Марин Бодаков ме предизвика във Фейсбук да споделя кориците на 7, обичани от мен, книги.

Избрах ги в хаос от мисли (коя да е, коя не)… Реших, че трябва да съм максимално искрен. За които се сетя първо, тях ще посоча (макар и не с пръст).

Според заданието, нямам право да коментирам творбите, но се чувствам длъжен да упомена, че са от различните ми възрасти (детство, юношество, начално одъртяване) и периоди (вътрешни, външни, глобални борби).

Днес, в диалог, надали ще се спра точно на тези романи. Това е ценното – литературният ни лексикон ни следва по петите от пръкването (вкусът на родителите ни, които ни възпитават) до залеза (когато предаваме себе си/завета си на внуците).

Смел съм, препоръчвам Ви ги.

П.П.: Знам, че „Белия зъб“ и „Дивото зове“ са две заглавия и леко нарушават правилата, но винаги са ми ги чели/аз съм ги препрочитал паралелно. Не мога да ги отделя. Простете!

П.П. №2: Не разделям книгите в седем последователни дни, както е условието на challenge-а, защото ги свързвам с мен. Заедно. „Залепени“ в душата ми.

джек е голям, роксолана също може

другите признавам, че не са ми непознати

Гьоте – Егмонт

Гьоте – Вилхелм Майстер

Келер – Зеления Хайнрих

Харди – Тес Д’ърбъруил

Ш. Бронте – Вийет

Хаггард – Лизбет

Коллинс – Две съдби

Нескопосни ПРЕВОДИ и нито един ОРИГИНАЛ. И нито една БЪЛГАРСКА КНИГА. Това е.. ганювецът (напоследък се промъква доста точното "булгаристанец").

Прекрасни книги ми предложи!!! Благодаря!!!

Когато четем преведена литература, "консумираме" две творчески изкуства. Разбирай го, както можеш.
А, драги, аз много често препоръчвам български книги, но в този случай, тези заглавия ми се появиха първи в главата, тях написах.

Тази фалшива патриотичност не ми е по вкуса. Повярвай.

Аз "ганьовец" не мога да съм, по ред причини, най-първо, не споделям "ганьовските нрави". Ала пък, който в друг съзира героя на Щастливеца, май търси собственото си отражение, осъждайки околни.