Кои са факторите, които ни карат да му се доверим?

1.Визията му.

Добре облеченият, с грижливо поддържана прическа човек винаги е предпочитан за партньор в което и да е важно начинание. Чист,спретнат, елгантен. Така изглеждат банкерите, чиновниците на висок пост, политиците.

2. Речта му.

Когато човекът срещу вас умее да изрази мисълта си на книжовен език и с ясни фрази, като в тях вплете и дозиран брой специфични термини. Някои от тези термини сте чували по телевизиите, а гладката реч е признак на бърз ум. На ум, който е трениран. Това е образованият и знаещ човек.

3.Маниерите му.

Човекът, който умее да покаже своята култура в непосредствен контакт с околните, независимо от средата. Това е човекът, който познава „етикета на поведение в Обществото“.

4. Финансовото му положение.

Ако има скъп костюм, скъп смартфон, скъп часовник, скъпа кола, скъп дом в скъп квартал. Ако не можем да видим всичко това веднага/ а и няма как/, задоволяваме се с това, което е пред нас.

5.Излъчва увереност

След като по изброените критерии ние сме наясно на кого можем да се доверим и на кого не можем, редно е да се запитаме дали това е напълно достатъчно?

   По стените на градове и села са залепени предизборни афиши, от които ни гледат с надежда и обещание хиляди лица, много от които отговарят на повечето от изброените изисквания за доверие.

Познаваме ли ги?

Само по снимката и приказките им ли ще им се доверим?

Личните срещи са много важни, но нерядко и те са само мост към пълното ни заблуждаване относно истинската същност на човека, на когото ще се доверим.

„Честната дума“ преди избори и след лов е последното, което трябва да ни впечатлява у един човек. Особено ако иска доверието ни за години напред.

Затова мислете, преди да доверите следващите четири години от живота си на хора, които ви притесняват с поведение, дефицит на ерудиция или щедрост. Животът ви не е неограничен и възобновяем ресурс, за да го пилеете безрасъдно. Щедростта им е с ваши пари, които ще връщате тъпкано.

   В заключение ще ви разкажа за един непознат за нашето общество „герой“. Уилям Томсън  се е подвизавал в САЩ в средата на XIX век.

    Обличал се в скъпи и елегантни дрехи/фактор1./, представял се за успешен финансист, боравейки с необходимата терминология/стъпка 2./. Приближавал се до напълно непознати хора, облечени в скъпи дрехи пред борсата или някоя банка и ги заговарял. Доброто възпитание изисквало да му отговорят и така/фактор 3./той задавал въпроса си:“ Бихте ли доверили часовника си на човек като мен?“Доброто възпитание налагало да му отговорят положително и те му доверявали скъпите си златни часовници, след което никога повече не ги виждали.

  Човекът бил обикновен измамник, поради което в методиката му не откриваме демонстриране на скъпи недвижими имоти /фактор4./. Не трябвало нищо да води към неговата истинска личност. Така и днес много политици нямат нищо на свое име.
    Но....излъчвал увереност!/фактор 5/. Даже така го нарекли по време на съдебния процес -"човекът увереност"!

     Та в неделя не давайте часовника си на непознати сладкодумци, защото ще останете без часовник.

   Не яжте на безплатна софра, защото някой е я платил и невидими келнери години наред ще събират дължимата сума.

    Не взимайте  пари на ръка. Те са като дадени от фирми за бърз кредит.

    Бързо ги получавате, бързо ги харчите и четири години ги връщате.

   Да, онези 50, 100 или 200 лева ще изплащате четири години. И ще се учудите с каква лихва ще ви ги събират „колекторите“.

   Вярвайте ми.