Не мога да повярвам, че хора със съзнание, с мозъци, хора, които могат да мислят, смятат, че си заслужава да се живее въпреки трудностите. Даже "трудности" е слабо казано.

Някакво шестгодишно дете ще се разболее от левкемия и някой ще каже: "Голяма работа! Животът продържава. Всичко ще бъде наред.". Може би вие трябваше да сте на негово място. Животът не си заслужава.

Не си заслужава всички организми и растения, които ще станат жертва на други организми.

Не си заслужава десетминутните моменти на "слава.
"Ууу, прецаках съседа си, надхитрих го и спас с жена му".
Това са едни глупави безсмислени моменти, които само увеличават чуждото нещастие.

Колко още хора трябва да се разболеят от рак, от левкемия, от хемофилия? Колко още трябва да се родят с ужасяващи дефекти и малформации? Колко още изнасилвания трябва да се случат? Колко души трябва да умрат през Третата световна?

Колко, за да осъзнаете, че това не е наред? Че това не трябва да продължава. Една репликираща се молекула не си заслужава. Възпроизвеждащото се ДНК не си заслужава. То създава само още нужди и страдания. Не прави нищо продуктивно. Не намаля ничие страдание. Нещаситето се увеличава.

За съжаление опитите ми за самоубийство не бяха успешни. Наистина съжалявам. Вярвам, че бяга едни добри дела, намеренията ми бяха егоистични, но прекрасни.

Но колко още трябва да преминават през най-различни мъчителни пътища - болести, психични заболявания, глад, война, стрес, лични несгоди?

Тези въпроси дори и да са задавани пак хората продължават да създават още живот.
Въпреки ужсаа действително животът продължава. И с това и страданието.

Въпреки ужаса вие си мислите, че всичко ще бъде наред.
"Ооо, ето падаща звезда! Дай да си пожелая нещо! Всичко ще бъде наред!"
Вие живеете с надежда. А надеждата е религиозна концепция.

Въпреки ужаса вие имате надежда и продължавате. Това е отвратително. Това е гротескно.