Ако съпругът или съпругата е оцелял до същата възраст и вече получава например пенсия от 150 лв. другият не може да получи социална пенсия. Защо?Доживее човек у нас до 70 години, което си е истинско чудо. И поради така наречения преход, справедливото име на който е пладнешки грабеж от обикновените хора, или заради разклатено здраве, не е успял да натрупа изискуемия стаж. Би трябвало поне социална пенсия да получи. Но не винаги.

Защото някой НЕЧОВЕК С ВЛАСТ е изчислил, че на член от такова възрастно семейство се полагат 75 лева МЕСЕЧНО. Повтарям – 75 ЛЕВА МЕСЕЧНО! Потретвам – 75 ЛЕВА МЕСЕЧНО!!! Щом имат по 76 и повече лева на човек, държавата няма грижа за тях. 

Това е в пъти по-малко от парите на мигрантите и затворниците например.

А работилите и внасялите осигуровки 34 години са направо средна класа по критериите на чиновниците талибани – пенсионират се с под или малко над 200 лева месечно.

Разтреперих се днес сякаш за мен ставаше дума – отидох до НОИ да внеса документи за социална пенсия с пълномощно от една трудно подвижна жена. Но се оказа, че съпругът й пенсионер взима достатъчно, колкото да не умрат от глад двамата – като се подразбира, че никой не предвижда, че възрастните хора имат нужда от все повече и все по-скъпи лекарства, че имат нужда от облекло, че им искат да си ДОПЛАЩАТ за здравеопазване, което доплащане е за щяло и нещяло.

Едва издържах да не се разплача пред чиновничките от НОИ, които разбира се не са виновни – не те пишат тъпите закони. Лично ограбена се почувствах.

 Не сте ли доказани изроди всички вие червени, сини, жълти, гербави, които ограбихте труда и спестяванията на хората и най-много и най-подло от възрастните българи? Първо с хиперинфлация, после с кражби на века като тази на КТБ, с кражби от горива чрез нещастни губещи петролни рафинерии, чрез саниране, чрез заменки, чрез всякакви обществени поръчки, дори и от добитъка на хората в Странджа?Срам ме е от това, което причиняват на хората тези чудовища от върхушката! Това не е моята обичана България!

Ще се пържите в ада рано или късно!

Господ бави, но не забравя!

Автор: Елена Емануилова