Момчил…
Разбърквам със усмивка чая.
Неделя е, а аз не спя.
Една мечта държи в омая,
сърцето ми и мисълта.
Рисуват крачките ми водопади,
аз птица пак съм със крила,
запалени безбройни клади,
с копнеж усещам във кръвта.
Момчил се казваше героя,
изплува в моята душа,
той бе любов едничка моя,
далеч в Родопа планина.
Безстрашен, смел, стъбло и корен,
усмивка пареща в дъжда,
един безкраен нежен спомен,
от други славни времена.
За свободата той угасна,
ала остави в мен завет,
една звездичка с плам израсна,
небето даде ни ответ.
Отдавна беше. Днес сме други.
Сакрална песен ни зове.
Ще паднат, вярвай, куп заблуди,
на изток в равното поле.
И пак ще крачи свободата
с изправена докрай снага,
заслушай се във тишината –
отварям старата врата.
01.12.2019г. Снимките са от Момчиловата крепост в Родопите от 2010 година. :)
Елица
2. С вечна жажда
3. Give Me Love
4. Всичко е просто Любов
5. Born Again
6. Златните полета
7. Само двама - Only Two
8. The Distance - Разстоянието
9. Сайтът на една жена
10. Пингвините
11. ИК "Бард"
12. Ивайло Диманов
13. Поети с китара
14. Магията на Al Marconi
15. Откровения
16. Нелсън Демил
17. Цитати
18. Буквите
19. Public Republic
20. БГ-Наука/форум
21. Звездите ми го говорят
22. Пътеписи
23. По пътищата вечни на България
24. Оригами
25. Правните въпроси
26. Вятърното ми
27. Зелените ми копнежи
28. Реката в мен
29. Канала във VBox7
30. Music waterfalls