Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2019 17:39 - От Вавилон до 24 май. Приказки за звуковете на буквите.
Автор: martenitca Категория: Лични дневници   
Прочетен: 769 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 17.05.2019 16:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

През 7ми век Аспаруховите българи се спуснали на юг от Дунава. Сключили съюз с местните славяни и създали първата Българска държава. Запазили името на народа и страната - България, а езика приели от славяните. Как така? - В тези времена, населението от завладените територии обикновено се поробва и никой не взема за официален език на държавата си езика на роба.

Днес все повече гласове се присъединяват към мнението, че траки, славяни и българи са различни имена на един и същ народ, с един и същ език. Но това обяснение не ни е достатъчно. Затова приказката се връща хилядолетия назад:

Седмият пътник в Ноевия ковчег

Ной имал трима сина: Сим, Хам и Яфет. Върху техните плещи лежала важна задача: Да създадат новото човечество след Потопа. За да си знае всеки от синовете му работата, Ной им сложил имена - заповеди. Името на Яфет означава: множи се, разраствай се. Яфет се оженил и покорно се захванал да изпълнява волята на баща си. Затова първородният му син се родил преди Потопа. С бебето пътниците в Ноевия ковчег стават 7 души: Ной и жена му, Сим, Хам, Яфет, съпругата и първородния му син. Поколението на Яфет наследило усърдието на бащата и така траките станали най-многобройното население на Балканския полуостров.

Били уседнал народ. Изхранвала ги земята, но идвали времена, когато земята не е в състояние да засити многобройните гърла. Тогава хората се разделяли на 3 части и една част тръгвала да търси нова земя. По пътя приличали на скитници и чергари, но щом водачът им забиел меча си в земята, всички разбирали, че тези „чергаризнаят как се строи град. Знаят как да живеят организирано. Имали всичко: Водач - бъдещ владетел, войска, строители, всякакви занаятчии, семейства земеделци, животновъди и стада.

Когато земята отново ставала тясна за многобройната челяд, пак се разделяли и една част от народа тръгвала към нова земя. Така стигнали на юг до Мала Азия, на север до Скандинавския полуостров, на запад до Китай. Смесили кръвта и езика си с много народи. Променяли името си. Някъде по пътя се нарекли българи.

Не винаги местното население ги посрещало дружелюбно. Тогава водели битки. Битките били славни и според някои хронисти, от тези славни битки дошло името – славяни. Други твърдят, че българските магове, наречени колобри, имали пространни познания за космоса. За да е успешна битката, изчислявали кога да влезе войската им в боя не до дни, а до часове. Може и така да е, но специално за името „славяни приказката има друго обяснение:      

Преди и след Вавилон

След Потопа земята се оцедила от водата. От долу лъснала плодородна кал, готова да даде живот на всяка семка. Господ искал хората да се пръснат по цялата земя, за да я съживят. Но те не го послушали. Наблъскали се в един град - Вавилон.

Казват, че самолетите са най-големите замърсители на въздуха. Над Вавилон не прелитали самолети, но въздухът буквално се виждал. Бил гъст и тежък. Това е естествено, тъй като мегаполисите са основна причина за мръсотията над тях: - Струпване на много хора, готвене, къпане, пране, изпарения от отпадъци, включително – дишането.

Наоколо земята изобилствала от тонове въздух, чист като небесна сълза, а във Вавилон хората дишали директно уста в уста. Появила се нова ?диагноза? - прахова частица. Мъже и жени измирали в разцвета на силите си, едва навършили 100 години. Оцелелите се вдигали на пръсти, защото им се струвало, че по-горе въздухът е по-чист. Тогава някой предложил да издигнат кула - Вавилонската кула. Да се качват горе и да дишат чист въздух там. Народът съвсем изтрещял… Почнали да строят.

Господ не чакал повече и за секунда предотвратил първата глобалистична катастрофа. Предотвратил глобализма като създал народите. Създал народите като смесил езиците. Хората се пръснали на групи, всеки според езика си. Напуснали катастрофичния мегаполис Вавилон и се разселили по цялата земя.

От тогава до днес хората ползват една и съща дума за език и народ. Японците говорят на японски език, а българите - на български език. От времената на Вавилон останало правилото: Език = Народ. Без език няма народ. Така е и днес: Има хора, които живеят заедно, в една държава, но не са народ. Вярно е и обратното: Хора, които по различни причини живеят разделени, на хиляди километри един от друг – пак са си народ. Заради езика.

Щом си говорим за езика, да попитаме: А какво станало с началния език, на който всички вавилонци се разбирали? Изчезнал ли този език или се смесил с останалите и се превърнал в един от многото езици след Вавилон?

Той бил специален език. На него Господ обяснил на Ной как да построи ноевия ковчег. Освен че се разбирали помежду си, хората разбирали и думите на Бога. Бог им говорил на този език. Както знаем, езикът на Бога се нарича СЛОВО, а езика на хората се нарича ЕЗИК.

Без съмнение, всички езици след Вавилон съдържат елементи на Словото. Господ ги създал като смесил тези елементи. Но в един от езиците елементите на Словото се чували най-звънко. В този език Словото си личало. С цел да се помни случката от Вавилон, по правилото Народ = Език, хората, които говорили този език, се нарекли СЛОВЕНИ, а всички останали народи, пак по същото правило, нарекли ЕЗИЧНИЦИ.

В началото думата „езичник не се свързвала с вярванията в много богове. С нея просто се отбелязвало, че езикът е възникнал след Вавилон. Пак с цел да се помни събитието, езичниците започнали да наричат словените вавилонци - варвари. Наричали ги така, защото в техния език най-ясно личал вавилонския език, който в началото всички разбирали.

Днес, произхода на думата „варварин се свързва с човек, чийто език не разбираме. Точно така, както след смесването на езиците езичниците спрели да разбират езика на вавилонците, наречени словени. По късно, в определението за „варварин към неразбирането на езика се добавили още фактори: неразбиране на навиците, традициите, културата.

Гърците изпитвали респект към скитите заради битките, които скитите неизменно печелили. Но в разгара на боя им се струвало, че срещу тях не стоят хора, а великани, не човеци, а същества без страх от смъртта. За гърците такова поведение било неразбираемо. Затова гърците наричали скитите варвари. Смята се, че наименованието „скити също принадлежи на онези групи траки, които напуснали Балканите.   
 

Лесно ще намерите съвременни текстове, в които думата варварин се обяснява с „бъра-бъра, „бръщолевене. Всъщност, в това се превърнало Словото. Елементите на Словото, които присъстват, макар и смесени, във всички езици, се заличили. Хората забравили, че са разбирали думите на Бога. Забравили и самия Бог. Станали езичници. Всички, включително и траките, които по език били словени, станали езичници. Но думите „словени и „езичници се запазили. Съхранил ги самият език.

Ако „траки и „славяни са имена на един и същ народ, кога станало преименуването? – Много скоро след Вавилон. Но думата „словени се употребявала рядко, тъй като определяла народа само от гледна точка на езика. Както днес казваме, че българите са християни, а турците – мюсулмани, така преди хилядолетия казвали, че траките са словени, а античните гърци – езичници.

Петдесетница

Тогава се случило най-великото космично събитие. Синът на Бога – Исус Христос се родил на земята. Той повелил на учениците си, след Възкресението, да тръгнат по света и да разпространят християнството.

Исус говорил на арамейски език, учениците му – също. Те не разбирали други езици. Не знаели как да разпространяват учението на Христос сред други народи. Но на 50тия ден след Възкресението от небето почнали да падат огнени езици. Не само учениците, всички хора изведнъж си върнали паметта за Словото, което дремело в езика им и отново започнали да се разбират помежду си. Както в дните на Вавилон Господ вързал езиците, така на Петдесетница ги развързал.

Бохарски език

Траките, които останали на Балканския полуостров, си припомнили, че са словени. Още докато слушали разказите на апостолите за чудото на Петдесетница, разбрали какво съкровище са наследили от предците си, живели във Вавилон. Много преди Рождеството на Христос, това съкровище дремело и в преданията им за Орфей.

Някои от траките рано приели християнството. Тракийското племе Беси създало една от най-ранните известни днес, Библии - Библия Бесика, датирана към 4ти век. Тя е написана на „Бохарски език. Експертите го превеждат като „живототворящ език - езика на Бога. Бохарският диалект принадлежи на траките. Историци и филолози сочат доказателства, че Библия Бесика стои в основата на гръцкия превод на Библията.

Бесите са племето на пророците. Библия Бесика е наречена пророческа Библия. В нея има неща, които в по-късните преводи отсъстват. В пасаж от тракийската Библия Исус се обръща към своя Отец с думите: „… и траките са мои и аз се прославям чрез тях. В Библия Бесика се говори за Орфей, едновременно, като Бог и като място за поклонение - храм.

Хайде сега да помислим заедно, кой ли ще да е този Бохарски език (език на Бога), в който присъстват думи като: „писажи (писмена), „дий (върви), „арома (аромат), „арно (добре). Вие мислете, приказката продължава:


 

Некръстеният император

Така наричали император Константин Велики. Заради битките, които водил, той се смятал за недостоен да приеме християнството. Макар че бил въведен в учението още в детството от майка си, Елена, макар че строил църкви и писал за християнството, императорът се кръстил едва преди смъртта си.

Нещо подобно се случило и с траките. Заради това, че по език били словени и опазили парчетата от Божието Слово в езика си, те самите живели като християни, макар и некръстени, още преди да се роди Божият син - Христос на земята.

Ако твърдението ви се струва пресилено, стиснете зъби и се опитайте да преборите този лошо написан любителски текст по диагонал, за да стигнете до приказката за Нестинарите.

Първата християнска цивилизация – тракийска Византия

Тракиецът Константин, родом от Ниш, издал едикт за търпимост към християните. Спрял гоненията срещу тях и положил основата на първата християнска цивилизация – тракийска Византия. Всички императори след Константин също били траки.

Един от тях е Юстиниан I Велики. Роден е в село Ведряни, около днешния гр. Средец, в полите на Странджа. Съвременниците го обвинявали заради грубия му език. Отнасял се небрежно и към гръцкия, и към латинския. Обвинявали го още в разточителност. Проявявал своята разточителност предимно в строителство на църкви. Построил 100. Между тях е църквата Света София в Сердика, днешна София. В основите й археолозите откриват още 4 храма.

Историята често мери времето чрез пространството – кой колко земи е завладял. Хоризонтално. А просветляването на човека, пътят му от бозайник към космично творение и син на Бога, се мери вертикално към небето. По броя на храмовете, строени един върху друг.

Историците наричат периода на траките Златния век на Византия. Тракийска Византия просъществувала 3 века - през 4ти, 5ти и 6ти век. А когато през 7ми век на престола на траките се възкачили чуждоземци, от север се спуснали Аспаруховите българи. Похитеният престол на предците им станал причина за съперничество и войни.

Бесите и Аспаруховите българи

Моисей превел евреите през пустинята само за 40 години. А траките, които напуснали Балканския полуостров, кръстосали света и чак след векове се върнали при Старата планина.

Знаем, че части от многолюдния народ на траките в различни периоди от време напускали полуострова. Но точно от кои тракийски племена били Аспаруховите българи? – Нямаме никаква идея и затова разказваме приказки. Жанрът на приказката ни позволява да кажем, че както тракийското племе Беси било известно със своите пророци, така и българските колобри имали пространни знания за космоса и орбитите на планетите.

(1). Календарът на българите е базиран на орбитата на Юпитер. Признат е от Юнеско за най-точния календар в света. Отброява годините от 75 века (времето на Потопа) и по своеобразен начин, чрез елементите описва сътворението на света. Всеки цикъл от 12 години отговаря на определен елемент. Елементите са пет. Подредени са в последователност така, както е описано сътворението в Стария завет на Библията: 1. Вода (Бездна), 2. Огън (Светлина), 3. Земя, 4. Дърво (Жива природа), 5. Метал (Мъртва природа).

(2). От бохарския език, на който е написана библия Бесика, изследователите извеждат думите: „бугар, „бугари = народ, който носи езика на Бога.

Дали Аспаруховите българи са имали съзнание, че се връщат при Народа си  = Езика си? Излишно е да гадаем. Само ще отбележим: Макар че траки, славяни и българи са различни имена на един и същ народ, няма по-ясен начин да кажеш, че поставяш в основата на държавността Бог и неговото Слово, от това да заявиш, че приемаш за официален език на държавата не езика на траките, не езика на българите, а езика на словените. Езикът е един и същ, но смисълът е различен. Това се случило в 7ми век в държавата България, която била езическа и непокръстена.

 

 

Рибарската мрежа

Първият Рим: Законът (Пилат) е неутрален към вярата (Христос). Законът нито осъжда, нито защитава вярата. Измива си ръцете пред нея. Законът оставя Вярата да увисне на кръста. Това е Първият Рим. (Езическият Рим).

Вторият Рим: В началото на IV в.н.е, Римската империя е във властта на няколко враждуващи помежду си императори. Константин тръгва с войската си към Рим, за да обедини империята.

По-нататък легендата превръща вярата в кръст, който Константин вижда в небето. Тръгва след кръста и побеждава. Вярата (кръстът) води Закона (Константин). Когато Вярата води Закона, съюзът е победоносен. Това е Вторият Рим. (Тракийска Византия).

***

Римската империя властва над много народи, които изповядват различни езически култове. Редът в империята се въдворява от закона, гласуван на Капитолийския хълм от сенаторите. Този закон, естествено, е в полза на римляните. Рим не преследва своите граждани заради вярванията им. Империята проявява тотална толерантност към всички езически култове. На гонения са подложени единствено християните.

Когато божествата са много, естествено е между тях да има по-висши и по-ниско стоящи. Според закона на империята, най-висши са боговете от пантеона на Рим. Щом спазва римския закон и почита римските богове, всеки гражданин може да вярва в каквото си ще.

Християните изповядват, че Бог е един. Неговият закон е най-висш сред всички закони, включително и тези, гласувани на Капитолийския хълм. Нещо повече: Закон, който не е основан на вярата (морала), автоматично губи върховенството си и няма защо да се спазва. Първите християни са загивали, приковани на кръст, изгаряни на клада, разкъсвани от диви зверове, за да докажат това. Така върховенството на закона, гласуван в Капитолия, рухва.

***

Исус е Бог. Вседържител. Притежава власт над вселената. Има потенциала да христианизира планетата веднага, със сила и натиск, със закон. Не го направи. Избира си ученици. След тях тръгват последователи. Християнството се разпространява човек по човек. Този метод на разпространение на идеи и налагане на правила Христос нарича рибарска мрежа.

В по-късни времена християнството станава официална религия в Европа. Църквата и държавата насилствено, със закон, с натиск отгоре започват да покръстват езичниците. Отново се пролива кръв и хуманните идеи на християнството са погребани под купища смазани черепи и строшени гръбнаци.

***

Хората ще обърнат с погнуса глава дори от най-човеколюбивата идея (свобода, справедливост, демокрация), ако тя е наложена насилствено и е оплискана с кръв. Налагането на идеи на всяка цена със сила, власт, закон и бомби убива самата идея. Всички войни са законни. Решенията за тях се вземат на най-високо държавно и междуправителствено ниво. Войните озаконяват убийството. !?Убийството е легитимно и правилно, щом е гласувано със закон. Това е Първият Рим.

При рибарската мрежа е обратно: Идеята остава на заден план. В центъра стои отделния човек. Той става цел – Да расте, да мисли, да слуша, да говори, да пита, да се просветлява като личност. Дори когато човекът не успее да стигне до идеята, важно е той да се съхрани. Да оцелее. В този случай пътят е самата идея.

Исус се ражда на земята и като с меч разцепва времената на две. Първият Рим (правото на силата) остава зад стените на старата епоха. Новата ера след Христа принадлежи на рибарската мрежа. А при рибарската мрежа идеите се разпространяват от уста на уста, така както се онаследява и разпространява езика. Новата ера след Христа принадлежи на езика, като средство за налагане на правила и идеи. Езикът е рибарската мрежа.

Първият Рим: Законът преди всичко. Лош закон, но закон.

Вторият Рим: Човекът преди всичко. Дори когато е лош, той е син Божий.

***

Константин Велики е християнин и император. Има власт да покръсти езичниците. Не го прави. Спира гоненията срещу християните и вместо да ползва силата на властта си, за да наложи поголовно покръстване на езичниците, започва да строи църкви и да пише за вярата.

Пет века по-късно същото събитие се повтаря. Цар Борис, покръстител на българите, приема християнството като официална религия на България. Когато говорим за покръстването винаги се сещаме за бунта, на който се вдигнали болярите - езичници. Борис наказал със смърт 52ма от тях.


В 9ти век, а и след това, целта на подобен преврат е да бъде свален и убит владетеля и на негово място да се възкачи друг. В този смисъл, убийството на болярите е самозащита. Болярите принудили Борис да избира: Или да бъде убит или той да ги убие. Но да прочетем до край
„Бертинските летописи“, които описват това събитие. Краят гласи, че народът, който болярите разбунтували, Борис оставил невредим. Позволил на всички да си отидат по домовете.

Земетръсно събитие за 9ти век. Необяснимо както за Рим, така и за Византия. Борис имал власт да убие бунтовниците или да ги покръсти. Не го направил. Вместо това приел учениците на Кирил и Методий.

***  

В класацията „Великите българи“ на БНТ от 2007 г. на първо място е Левски, а на второ – П. Дънов. И Левски, и Дънов в определен момент от биографията си служат на църквата, и двамата избират пътя на рибарската мрежа. Мястото, което им отреждаме в класацията, както и празници като „Денят на Будителите“ и „24 май“, показват, че онаследеното от Константин е разбрано и опазено: Новата ера принадлежи на рибарската мрежа, а тя се разпространява от уста на уста, както езика.

Започнахме тази приказка със символичните значения на Първия и Втория Рим. Подхожда й да я завършим така: Не друг, българинът Борис получава като наследство от тракиеца Константин рибарската мрежа. А братята Кирил и Методий я заплитат.


 

Триезичната догма и Триединството на Глаголицата

Истината е присъща за езика, но в него тя може да се замъгли не само заради Вавилонското смесване на езиците, а и заради безбройните езикови реформи. При Словото е различно. То принадлежи на Бога. В него има репери (остени). Те са като заковани гвоздеи вътре в самите думи и неизменно, винаги водят към истината. Не са необходими уроци по „четене с разбиране. Няма нужда някой да казва коя новина е фалшива и коя – не. Истината се разбира веднага, още в потока на речта.

Истината е за всички. Тя не може да принадлежи на един език и един народ. Водени от такова разбиране, през хилядолетията българите многократно напомняли, че ключът към Словото е хвърлен в техния език:

(1). По правилото: Език = Народ, траките се нарекли славяни.

(2). Славяните търпели всички негативи, които прилепнали към името вавилонци (варвари), само за да се помни, че те пазят началния език, на който хората във Вавилон се разбирали.

(3). Тракиецът Константин Велики създал първата християнска цивилизация. След разделянето на християнството, цялата църква била наречена по езика: Верния, истинския, правилния език – ПравослОвие.

(4). През 4ти век Бесите създали Библия Бесика на бохарски език и съвсем съзнателно подчертали, че това е езика на Бога.

(5). Езичникът Аспарух, с наследените пророчески знания за небето, съзнателно заявил, че поставя в темелите на държавата не някой обикновен език като езика на траките или българите, а езика на словените.

След всички положени усилия, при покръстването на българите се оказало, че народът, който съхранил искрите на словото в езика си, трябва да слуша църовните проповеди на гръцки език. Каква трагическа ирония. Съвременикът ни би се разкрещял с обиди към представителите на Триезичната догма.

Те проучили подробно идеите на Христос за рибарската мрежа. Разтълкували водещата роля на езика и се опитали да се възползват от нея. Според Триезичната догма, всички християни трябва да слушат Словото Божие само на три езика: еврейски, латински и гръцки. Застъпниците на догмата твърдели, че апостолите започнали да проповядват христовото учение точно на тези три езика. Догматиците удобно забравили деня Петдесетница, когато от небето падали огнени езици и  хората започнали да разбират не само трите езика, а всички езици.

Словото е за всеки, който от време на време поглежда небето и се сеща, че там има „нещо“. То не е въпрос на гордост, а по-скоро на отговорност. Да помагаш, да разясняваш, да поучаваш. Така че братята Кирил и Методий не се разкрещяли, а се хванали за главата само като си помислили колко тонове работа ги чака. Какво невежество властва дори сред представителите на църквата. Как ще трябва да връщат преговора на уроците по история не до първи клас, а до Вавилон. Но този път, за да няма „Не чух, не разбрах“ решили да оставят черно на бяло Азбуката на Словото. Глаголицата е азбука не на езика, тя е Азбука на Словото.

Азбуката на Словото

Филолозите казват, че Глаголицата е фонетична азбука. Децата учат, че буквите на Глаголицата са пеещи букви. Но защо не се изразим по-ясно: Пеещата буква се нарича звук. Глаголицата е азбуката не на буквите, а на звуковете. За езиците, за думите, за буквите има граници. За звуковете на речта граници няма. Те са универсални за всички езици и са онова общо нещо, което дава право на всички хора да слушат църковните проповеди на родния си език.

В училище учим, че всяка буква в Глаголицата има три значения. Според приказката е обратно: Всеки ЗВУК в Глаголицата има (1). Буква. Графика, (2). Значение, (3). Пореден номер.

Филилозите приемат, че най-малката значеща частица е морфемата. В азбуката на Словото не е така. Всеки звук има собствено значение. Това значение на звуковете е изписано под буквите. Думите, които са поставени под буквите в Глаголицата не служат, за да запомним по-лесно азбуката. Тези думи са значенията на звуковете на Словото. При това - както звуковете, така и значенията им са универсални и валидни за всички езици. Тъкмо по тази причина казваме, че вътре в думите има репери (остени), заковани гвоздеи. Това са звуковете с техните универсални значения, които неизменно и задължително ни водят към истината.

Пред двамата братя стоял не филологически, а философски въпрос за истината – да намерят онова общо нещо за всички езици, което дава право на всеки човек да се раздумва с Бога на родния си език. И те са го намерили: Това са звуковете с техните валидни за всички езици значения. Затова братята нарекли творението си азбука на звуковете - Глаголица.

Като си представим колко много са езиците, думите в тях и възможните комбинации от звукове вътре в думите, веднага разбираме защо значенията на звуковете са представени в Глаголицата чрез символи. Още повече, че значението на цялата дума зависи не само от звуковете в нея, но и от движението на звуковете. Например:


Много рядко ще намерите дума с отрицателно значение (особено от по-старите думи), при която движението на звуковете е от Х към Р: ХРана, ХРам, ХаРмония, ХоРа, ХРисим, заХаР. Вярно е и обратното: Думи, в които движението на звуковете е от Р към Х, по-често носят отрицателно значение: стРаХ, пРаХ, гРяХ, гРоХнал, РуХнал, РеХав.


 

Символичните значения на звуковете братята Кирил и Методий са извели на основа на българския език, но като полиглоти са направили проверка за универсалността на смисъла им в други езици. Например, звукът Р е представен със значение „ръце“. Само човекът има ръце. Звукът Р е звукът на земния човек. Този който все още не се е превърнал в син на Бога. Човекът – Раб, Роб, Работник, Работна Ръка. В този човек превес има мускулатурата, тялото, органите. Ние българите знаем това с езика си и ежедневно го повтаряме: кРак, Ръка, пРъст, гРъб, кРъст, вРат, гъРло, дРоб, бъбРек, кРъв, коРем, чеРво, съРце…

Символично е представена и графиката на звуковете - буквите. Буквите имат за цел да изобразят значенията на звуковете. Да разкажат за смисъла на звука, затова ни напомнят на йероглифи. За основа на графиката Глаголицата взема писмеността на Библия Бесика. В преводите на черковните книги, които братята Кирил и Методий са направили, личи влиянието на източнородопските говори. Тъкмо там са живели Бесите. Кирил е познавал Библия Бесика и е имал желание да стане неин мисионер. Да я разпространява и тълкува.

Някои изследователи отбелязват поразителната прилика на Глаголицата с азбуката на коптите. Наистина двете азбуки си приличат не само по графиката, но и заради еднаквата подредба на цели групи от букви в тях. Тези изследователи обаче отнасят Глаголицата към 9ти век. Но ако имаме предвид същата графика на буквите в Библия Бесика, датирана към 4ти век, ще кажем, че не е ясно кой какво и от кого е взел.

В Глаголицата има два знака, които не са представени със своето значение. Представени са по име. Назовани са. Това са йотата и ижицата. Те нямат собствено значение, но изпълняват важна роля. Тяхната задача е да преобръщат смисъла на звуковете, които са около тях в думата:

а = пореден № 1 в Глаголицата = Начало

iа = обратното на началото =  Краi

В руския език се е запазило „е обратно“. В българската печатна книга йотата (i) дълго време се е изписвала обратно, като удивителен знак (!) Това обратно изписване на йотата идва от Глаголицата: Звукът С в Глаголицата е представен символично с думата „слово“. Графиката на словото е кръг, под който има триъгълник. Графиката на йотата е обърната – триъгълник, под който има кръг. Така графиката на йотата ни показва, че трябва да обърнем значението на звука С = Слово.


Описаното до тук са само по-външните белези, които правят Глаголицата азбука на Словото. В повечето преводи на Библията на различни езици думата „слово“ стои по-близо до устната реч. В Библия Бесика не е така. В нея Словото е „писажи“ - писменост. В библията на траките се споменава и Орфей. Орфей е едновременно на небето - (1). Бог и (2). Храм, сграда. В по-късните преводи на Библията се пази само значението „храм. Но религията приема три значения на думата „църква: - (1). Храм, (2). Група вярващи хора, които се молят заедно. (3). Дом на Бога, където той присъства. Бог.


Изследователите смятат, че такива трансформации, хакаркерни за Орфизма, преминават и в религията. Тъкмо това е определението за „слово“ според тракийската библия Бесика: „Словото“ е трансформация, при която невидимият звук се изявява видимо. Материализира се в буква. Буквата е форма на съдържанието на звука. „Словото“ е реализираният, материализираният звук, изписаният звук - „писажи“. Бог е истинен не защото не лъже, а защото това, което изрича се превръща в истина. Изписва се.

„Написаното остава“ – Вероятно този израз не означава, че ако забравим нещо, утре ще отворим стария тефтер и ще си го припомним. Изразът по-скоро носи библейски смисъл. Това което изричаме и мислим, се изписва и пази.

Братята Кирил и Методий са създали азбуката на триединството на звуковете. Техните ученици вероятно са знаели много и за подредбата и номерирането на звуковете, според начина на възникване и начините на смесването на звуковете в отделните езици. Тъкмо затова са били измъчвани, хвърляни в тъмница и продавани като роби. Все пак четирима от тях успяват да стигнат до родината на Словото.

Те знаят, че буквите в Глаголицата са само символи на значенията на звуковете и не стават за ежедневно писане. Учениците на Кирил и Методий създават Кирилицата и влагат всичко научено за триединството на звуковете в нея. Ако искаш да забиеш нещо не в главите, а направо в костния мозък на хората, скрий го в азбуката им. До днес всяко българско първолаче, когато срича азбуката, се кълне, че ще казва истината.


Тази клетва е опазила знанието за Словото у българите:
Раковски нарича Глаголицата „ключ“. С помощта на универсалния ключ-Слово, Раковски ползва 6 езика. Овчарчето Захари Стоянов влиза в читалището на Русчук, отваря Клетниците и започва да разбира пустия му француски език. За да помним опаката роля на йотата, Вазов пише вдъхновена тирада за нея и създава своя опък герой Иванчо Йотата.

***

 

 

Мнозина смятат, че изразът черковнославянски език възниква в Русия, заедно с пренасянето на глаголическите текстове там и служи за да се прикрие българския произход на азбуката. Ние днес се гневим на това определение, защото Кирил и Методий са българи. Но едва ли някой смята, че е възможно да задържим азбуката на Словото в тайна, само за себе си. Ако мислим така, ставаме поддръжници на Триезичната догма.

Все пак имаме основание да се гневим, защото по начина, по който го разбираме, определението се отнася само за славяните. Не, азбуката на Словото няма как да е само за славяните. Тя е по-голяма. Тя е за всички словесни създания, без значение на какъв език говорят. Така са я разбирали българските монаси, които са тръгвали с черковно славянските книги не само на север, към Русия, но и на запад, към Франция. Тръгвали са с мисия да помогнат на всеки, който изпитва необходимост да се раздума с Бога. Всеки, който от време на време поглежда небето и се досеща, че там има „нещо“.

Нестинари

Господ си търсил помагач на земята. Наклал голям огън и когато пламъкът паднал, казал, че който мине бос по жаравата, ще му стане помощник. Престрашил се Костадин. След него минала Елена. Тя станала невеста на Костадин и двамата хукнали по въглените да помагат на Бога. Това е легендата.

Траките населявали целия Балкански полуостров, затова ритуалът се практикува и извън днешните граници на България. Обичаят е езически. Има жертвоприношение и приготвяне на курбан. В същото време, нестинарите играят на християнския празник Св. Константин и Св. Елена. Тичат по въглените с техните икони в ръце.


Това смесване на езически и християнски елементи създава усещане за безвремие. Кара ни да си задаваме въпроса колко пъти досега се е повтарял Вавилон – денят на неразбирателство между народите и колко пъти след това се е повторила Петдесетница – денят на рабирателство между народите. Но символичното значение на нестинарството е ясно:

Пътят на израстването на човека е като ходене по жарава, която не пари. Трябва да преодолееш себе си. Да преодолееш очевидното и нито веднъж да не се усъмниш, че това е огън, който не пари. Усъмниш ли се - гориш. Това е път, открит за всеки. Даже и за некръстените. Както Константин Велики, некръстен създал първата християнска цивилизация. Както траките, некръстени опазили знаците на Словото в езика си. Както езичникът Аспарух, некръстен положил в темелите на държавата си небесния език. Същото значение носи и Св. Елена. Тя е майка. Майчинството се свързва не с религията, а с онаследяването на езика. Затова до днес говорим за „майчин език“.

От времето на Ной знаем, че имената на хората са заповеди. Името КонСТантин (КоСТадин) означава „постоянство“. Но ние сме българи. На нас езикът ни служи не само за да говорим ние на него, а да може и езикът да ни говори. Така че ще потърсим още думи, които съдържат звукосъчетанието СТ, за да разберем какво допълително ще ни каже езикът за името КонСТантин.

(1).  За звуковете на речта граници няма. Не е задълелно думите да са от бъларски произход.

(2). Добре е около двата звука да има само гласни, защото съгласните ще добавят още значения към звукосъчетанието.

(3). Може да включим и звукосъчетанието ЗД. Звучните и беззвучните съгласни си приличат не само по произношение, но и по смисъла, вложен в тях.

Ето какво ни говори езикът за името КонСТантин:
крепоСТ, СТена, СТража, поСТ, СТожер, СТвол, СТебло, СТойка, коСТна сиСТема, КръСТ, ЗиД, ЗДание, ЗДравина, СТомана, СТолетник. Накратко: Когато си търсил помощник, Господ избрал народ - СТоик. НеотСТъпчив, неСТинарски народ, с поСТоянна уСТойчивост.

***

На Петдесетница, в деня на разбирателството между народите, било лесно. Във въздуха хвърчали огнени езици и всички хора се разбирали помежду си. Но на следващия ден, пламъкът паднал. По земята останали само въглени. Господ имал нужда от помагач, който да скача по въглените, да ги раздухва, за да не угасва светлината. Да свистят под краката на помагача искрите на Словото. Да помагат на всеки по дългия път на човека от „работна ръка“ до космично творение, син Божи. Да помагат даже и на некръстените, на всеки, който от време на време поглежда небето и се досеща, че там има „нещо“. По абсолютна случайност този, който, черно на бяло, оставил Азбуката на Словото, бил някой си КонСТантин Кирил Философ.

 

Валерия Чичева

С благодарност към един български учител, Димитър Фролошки, който знаеше много за „закованите гвоздеи“ в думите:

Думите на мъдрите са като остени;
И като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията,
Дадени от единия пастир
. Еклесиаст, 11, 12

***

Честит 24 май, варвари!     

***

 

 

http://videlei.com/articles/details/razkrita-e-drevnata-trakiyska-bibliq-besika-biblia-bessica/23

https://pouchenia.wordpress.com/2012/05/24/изпълнение-на-пророчествата-от-писанията/

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/spodeleno-chit/906-dualnost

http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2016/01/7-520.html

https://www.pravoslavie.bg/Църква/стар-ли-е-старият-календар/

http://www.protobulgarians.com/Stara Zagora - istoriya/Kamenni relefi ot Stara Zagora.htm

http://www.bulgaria-is-alive.com/religiq.html

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriya/1488-tang-ra-boyan-magat-i-petar-danov

http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_91.html

http://www.protobulgarians.com/Stara Zagora - istoriya/Kamenni relefi - barsove/Barsove vaarhu starozagorskite relefi.htm

http://taoinstitutvarna.com/Tian_Gan-Di_Zhi.html

http://www.duma.bg/node/105677

http://borisbalkh.wixsite.com/balkhara/balgarskiyamirogled

 




Тагове:   траки,   Глаголица,   24 май,   словени,


Гласувай:
1


Вълнообразно


1. shtaparov - Много е хубав и интересен матери...
15.05.2019 23:15
Много е хубав и интересен материалът но не успях да го прочета целия,понеже е изнуряващо дълъг.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martenitca
Категория: Лични дневници
Прочетен: 49264
Постинги: 40
Коментари: 40
Гласове: 33
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031