Постинг
05.06.2020 22:01 -
Паметна плоча на Кристо в Пловдив. За и против.
На Кристо, не на Криско и в Пловдив, не в Габрово. Оказа се че този велик творец живял със семейството си последно преди да забегне зад желязната завеса в Града на тепетата. Това го знаех, но признавам си честно бях го забравил. Сега видни културтрегери искат плоча да поставятвърху дома му. И кой да питат? Естествено нас в музея. Днес се занимавах с това направих справка. Оказа се, че семейството идва в Пловдив към 1950, големият брат Анани пребивава там и преди това - до 1948 г., защото учи във Френския мъжки колеж. Първо живеят под наем в квартал "Мараша", а след това - през 1954 г. получават жилище от другата страна на реката в кв. "Каршияка", на ул. "В. Левски" 14. Там родителите на тримата братя живеят до смъртта си. Най-големият Анани става актьор, средният е въпросният художник, а най малкият е инженер и става известен като откривател на течният български препарат за миене - Веро. Сериозна фамилия!
Всичко хубаво, но мен много ме е яд на този иначе очевидно световен творец, че не искаше да говори родния си език и отказва да се нарича българин. Вечна му памет, но според мен това си е чист национален нихилизъм, достигащ до мазохизъм. Така че аз лично съм против! Категорично. В Пловдив има толкова хора, които заслужават паметни плочи или по-сериозни констукции. Нарекоха културния дом на Борис Христов, роден в града, но напуснал го съвсем като малък. Безспорно велик българин, но замен итова решение е спорно. Този дом някога беше на синдикатите и се наричаше "Стефан Кираджиев" - изключително обаятелна личност синдикален и политически деец, но комунист. Човекът е продал къщата си, за да подпомогне бедстващи безработни, убиват го през 1923 г. заедно с още десетки други, въпреки че въстание в Пловдив не избухва. След 10 ноември всичко комунистическо беше заличено, но е имало и чисти хора, които действетелно са допринесли с нещо за града. Но за Кристо. Не съм се занимавал подробно, но бил обиден на България. Вярно комунистическият режим е причинил неприятости на семейството му, но чак пък толкова. Не ми изглежда толкова силно репресиран. Позволява му се да учи в Художествена академия. Знаете ли по колко човека се приемат в онези години. Не съм сигурен дали имат повече от 15. Ако е имало и сянка на подозрение върху него, нямало е и да стъпи там, колкото и талант да притежава. Взели са им къщата и фабриката в Габрово, но пък през 1954 г. получават апартамент в Пловдив. А по това време в големите градове се е юрнало кьораво и сакато от селата заради ниските доходи в ТКЗСтата и от следващата година се въвежда дискриминационното жителство. Доколкото знам Кристо е избягал на Запад от Прага, т. е. разрешавали са му и да пътува зад граница. "Проетете в Задочни репортажи за България" как се е пътувало в онези години, който не знае или не помни. Съжалявам, че го казвам за мъртвец, но това са стойки. Не съм проверявал, но съм чувал и че Кристо бил осъдъл България в Страсбург за обезщетение. А веднага се сещам за Петко Каравелов, който въпреки, че затвора и мъченията в него по време на режима на Стамболов, гордо казва на чуждестранните репортери "В моето Отечество България такива неща не се случват!" Още повече ме е яд на тези мекерета обаче, които искат да почитат паметта му по най-тържествен начин. Ще видим какво и как. Аз просто искам да заява позицията си. ПРОТИВ. Съвсем честно си признавам, че не разирам особено от такъв вид изкуство. Но за мен човек не бива да отрича корените си. Все пак той е станал това, което е, в много голяма степен заради семейство, Родина и образователна система. Забелязал съм, че образованието което е инвестиция на държавата във всеки един индивид, тотално не се забелязва от хейтърите, отричащи се от Родина. Не е само Кристо, за съжаление. Но на другите не им поставят паметни знаци.
Всичко хубаво, но мен много ме е яд на този иначе очевидно световен творец, че не искаше да говори родния си език и отказва да се нарича българин. Вечна му памет, но според мен това си е чист национален нихилизъм, достигащ до мазохизъм. Така че аз лично съм против! Категорично. В Пловдив има толкова хора, които заслужават паметни плочи или по-сериозни констукции. Нарекоха културния дом на Борис Христов, роден в града, но напуснал го съвсем като малък. Безспорно велик българин, но замен итова решение е спорно. Този дом някога беше на синдикатите и се наричаше "Стефан Кираджиев" - изключително обаятелна личност синдикален и политически деец, но комунист. Човекът е продал къщата си, за да подпомогне бедстващи безработни, убиват го през 1923 г. заедно с още десетки други, въпреки че въстание в Пловдив не избухва. След 10 ноември всичко комунистическо беше заличено, но е имало и чисти хора, които действетелно са допринесли с нещо за града. Но за Кристо. Не съм се занимавал подробно, но бил обиден на България. Вярно комунистическият режим е причинил неприятости на семейството му, но чак пък толкова. Не ми изглежда толкова силно репресиран. Позволява му се да учи в Художествена академия. Знаете ли по колко човека се приемат в онези години. Не съм сигурен дали имат повече от 15. Ако е имало и сянка на подозрение върху него, нямало е и да стъпи там, колкото и талант да притежава. Взели са им къщата и фабриката в Габрово, но пък през 1954 г. получават апартамент в Пловдив. А по това време в големите градове се е юрнало кьораво и сакато от селата заради ниските доходи в ТКЗСтата и от следващата година се въвежда дискриминационното жителство. Доколкото знам Кристо е избягал на Запад от Прага, т. е. разрешавали са му и да пътува зад граница. "Проетете в Задочни репортажи за България" как се е пътувало в онези години, който не знае или не помни. Съжалявам, че го казвам за мъртвец, но това са стойки. Не съм проверявал, но съм чувал и че Кристо бил осъдъл България в Страсбург за обезщетение. А веднага се сещам за Петко Каравелов, който въпреки, че затвора и мъченията в него по време на режима на Стамболов, гордо казва на чуждестранните репортери "В моето Отечество България такива неща не се случват!" Още повече ме е яд на тези мекерета обаче, които искат да почитат паметта му по най-тържествен начин. Ще видим какво и как. Аз просто искам да заява позицията си. ПРОТИВ. Съвсем честно си признавам, че не разирам особено от такъв вид изкуство. Но за мен човек не бива да отрича корените си. Все пак той е станал това, което е, в много голяма степен заради семейство, Родина и образователна система. Забелязал съм, че образованието което е инвестиция на държавата във всеки един индивид, тотално не се забелязва от хейтърите, отричащи се от Родина. Не е само Кристо, за съжаление. Но на другите не им поставят паметни знаци.
