Понякога в живота е кошмарно.

Изпушвам от излишъци и липси.

Прераждането може би е вярно,

но с всеки нов апокалипсис.

Миражите безспорно са далечни

и сам е всеки в своето безумство.

Виновникът осъжда се на вечност

в притихналото ехо от триумфа.

Не е възможно да се случи чудо

и има сол в сълзата на палача.

Блаженстващи са Ироди и Юди

когато младенците плачат.

И този фарс повтаря се с години.

Отдавна е игра на компромати.

Разбира се Христос, че е невинен,

но иска забавления тълпата.

И любовта е също тъй подсъдна,

особено, когато е последна.

Възможно ли е нещо да се сбъдне,

ако смъртта зад всеки ъгъл дебне?

Тя идва тук и всичко мигом спира.

Дори и Бог застава чинно.

Лъжа е в този съд да се пледира

с презумпцията за невинност.

И всеки сам самотно се спасява.

И няма съд, и няма магистрати.

Заглъхва мълком всяка земна слава

сред грохота на тишината.