Днес се отбелязва денят на св. Георги Победоносец - един от най-тачените светци в християнството и мъченик за Христовата вяра.

Житието му разказва, че по времето на император Диоклециан св. Георги бил войник. Едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Тъй като бил умен и способен младеж, императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той е християнин. Когато се разбрало, императорът поискал от св. Георги да се отрече от вярата си, но той отказал. Заради това бил подложен на множество мъчения, но след всяко от тях оздравявал, защото сам Господ лекувал раните му с докосването си. Св. Георги отговарял на измисляните нови и нови мъчения на императора с думите: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията". Бил обезглавен на 23 април 306 г.

 

Най-известното чудо, извършено от св. Георги, е убиването на змея близо до град Вирит. Змеят изяждал всеки ден по едно от децата в града, докато светецът не го пробол с копието си. Заради чудото хората в града повярвали в Бога и се покръстили. Оттук води началото си най-популярното изображение на светеца по иконите - на бял кон с копие в ръка и змей в краката.

Празникът на воина св. Георги се отбелязва като Ден на храбростта и българската армия.

Празникът на пролетта
Гергьовден е един от най-тачените празници в българския обреден календар. Фолклорът пази отглас от почитта към него в народните песни: "Личен ден Великден, дваж по-личен - Гергьовден".

Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (в народните вярвания той побеждава ламята и отключва изворите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. С този празник започва стопанската година. Коли се агне и се отправят молитви за плодородие.
 

Според народната традиция празничната трапеза за Гергьовден се прави на открито - "на зелено". На нея се слагат печено агнешко, обредни хлябове, прясно издоено мляко и сирене.