Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2019 11:57 - Не свиквай с хората!
Автор: emocionalnost Категория: Лични дневници   
Прочетен: 935 Коментари: 2 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 - Не свиквай с хората!
  Чу пророческия глас през мъглата от лоши мисли. Опита се да разсъждава трезво и да се дистанцира от негативизма, който си проправяше път към сърцето, преодолявайки вече изградени стереотипи за предпазване от странични явления. Имаше дни, в които се получаваше, но сега беше невъзможно. Мълчанието не предсказваше нищо хубаво в иначе слънчевия ден. Листопадът, който следеше през прозореца, грозно напомняше, че всичко си отива безвъзвратно. Вселената не бе отредила място за релаксация, а просто претопяваше материята, за да се появи различно творение, за което би могла да съжалява, но само времето показваше резултатите. 
  Вдигна поглед към тавана и се усмихна тъжно. Как можеше да послуша гласа? Та нали ги обичаше! Страдаше с болките им, радваше се на успехите им, търсеше решение на проблемите им. Искаше да бъде до тях, да им вярва, да ги следва. Безпричинно и отдадено, като в природата, където всяко явление следваше своята мисия. За да се поддържа баланса и мира, за да я има хармонията в чудесата, за да се запази красотата.
  Протегна ръка към устните, сякаш по този начин ще спре вика на освобождение, но той се прокрадна между пръстите и звукът разцепи тишината. Кристално чист достигна до сърцата им и те тръпнаха неволно в отговор на призива. Почувстваха хлад и вълната, която премина през телата им, ги закова на място. Бяха сгрешили. Мракът се появи в съзнанието им, почти веднага след първата реакция. Може би, не беше достатъчно късно за промяна? Може би имаха още един шанс? Може би... Въпросите отекваха в съзнанието без отговор и утехата, която очакваха се стопи тихо и безмълвно, като запалена свещ за опрощение. Празнотата ги обсеби още преди да са свикнали с безразличието. Преди да са осъзнали, че животът е даденост, която изисква сетивност към духовното и извисяване над негативното. Усещането за безтегловност ги накара да се почувстват незначителни и жалки смъртни. Да... Бяха сгрешили и щяха да си платят, но губеха всичко стойностно и важно. Губеха съвестта си и способността си да оцелеят в свят на цифрови технологии, изкуствен интелект и грешен подбор на приоритети. Нишката, която ги свързваше с духовността, със светлината, изтъняваше и се превръщаше в следа, която само напомняше призрачно за миналото. Божествената искра, вливаща се в кръвта им и даряваща енергия, изчерпваше силата си и бавно угасваше. Процесът на пълно унищожаване наближаваше своя край.
  Ангелът разпъна крилете си и белотата изпълни огледалната стая. Погледът се спря върху изящно алено цвете, забравено на пода. Гримасата на отчаяние се върна на лицето:
  - Казах ти! Не свиквай с хората!
  - Съжалявам... Те бяха толкова добри в началото...
  - Бяха... Минало свършено време!... Хайде, не тъжи!... Прибирай се, че стъмна! Утре, може би ще успееш да им върнеш радостта! Никой не заслужава подобна съдба!...

                                                                                     18.11.19г.



Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - В студентските години обичах на...
28.11.2019 00:36
В студентските години обичах научната фантастика повече от всички други жанрове и това ми напомни за отдавна забравени любими четива в трудно постижимо на тези години измерение,в което оптимизмът винаги побеждаваше...
цитирай
2. emocionalnost - Благодаря! Усмихна ме!
30.11.2019 08:47
Благодаря! Усмихна ме!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emocionalnost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1028832
Постинги: 616
Коментари: 905
Гласове: 25552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол