“Улис” представлява модернистична реконструкция на Омировата поема “Одисея”. Това е първият роман на Джойс с епически обхват на повествованието. Ирландският писател вече е публикувал един сборник с разкази “Дъблинчани” и една полубиографична новела “Портрет на художника като млад”, чийто протагонист Стивън Дедалус се появява отново в “Улис”. Романът е посрещнат веднага като творба на гений. До днес той се счита за най-високото художествено постижение на писателя Джойс. Написан е в продължение на няколко години, през които Джойс продължава самоналоженото си изгнание от родната Ирландия. “Улис” е публикуван в Париж през 1922 година, когато излиза и поемата на Т.С. Елиът “Опустошената земя”.

      Фигурите, които налагат модернизма в европейската литература, работят между Двете войни. Джойс, Елиът и Вирджиния Уулф се разглеждат като първоначинателите на “модернистката революция”, която е реакция на “прекалената цивилизованост” на Викторианската епоха. Днес “Улис” се разглежда навсякъде като “най-революционният литературен преврат” през ХХ век, най-вече заради въведения от Джойс в този роман “поток на съзнанието”. В усилията му да създаде модерен герой Джойс се връща към класическия мит само да деконструира древногръцкия воин като пародия на Скитника-евреин. Героят на Джойс Леополд Блум е обречен да изстрадва емоционалните травми от предателството и загубата във времето, когато/през 1904/ в Дъблин се води борба с анти-семитизма. На мястото на гръцкия стоицизъм и сила Джойс разполага едно объркано, разбито, печелещо симпатията ни човешко същество. Докато в “Одисеята” Омир разработва само високо достойни епически теми, Джойс посвещава много детайлизирани описания на най-баналните и табуирани човешки дейности: лакомията, изхвърлянето на изпражнения и урина, деменцията, мастурбацията, онанизма, алкохолизма, садо-мазохизма и корпофилията /телесния нарцисизъм/, които в повечето случаи са приписвани на Блум.

     Джойс разглежда романа си като съчетание от предишните му две произведения. От сборника “Дъблинчани” се заемат фаталистичните и натуралистични описания на един градски център с твърд и издържлив дух. “Улис” впечатлява с географията си, с прецизно разчертаната карта на странстването на героя /почти 20 часа/ из улиците на Дъблин, с “отбиванията” в кръчмите и търговията с богатствата на морето. Макар че Джойс непрекъснато сменя местожителството си /Швейцария, Италия и Франция/, той описва благодарение на перфектната си памет своя роден град с най-големи подробности. Макар че Леополд Блум е главното действащо лице в творбата, Джойс посвещава доста време на представянето на Стивън Дедалус - протагонист в първия му роман. Посредством Стивън Джойс разисква спорните разрешения на религиозните и политически проблеми, които са изнесени на преден план в по-ранния му роман. Не е изненадващо, че Джойс описва Дъблин като полусъучастническа жертва на британската агресия и подтисничеството на Римокатолическата църква. Джойс продължава разработката на тази тема като неконформист. Той твърди, че структурата на Римокатолическата църква улеснява корупцията и най-много допринася за отчуждаването и развалата на човешката душа като се противопоставя на облагородяването и извисяването й.

   В същото време ирландците са управлявани от британците и са под строго наблюдение. Британските окупационни власти унижават ирландските патриоти и постоянното им военно присъствие е едно от главните препятствия по пътя към ирландското “самоуправление”. Въпреки ненавистта на Джойс към британския колониален надзор, драматичната му политическа еволюция след “Портрета…”, той не приема зараждащия се ирландски национализъм. Патриотите и фанатизираните националисти са представяни неизменно в “Улис” като шутове и негодници. Те са често пияни, а националистичните им лозунги излъчват женомразство и анти-семитизъм. Съвсем очевидна е присмехулната нагласа на Джойс срещу кампанията да се “възроди” ирландския език. Не бива да се забравя, че чрез “Улис” Джойс си създава славата на най-изящния стилист, владеещ до съвършенство английския език, и едновременно на ирландски бард и епически поет.

Контекстът, в който е създаден “Улис” на Джойс

   “Улис” представлява модернистична реконструкция на Омировата поема “Одисея”. Това е първият роман на Джойс с епически обхват на повествованието. Ирландският писател вече е публикувал един сборник с разкази “Дъблинчани” и една полубиографична новела “Портрет на художника като млад”, чийто протагонист Стивън Дедалус се появява отново в “Улис”. Романът е посрещнат веднага като творба на гений. До днес той се счита за най-високото художествено постижение на писателя Джойс. Написан е в продължение на няколко години, през които Джойс продължава самоналоженото си изгнание от родната Ирландия. “Улис” е публикуван в Париж през 1922 година, когато излиза и поемата на Т.С. Елиът “Опустошената земя”.

    Фигурите, които налагат модернизма в европейската литература, работят между Двете войни. Джойс, Елиът и Вирджиния Уулф се разглеждат като първоначинателите на “модернистката революция”, която е реакция на “прекалената цивилизованост” на Викторианската епоха. Днес “Улис” се разглежда навсякъде като “най-революционният литературен преврат” през ХХ век, най-вече заради въведения от Джойс в този роман “поток на съзнанието”. В усилията му да създаде модерен герой Джойс се връща към класическия мит само да деконструира древногръцкия воин като пародия на Скитника-евреин. Героят на Джойс Леополд Блум е обречен да изстрадва емоционалните травми от предателството и загубата във времето, когато/през 1904/ в Дъблин се води борба с анти-семитизма. На мястото на гръцкия стоицизъм и сила Джойс разполага едно объркано, разбито, печелещо симпатията ни човешко същество. Докато в “Одисеята” Омир разработва само високо достойни епически теми, Джойс посвещава много детайлизирани описания на най-баналните и табуирани човешки дейности: лакомията, изхвърлянето на изпражнения и урина, деменцията, мастурбацията, онанизма, алкохолизма, садо-мазохизма и корпофилията /телесния нарцисизъм/, които в повечето случаи са приписвани на Блум.

   Джой разглежда романа си като съчетание от предишните му две произведения. От сборника “Дъблинчани” се заемат фаталистичните и натуралистични описания на един градски център с твърд и издържлив дух. “Улис” впечатлява с географията си, с прецизно разчертаната карта на странстването на героя /почти 20 часа/ из улиците на Дъблин, с “отбиванията” в кръчмите и търговията с богатствата на морето. Макар че Джойс непрекъснато сменя местожителството си /Швейцария, Италия и Франция/, той описва благодарение на перфектната си памет своя роден град с най-големи подробности. Макар че Леополд Блум е главното действащо лице в творбата, Джойс посвещава доста време на представянето на Стивън Дедалус - протагонист в първия му роман. Посредством Стивън Джойс разисква спорните разрешения на религиозните и политически проблеми, които са изнесени на преден план в по-ранния му роман. Не е изненадващо, че Джойс описва Дъблин като полусъучастническа жертва на британската агресия и подтисничеството на Римокатолическата църква. Джойс продължава разработката на тази тема като неконформист. Той твърди, че структурата на Римокатолическата църква улеснява корупцията и най-много допринася за отчуждаването и развалата на човешката душа като се противопоставя на облагородяването и извисяването й.

   В същото време ирландците са управлявани от британците и са под строго наблюдение. Британските окупационни власти унижават ирландските патриоти и постоянното им военно присъствие е едно от главните препятствия по пътя към ирландското “самоуправление”. Въпреки ненавистта на Джойс към британския колониален надзор, драматичната му политическа еволюция след “Портрета…”, той не приема зараждащия се ирландски национализъм. Патриотите и фанатизиранитге националисти са представяни неизменно в “Улис” като шутове и негодници. Те са често пияни, а националистичните им лозунги излъчват женомразство и анти-семитизъм. Съвсем очевидна е присмехулната нагласа на Джойс срещу кампанията да се “възроди” ирландския език. Не бива да се забравя, че чрез “Улис” Джойс си създава славата на най-изящния стилист, владеещ до съвършенство английския език, и едновременно на ирландски бард и епически поет.

    Въздигането на “Улис” като литературен канон не е обусловено само от факта, че романът се е разпродавал много добре в Париж. Критиците известяват, че е изгрял геният на Джойс, макар че отбелязват невероятната неяснота на произведението, многобройните си разочарования и досадните трудноразгадаеми алюзии. В “Улис” Джойс се опитва да отрази мислите и деянията на реалните човешки същества, но “извънкъщният” хумор на Джойс се насочва критично и към някои от бележитите му съвременници като Вирджиния Уулф. Обявеният за “порнографски” роман е веднага забранен в Обединеното кралство и “приловен” от властите на митницата в Ню Йорк при внасянето му в Съединените щати. Откровената сексуалност, изложена в епизода “Пенелопа”, и садомазохистките “блуждаения” на Блум в главата “Цирцея” предизвикват най-яростните нападки. Въпреки моралното възмущение, романът “Улис” се превръща в контрабандна стока и литературният престиж на Джойс нараства и се утвърждава сред литераторите от двете страни на Атлантическия океан. Той вече е изграден в десетилетието преди издаването на романа за първи път в Америка от Random House - издание, което ще се появи след две години и във Великобритания.

   В “У л и с” /1922/  Джойс решително загърбва конвенциите на традиционното повествование и търси по-прецизни и по-близки до действителността средства за да улови мислите и емоциите на своите персонажи. Той използва преднамерено един изключително богат и сложен език за да пресъздаде съвсем обикновените премеждия на “героите” си. Той построява романа си като своеобразна мозайка от стилове и форми, намира явно удоволствие да си играе и жонглира с езиковите обрати, да пародира писателите класици, жълтата литература и научно популярните наръчници. Прозата се превръща в музика, а в един  гигантски по мащаба си вътрешен монолог авторът прави дисекция на зачеването на суровата мисъл в полузаспалия ум на една жена /Моли Блум/.

    В романа се пресъздават събития, които се случват в деня 16 юни 1904 година на различни места из Дъблин. Интригата се развива на фона на поемата “О д и с е я” - нарочен фон на повествованието, който придава митична перспектива на баналните делнични случвания. Персонажите и събитията в рехаво свързнаия разказ напомнят дискретно за популярните епизоди от великата творба на Омир. Протагонистът в романа Леополд Блум, евреин по произход, дребен чиновник и многократен рогоносец,  би трябвало да се възприема като модерна транспозиция на легендарния герой Одисей. Негови, в различна степен, карикатурни допълнения са жена му Моли, кръчмарска певица, вулгарна и невярна, и амбциозният начален учител Стивън Дедалус, високо ерудиран млад поет, чийто прототип е вероятно двадесет и две годишният Джеймс Джойс.

       Сутринта Стивън закусва и се готви за урок по история, а Леополд Блум приготвя закуска за жена си, престоява известно време в тоалетната и след това тръгва да се занимава със своите работи пребивава в пощата, аптеката, обществената баня, отива на погребението на един негов приятел, на обяд, на гости при жената на починалия му приятел. Малко след това следва епизод, заради който романът е забранен - Блум мастурбира на плажа, където се е заплеснал по едно, не особено свенливо, младо момиче, което бавно се съблича и би трябвало да ни напомня за прелесната красавица Навзикая.

      Блум и Стивън се озовават по едно време в болницата, където ражда в същия момент една от тяхните приятелки. След това Блум тръгва след Стивън, който е вече пиян, и го следва до един публичен дом, а след това кани младежа да пият топъл шоколад у дома си. Накрая той отива да си легне при жена си, която, лежаща до него в брачната постеля, дълго време не може да заспи, унесена в спомени и размисли - това е знаменитият вътрешен монолог на задрямващата сладострастница Моли Блум. В края на предългата последна фраза на романа с появява известното на всички английско   y e s /д а/, т.е. трябва животът да се приема такъв какъвто е и просто да се изживее.

      Новаторството на романиста Джойс се проявява при конструирането на романното повествование. В разказа нивата и зрителните точки непрекъснато се размножават, авторът непрекъснато изковава нови думи и фразеологични обрати. Но най-важното нововъведение на разказвача Джойс е несъмнено  в ъ т р е ш н и я т  м о н о л о г, който той довежда до съвършенство. В него всяка мисъл, всяко действие, независимо дали е рутинно или неприлично, са описани в най-малките им подробности. Писателят не прави оценка, не издава чувство. Той само показва, не без хумор, своите персонажи такива каквито са, в тяхното нищожество и величие, тъй като целта му е да представи чрез случванията в личната участ проблемите в човешката съдба.

    Нямаме основание да определяме “Улис” само като роман, защото в тази обемиста творба съжителстват едновременно легендата, епопеята, елегията, разказа, историята, есето, памфлета, репортажа, драмата, алманаха, ораторията, операта, симфонията и др.

    В VІІ глава се разгръщат и анализират 96 реторични фигури; в ХІ глава се имитират всевъзможни звуци със словесни инвенции; в ХІV глава с многобройни примери се проследява развитието на фразеологичните съчетания в английския език от ранносаксонския до съвременния американски сленг.

    Повествованието в “Улис” се гради върху два принципа:

1/ вътрешният монолог, който е разработен въз основа на откритията в дълбинната психология от Фройд, Жане, Бергсон, Юнг и Леви-Брюл.

2/ легендата за Одисей: Леополд Блум – Одисей; Стивън Дедалус – Телемах; Моли Блум – Пенелопа; Герти Мак Донъл – Навзикая; Бела Коен /бардама/ - Цирцея.

  Монолог на Моли Блум/фрагмент/ …обичах гримасата която правеше когато пееше и тогава той казваше не е ли ужасно да правиш това на такова място не виждам нищо толкова ужасно в това ще му разкажа някой ден не веднага за да го шашна и ще го отведа и ще му покажа мястото където сме го правили ето приятелю мой ако това не ви се нрави сложете си го някъде той мисли че нищо не може да се случи без да го научи той не знаеше абсолютно нищо за майка ми преди да се сгодим без това той нямаше да ме измами така лесно той беше десет пъти по-лош във всеки случай когато ме молеше да му дам едно малко парче че бих могла да изрежа от моя панталон това беше вечерта когато минавахме край Кенилуърт скуер той целуваше в дупката на ръкавицата ми трябваше да я смъкна той задаваше въпроси позволено ли било да попита как била стаята ми спалнята ми и аз го оставих да си я пази като че ли бях забравила да мисля за себе си видях го да си я плъзва в джоба си разбира се панталоните панталоните те лисно го подлудяват явна е как поглъща с очи онези безсрамнички възседнали велосипедите си с поли които се повдигат чак до пъпа им когато аз и Мили бяхме с него на празненството на открито тя беше облечена в кремава муселинена рокля изправена срещу слънцето той можеше да види всичко което тя носеше отдолу когато ме гледаше отдалече следваше ме под дъжда но аз го бях видяла преди той да ме съзре той се спря на пресечката на Харолдс Роуд точно на ъгъла с нов шлифер и с шарено шалче подбрано за да п одчертава тена му и с кафява шапка и с дяволитото изражение което му беше привично какво правеше там където нямаше никаква работа те могат да си предложат всичко което си поискат от всичко което носи поли а човек няма право да им иска нищо но те искат да знаят къде сте били и къде отивате чувствах го да идва зад мен очите му бегло се пъзваха по тила ми той остана без да дойде в къщи защото намираше че се ангажирал прекалено много тогава аз се полуобърнах и го поизчаках тогава той настояваше да му кажа да докато си бях свалила ръкавицата като го гледах той ме уверяваше че с моите ажурени ръкави ми било сигурно много студено в дъжда независимо какъв претекст да си протегне ръцете към мен после през цялото време панталоните панталоните тогава му обещах да му дам панталонките на моята кукла за да си ги носи в джобчето на жилетката о пресвета дево какъв голям глупак беше подгизнал от дъжда каква красива редица зъби имаше огладнявах като ги гледах…