава е фарс. Гражданите нямат други източници на информация освен предоставените от правителството. Печатът, радиото и залите за събрания са в ръцете на администрацията. Никаква опозиционна партия не може да се организира или да разпространява идеите си. Достатъчно е да погледнем Русия или Германия, за да разберем истинското значение на изборите и референдумите при социализма.

Икономическата политика на социалистическото правителство не подлежи на контрол нито от парламента, нито от гражданите. Стопанските предприятия и инвестиции се замислят в дългосрочна перспектива. Те се нуждаят от много години за подготовката и осъществяването си и плодовете им узряват бавно. Ако някаква промяна в Наказателния кодекс се приеме през май, тя може да се отмени през октомври и от това няма да има вреда или загуба. Човек, назначен за министър на външните работи, може да бъде свален след няколко месеца. Но ако са направени инвестиции в промишлеността, инвеститорът трябва да продължи строежа на завода, докато бъде завършен, и след това да го експлоатира, докато получава печалба или поне така му се струва. Да се променя първоначалният план е разхищение на ресурси.

Логично следствие от това е, че служителите в икономическата сфера на социалистическата администрация не могат лесно да се подменят. Тези, които са автори на даден план, трябва след това да го изпълняват. Трябва да ръководят построените заводи, защото никой друг не може да поеме отговорността за правилното им функциониране. Хората, които веднъж се съгласят с прочутите петилетни планове (били те за 5 или за 4 години), практически се отказват от правото си да променят системата и нейните служители не само за въпросните 4 или 5 години, а и за следващите години, когато планираните инвестиции ще бъдат използвани. Следователно социалистическото правителство трябва да остане на власт за неопределено време. То вече не е изпълнител на волята на народа – не може да бъде сменено без значителни последици, дори ако действията му вече не се одобряват от народа. Властта му е неотменима. То става институция над народа, която мисли и действа от името на обществото по свое усмотрение и не търпи външни лица да се месят в „нейната” работа.

Предприемачът в капиталистическото общество зависи от пазара и от потребителите. Той трябва да се подчинява на заповедите, които потребителите му отправят чрез своите покупки или отказ от покупки. Те са му дали „мандат”, но винаги могат да го отменят без предизвестие. Всеки предприемач и собственик на средства за производство трябва всекидневно да оправдава своята функция в обществото, като обслужва нуждите на потребителите.

Ръководителите на социалистическата икономика не са принудени да се нагаждат към пазара. Те имат пълен монопол. Те не зависят от нуждите на потребителите, а сами решават какво трябва да се прави. За разлика от бизнесмените тези ръководители не служат на общността от потребители. Те се грижат за нея, както бащата се грижи за децата си или училищният директор – за учениците. Вместо предприемач, стараещ се да привлича клиенти, тук имаме управник, който удостоява с благодеяния. При капитализма продавачът благодари на купувача, че е посетил магазина му, и го кани да заповяда пак. Социалистите казват: Благодарете на Хитлер, благодарете на Сталин; бъдете добри и послушни, за да бъде и великият вожд добър към вас.

Основното средство за демократичен контрол над администрацията е бюджетът. Не може да се назначи чиновник или дори да се купи молив, ако парламентът не е отпуснал средства. Правителството трябва да се отчита за всяка изразходвана стотинка. Противозаконно е отпуснатите средства да се надхвърлят или да се изразходват за други цели освен одобрените от парламента. Тези ограничения са неприложими за работата на заводите, рудниците, земеделските стопанства и транспортните системи. Разходите, свързани с тази работа, трябва да се съобразяват с променящите се моментни условия. Не можете да предвидите предварително колко ще струва почистването на нивите от плевели или на релсите от сняг. Това трябва да се реши на място според обстоятелствата. Бюджетният контрол от страна на народните представители, най-ефективното оръжие на демократичното управление, изчезва в социалистическата държава.

Ето защо социализмът трябва да доведе до разпад на демокрацията. Суверенната власт на потребителите и демокрацията на пазара са отличителните белези на капиталистическата система. Тяхна естествена последица на политическо равнище е суверенната власт на народа и демократичният контрол върху правителството. Парето, Жорж Сорел, Ленин, Хитлер и Мусолини с право отхвърлят демокрацията като капиталистически метод. Всяка стъпка от капитализъм към планиране неизбежно ни приближава към абсолютизма и диктатурата.

Привържениците на социализма, които са разбрали това, ни казват, че свободата и демокрацията са безполезни за масите. Народът – заявяват ни те – иска храна и подслон и е готов да се откаже от свободата и самоопределението си и да се подчини на компетентна патерналистична власт, за да получи повече и по-хубав хляб. На това старите либерали отговаряха, че социализмът няма да повиши жизненото равнище на масите, а напротив – ще го влоши, тъй като социалистическото производство е по-неефективно от капиталистическото. Но и това възражение не успяваше да затвори устата на поддръжниците на социализма. Много от тях отговаряха, че наистина социализмът вместо до всеобщо благосъстояние може да доведе до по-малко произведени материални блага; но въпреки това масите ще бъдат по-щастливи при социализма, защото несгодите им ще се споделят от всички граждани и няма да има по-богати класи, на които по-бедните да завиждат. Според тези социалисти недохранените и дрипави работници в Съветска Русия са хилядократно по-щастливи от западните работници, които по руските стандарти живеят в лукс, тъй като равенството в бедност е по-приемливо от това да живееш прилично, но други да се перчат с богатство, което ти не можеш да имаш.

Тези дебати са безсмислени, защото пропускат главното. Безполезно е да обсъждаме предимствата, които според някои има социалистическото производство, защото в завършения си вид социализмът е просто неосъществим. Той изобщо не е работеща система за производство, а води до пълно объркване и хаос.

Основният проблем на социализма е проблемът за икономическото изчисление. Производството в система на разделение на труда (и следователно на обществено сътрудничество) изисква методи за изчисляване на разходите, свързани с различните мислими и възможни начини да се постигне дадена цел. В капиталистическото общество пазарните цени са общите единици на това изчисление. Но в система, в която всички производствени фактори са държавна собственост, няма пазар и следователно няма пазарни цени на тези фактори. Ето защо стопанските ръководители при социализма са лишени от възможността да изчисляват. Те не могат да знаят дали това, което планират и осъществяват, е разумно или не. Нямат начин да установят кои от обсъжданите различни методи на производство са най-изгодни. Не могат да намерят истинска основа за сравнение между различните производствени фактори и услуги, поради което не могат да съпоставят необходимите разходи с очакваните добиви. Тези сравнения изискват обща единица, а единственият източник на такава единица е ценовата система на пазара. Социалистическите стопански ръководители не могат да знаят дали е по-изгодно да се построи нова железопътна линия или нова магистрала. А след като предпочетат, да кажем, железопътната линия, те не могат да знаят кое от многото възможни трасета е най-доброто. В система на частна собственост тези проблеми се решават чрез изчисления, основани на парични стойности. Но никакво изчисление не може да се основава на различни типове разходи и приходи в натура. Не може да става и дума да се сведат към обща единица съвкупностите от различни видове квалифициран и неквалифициран труд, желязо, въглища, строителни материали, машини и всичко друго необходимо за изграждането, поддръжката и експлоатацията на една железница. Но без такава обща единица е невъзможно тези планове да се подложат на икономическо изчисление. Планирането изисква всички стоки и услуги, които трябва да вземем предвид, да се сведат до парични стойности. Ръководителите на социалистическото стопанство са в положението на капитан, който трябва да преплава океан в мъгла, без да разполага с компас или друг навигационен уред.

Социализмът като цялостна производствена система е неосъществим, защото не позволява да се извършва икономическо изчисление. Човечеството трябва да направи избор не между две икономически системи, а между капитализъм и хаос.

Лудвиг фон Мизес
Откъс от книгата “Всесилната държава”, Издателска къща МаК, София, 2016
Превод: Майя Маркова

Публ.: ЛИБЕРТАРИУМ, октомври 20, 2016 

--------

Лудвиг фон Мизес.
Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973). Роден през 1881 г. в Лемберг, Австро-Унгария, в семейството на преуспял инженер. В противовес на мнозина, той обяснява как паричната политика на правителства всъщност създава рецесиите, а не ги преодолява, и още в началото на 20-те години предсказва Голямата депресия от 1929 г. Мизес се противопоставя на набиращата подкрепа идея за създаване на планово стопанство без свободен пазар и частна собственост. Във фундаменталния си труд „Човешкото действие” (1949) Мизес определя икономиката като наука за човешкото действие на индивиди със собствена свободна воля. Интелектуален ментор на Фридрих Хайек, Мизес не доживява да види интереса към идеите си, който идва след като Хайек спечелва Нобелова награда през 1974 г. Но още приживе учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “германското икономическо чудо”. Като президент на Италия личният му приятел Луиджи Еинауди възпира комунизма в страната, а във Франция друг негов ученик, Жак Рюф, като съветник на Шарл де Гол води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар. Всички те са членове на създаденото през 1947 г. Общество “Мон Пелерин”, което обединява икономисти-практици, и на което Мизес е сред основателите и първите ръководители. 



Гласувай:
9



1. starforlife - Виж сега, Надя... (Първо всъщност да кажа добра вечер!)
30.05.2018 22:44
Мога да коментирам и интелигентно, но предпочитам да го направя "просташки", защото в момента съм в... такъв цикъл. ха ха ха
Та, просташкият ми коментар:
Ти си жена, нали така?
Факт. (ноторен - ноторен)
Жени като теб в България по времето на социализма да кажем 2 милиона.
Не се наемам да кажа колко бяха в целия соц-лагер, но да приемем, че са били 15 милиона.
И сега идва "простащината" ми:


Oще пpез 1920-тa гoдинa, aмеpикaнcкaтa фиpмa "Кимбъpли-Клapк" зaпoчвa пpoмишленo пpoизвoдcтвo нa...
...
дaмcки пpевpъзки!
Дa пoвтopим: пpез 1920-тa гoдинa.
В нaчaлoтo жените изпитвaли гoлямo неудoбcтвo дa купувaт нoвия пpoдукт. Зaтoвa в мaгaзините били oтвopени cпециaлни cтaи oт poдa нa пpoбните, къдетo те взимaли cтoкaтa и пуcкaли пapите в cпециaлнa кутия. Никoй не пpoвеpявaл дaли ca зaплaтили, вcичкo билo нa дoвеpие.
Пъpвите cъвpеменни тaмпoни пък били cъздaдени мaлкo пo-къcнo - някъде oкoлo 1930-тa.
Cъпpугaтa нa aмеpикaнcкия хиpуpг Ъpл Хaac oбичaлa дa язди и "кpитичните" дни я oткъcвaли пpинудителнo oт нейнoтo хoби. Изхoд oт пoлoжениетo нaмеpил гpижoвният и cъпpуг, кoйтo cъздaл тaмпoн oт хиpуpгичнa вaтa. Пo цялaтa дължинa нa тaмпoнa билo пpoкapaнo щнуpче и тoй бил пocтaвен в кapтoненa тpъбичкa(aпликaтop). Cвoетo пpoизведение Хaac нapекъл "Tampax", oт aнглийcките думи "tampon"(тaмпoн) и "pack"(oпaкoвкa). Тpи гoдини пo-къcнo тaмпaкcът бил пpизнaт зa oткpитие в oблacттa нa хигиенaтa. В pезултaт нa тoвa, днеc oкoлo 100 милиoнa жени изпoлзвaт тaмпoни кaтo нaй-удoбнoтo и cигуpнo cpедcтвo зa хигиенa нa менcтpуaциятa.

Още ли някои върли соц-привърженици не се усещат какво искам да кажа?
ОК - ще минимизирам.

Всичките тези, приехме 15 милиона Жени (а те със сигурност са много повече), бяха "тероризирани" и "унижавани" от въпросната икономика на соца всеки месец по... да кажем 1/4 от дните му с обстоятелството да се мъчат с прочутия соц-лиглин, а малко по-заможните и осеферени - с памук (предимно изкуствен, а естествения - некачествен, защото всички знаем как из него си имаше разни боклуци, наподобяващи плявата в яслата на добитъка в обора).

Ееее...
Е ли простак СтарФорЛайф да обърне внимание на върлите соц-благоговейци (релеванто - и ноторно-и ноторно - е да се каже и соц-блогоговейци), че по времето на социализма човекът беше пресилено казано принизен до животното в сравнение с човека на Запад?
Защото в тези омразни капиталистически страни (ах как по социалистически ги мразиим), грижите за животните бяха много по-... социални да ги нарека, от грижите за хората в соц-лагера.

Дадох прост пример.
А такива могат да се дадат не стотици, а хиляди.
Или казах нещо просташко и невярно?
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. starforlife - Благодаря за пространния коментар, starforlife :)
31.05.2018 11:13
Това е само един "дребен" аспект/разлика от явните разликите в многото отношения между двете системи, като въпросната една бих поставила в скоби.
цитирай
3. troina - 6+ / мн.добра идея,наде! поздрави от мен..
31.05.2018 14:31
Привържениците на социализма, които са разбрали това, ни казват, че свободата и демокрацията са безполезни за масите. Народът – заявяват ни те – иска храна и подслон и е готов да се откаже от свободата и самоопределението си и да се подчини на компетентна патерналистична власт, за да получи повече и по-хубав хляб./

имам идея, да пусна скоро Пост за либертарианците и ..комунистите
защото идеята е мн.дълбока, сложна и ожесточено спорна м-у двата лагера..
Благодаря ти, чудесен пост..
Юлия

пп.
тук искам..
специално да Благодаря и на Ж.за находчивия/и изчерпателен комент
за мен бе нова тази информация..
приятен уикенд за всички..
цитирай
4. apostapostoloff - “Социализъма е едно
31.05.2018 18:56
недоносче.“

В България място за социализъм няма!
цитирай
5. krumbelosvet - Четох до там:
21.11.2019 14:19
"В действителност привързаността на марксистите към демократичните институции е само тактическа хитрост, лицемерен ход за заблуда на масите."
Значи, лицемери и лъжци са социалистите.
Но в България, АВТОРКАТА ЯВНО НЕ ЗНАЕ, социалистите на Благоев са изключително УЧИТЕЛИ И ГИМНАЗИСТИ И Д Е А Л И С Т И, уважаема МРАЗЕЩА госпожо.
цитирай
6. nbrakalova - Към 5. krumbelosvet
21.11.2019 17:58
krumbelosvet написа:
"В действителност привързаността на марксистите към демократичните институции е само тактическа хитрост, лицемерен ход за заблуда на масите."
Значи, лицемери и лъжци са социалистите.
Но в България, АВТОРКАТА ЯВНО НЕ ЗНАЕ, социалистите на Благоев са изключително УЧИТЕЛИ И ГИМНАЗИСТИ И Д Е А Л И С Т И, уважаема МРАЗЕЩА госпожо.

Не приемайте лично написаното. Първо, не аз съм авторката, а този, който го е написал, не го е написал голословно... Второ, тук явно става въпрос за тези от социалистите, които се стремят към властта. Ще признаете, че не всички, каквито и да са те по „изповедание“ на идеи, са искрени. Тези, за които говорите, да, но онези, които (и днес) се добират до властта чрез техния идеализъм, позволете ми да се съмнявам – и преди, и сега. Никого не мразя, наблюдател съм, като много хора.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624339
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031