Човек като е прост е за цял живот! На много места съм го чувал. От известно време наблюдавам едно явление в Пловдив. Това е лавинообразното увеличаване на трафика, населението и строителството. Понеже в последните години покрай благоприятните икономически процеси в близост до града изникнаха няколко индустриални зони и множество предприятия, се наблюдава оживена вътрешна миграция. Този проблем смятам да го разгледам в детайли на друго място; сега само мимоходом го засягам. Голяма част от новодошлите карат автомобили с регистрационни номера СМ. Принципно нямам нищо против урбанизационните процеси. И моят баща е дошъл в града от другаде; прадядо ми по майчина линия също. По-скоро против съм, защото тези хора нямат възможност за препитание по родните си места и са принудени от недоимъка да се изселят, обезлюдявайки градовете и селата си. Ужасяващи са тези демографски процеси у нас с негативен знак и изобщо в Европа на фона на бурният взрив на прираст в другите континенти и както обикновено България е най-зле. Но и това е друга тема. Искам да кажа, че разбирам тези хора, нямам неприязнени чувства. Посветил съм доста труд и писане на разни омразни за мен неща, но подчертавам - това са предмети, навици, обноски - не са ХОРА!
Идва ми в повече напоследък обаче и ща не ща взех да ползвам в бита си езика на омразата. Сигурно и тук ще се прокрадне нещо. Като отидох в казармата, се сблъсках с така наречените помаци. До тогава само бях чувал за тяхното съществуване. В армията това беше и една от най-обидните думи "пумак"!  Абе войнишки простотии, но определено си остана някакъв негативизъм. И до ден днешен, като шофирам и някой с регистрация СМ ми се вре... После чак ме е срам от самия мен. Добре, че жената и децата отдавна са свикнали и сякаш не обръщат внимание. Това обаче си е само в колата. Нали знаете, има такива места. Например като играете футбол, тогава има викова, разправии, обиди, но след края на мача се поздравяваме и всичко лошо остава на терена, от който си тръгваме. При мен е така и в макината.
Да ама сега тези пусти помаци, както казват в едно добре познато на мен родопско село, в което се разказва че някога дошли годежари за една мома и искали да разпитат съседи за нея и семейството ѝ, попаднали на една баба и тя така им казала "Хубави хора, ама пусто помаци!", много ми бъркат работата и силно се опасявам да не се повтори извънредното положение. Наясно съм, че тази етнорелигиозна общност страда от предразсъдъците на българите християни, наясно съм, че е глупаво, ама... Пусти помаци! Ходили на работа и пиели аналгин, за де не им личи високата температура. Може би проблемът е, че в тази общност са концентрирани както силно негативни качества характерни за българите изобщо, така и позитивни такива - трудолюбие, предприемчивост, упоритост, издържливост. Те май у българите християни почват и да изчезват. Та такива работи. Детето ми е в 7 клас, аз чакам важна конкурсна процедура. Хора, спрете заразата. Вземайте мерки! Моля не само заради мен, заради доброто на всички!

И в София е така!
Но не са помаци. Всякакви са !
В София вече не може да се диша!