Гледаме с широко затворени очи как България изтича! Страната ни изтича с това, че днес на 2 юни, голяма част от нас не се виждат в една общност. 2 юни не е дата. 2 юни трябва да бъде всеки ден
Това заяви от парламентарната трибуна депутатът от БСП проф. Иво Христов в изключително емоционална декларация от името на парламентарна група, посветена на Деня на Ботев и падналите за свободата на България.

Днес е 2 юни.

След малко отвън ще завият сирените.

Някой ще спрат, може би по инерция. Други ще спрат от куртоазия, други нямат да спрат, защото не виждат смисъла да участват в това преклонение“, започна той.  

„Когато повечето хора спрат да спират, това означава едно – безразличие към общата ни съдба.

Държави и народи са си отивали много често не поради войни, не поради нашествия или катаклизми. Преди да се случи това, те са си отишли вътрешно, духовно.

Държавите и народите са си отишли от безразличие!“, каза от трибуната соцдепутатът.  

„Днес е 2 юни и трябва да си помислим, че това безразличие, с което ние с широко затворени очи гледаме как изтича нашата страна, трябва да ни напомня няколко неща.

Изтича с поредното затворено, пустеещо село, изтича със затворените очи на нашите баби и дядовци, родители, които изградиха тази страна с 20 ст. трудоден, както казваше поетът Пеньо Пенев.

Нашата страна изтича поради простата причина, че ние не виждаме ценност в нея. Тази страна изтича по простата причина, че ние с широко затворени очи виждаме как нашите отношения са се превърнали в отношения на врагове.

Както казваше голямата българска писателка Свобода Бъчварова – милост няма между българите. Затова ни изтича страната! Нашата страна изтича поради това, че нямаме общи идеи и обща цел. Нашата страна изтича с 40-те процента функционална неграмотност, а другите 60% са с различна степен на неграмотност.

Страна, която се е гордеела с това, че човек ще продаде най-милото си, за да изучи децата си, в момента се гордее с това, че децата му все още могат да пишат на някакъв език.

Страната ни изтича с това, че днес на 2 юни, голяма част от нас не се виждат като една общност!“, каза още проф. Христов.  

„Когато след малко завият сирените, те се опитват не просто да разкъсат дебелата пелена на човешкото ни безочие, те раздират тъмата на историята и от процепа на вечността започват да дефилират сенките на нашите велики живи мъртъвци.

На Ботьов, 28-годишен младеж, останал завинаги там, горе, на Вола. На Бенковски, на Каблешков, 19-годишно момче, на Цанко Дюстабанов, на Георги Кондулов, който преди да умре е казал на четата си – „Отрежете ми главата и ме заровете тук и отгоре играйте хоро, за да не може душманинът да разбере къде е гробът ми!“, продължи проф. Христов.

И се обърна към колегите си в пленарната зала: „Представете си, каква антична трагедия е това! Това е времето, когато сирените дефилират и нашите велики мъртъвци ни гледат от вечността!“  

„Преди известно време един умен човек, понастоящем пазач в Софийския университет, ми каза следното: „Пътувах от София до Варна с нощния влак и гледах светлинките на България. Тъмнина и тук-таме блещукаше по някоя светлинка. България ми приличаше на войската на Самуил – слепци с очи и тук-таме по някой виждащ!“, продължи той.  

И завърши с думите:  

„Когато след малко зареват сирените, уважаеми колеги, замислете се, в храма на собствената си съвест, че когато ни гледат, от една страна ни гледат великите наши вечно живи мъртви, които задават изпитателно въпроса – ние склопихме очи, за да отворим очите на България. От другата страна сме ние.

От нас зависи дали няма да затворим очите на тази България или отново ще я изведем на нейния път. 2 юни не е дата, 2 юни трябва да бъде всеки ден!“