2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Всяка страна има национални интереси, дори и България. Някои страни могат да си позволят лукса да отстояват интересите си, други пък, уви, са лишени от тази възможност (по ред причини). А в коя от двете категории попада България, особено под „блестящото” управление на вечния премиер Бойко Б.?
Последния езиков скандал в Украйна, забъркан от киевските власти, е нагледен пример. Украинските власти от край време се борят с руския език и култура, опитвайки се да изкоренят всичко руско в страната. Правят го дори въпреки факта, че за повече от половината украинско население руският език е основен, мнозина дори не владеят добре украински. Причината за това е доста прозаична – руският е по-удобен и практичен в ежедневната употреба и общуване. Дори и доста от украинските нацисти говорят основно на руски, а не на родния си украински език. Да не говорим и, че доста от тях са неграмотни и езика, който използват, е смесица от руски и украински диалект. Борбата с руския език и култура в Украйна между другото се води от десетилетия, руските училища постепенно се затваряха, часовете по руски език и литература се намаляваха или съвсем премахваха от училищата, учебниците по история се писаха в стил „украинската цивилизация е най-древната в света, украинците са изкопали Черно море и украинците са жертви на Руската империя и СССР”.
След преврата от 2014-а борбата с руското в Украйна придоби съвсем шизофренично-радикален вид. Толкова радикален, че под удар попаднаха дори езиците на малцинствата, които населяват „демократична” Украйна – унгарци, румънци, молдовци и бесарабски българи.
И ето тук изведнъж се оказа, че украинските власти нарушават правата на човека и съвсем не са демократични. Когато потискат руския език и бомбардират жителите на Донбас, европейците си мълчат, а скочиха само когато засегнаха пряко техните интереси. Но и това е по-добре от нищо.
Унгарските власти проявиха най-много активност и веднага заплашиха да бойкотират европейските амбиции на Украйна, ако киевските власти приемат образователния закон, който би направил образованието на украински задължително за сметка на всички останали регионални и малцинствени езици. Киевските националисти се оправдават, че другите езици пречели на украинския и затова не всички украинци го знаят добре. Но тази логика е неправилна – един език не може да пречи на друг. Хората избират този език, който им е по-удобен и използваем. А украинския език не винаги е такъв. Унгарците даже не гледат какво ще кажат от Брюксел и твърдо отстояват позицията си. И в крайна сметка това накара украинските власти да се огънат и да обещаят да променят закона.
А българските власти в лицето на Бойко какво направиха? Първоначално реакция нямаше, но в крайна сметка София се наложи да вземе позиция по скандала. Но и тук реакцията на родните политици беше доста половинчата. Както обикновено те първо чакат инструкции от Брюксел, защото ги е страх да не проявят прекалена инициатива, от друга – те не искат да се карат с Киев, защото фактически не могат да направят нищо. Пък и нали Украйна се „стреми в Европа” под опеката на САЩ, тоест не трябва да и пречим. А това че интересите на българското малцинство може да пострадат не е голям проблем. То интересите на българите вътре в България властите не могат нормално да отстояват, камо ли някъде в чужбина.
Бойко заяви, че сериозно ще си поговори с Порошенко, все едно украинския олигарх-президент ще се впечатли от мутренския чар на премиера. Все пак Петя и по-големи бабаити е виждал.
Добре че унгарците и румънците се оказаха по-настоятелни, та покрай тях българите в Украйна получават шанс да запазят езиковите си права. Ако всичко зависеше от българското МВнР, досега да са ги изгубили.
Бойко е много смел, когато трябва да се перчи на Москва и да се прави на голяма работа, но накрая подвива опашка и казва, че трябва да водим диалог с Путин. Първо твърдо заявяваше, че ще спре Южен поток защото така са му казали „шефовете в Европа”, а когато Русия се отказа от проекта и се зае с Турски поток, българските власти изведнъж се сепнаха и решиха, че искат да работят с Русия. И така България се лута между Брюксел и Москва и чака да ѝ кажат какво да прави. Само дето национални интереси не се защитават така. Макар че ако нямаш интереси, то съответно и няма какво да защитаваш. Както е в българския случай.
Какво бъдеще в такъв случай я чака България? Бидейки просто буфер в борбата на Запада с Русия, който няма право на собствено мнение, то явно няма как да чакаме благополучие. А факта, че българското население е недоволно, никой не го интересува, даже българските власти. Все пак главната им цел е да прислужват на Вашингтон и Брюксел, а не да защитават интересите на хората, които гласуват за тях.
Всяка страна има национални интереси, дори и България. Някои страни могат да си позволят лукса да отстояват интересите си, други пък, уви, са лишени от тази възможност (по ред причини). А в коя от двете категории попада България, особено под „блестящото” управление на вечния премиер Бойко Б.?
Последния езиков скандал в Украйна, забъркан от киевските власти, е нагледен пример. Украинските власти от край време се борят с руския език и култура, опитвайки се да изкоренят всичко руско в страната. Правят го дори въпреки факта, че за повече от половината украинско население руският език е основен, мнозина дори не владеят добре украински. Причината за това е доста прозаична – руският е по-удобен и практичен в ежедневната употреба и общуване. Дори и доста от украинските нацисти говорят основно на руски, а не на родния си украински език. Да не говорим и, че доста от тях са неграмотни и езика, който използват, е смесица от руски и украински диалект. Борбата с руския език и култура в Украйна между другото се води от десетилетия, руските училища постепенно се затваряха, часовете по руски език и литература се намаляваха или съвсем премахваха от програмата, учебниците по история се писаха в стил „украинската цивилизация е най-древната в света, украинците са изкопали Черно море и украинците са жертви на Руската империя и СССР”.
След преврата от 2014-а борбата с руското в Украйна придоби съвсем шизофренично-радикален вид. Толкова радикален, че под удар попаднаха дори езиците на малцинствата, които населяват „демократична” Украйна – унгарци, румънци, молдовци и бесарабски българи.
И ето тук изведнъж се оказа, че украинските власти нарушават правата на човека и съвсем не са демократични. Когато потискат руския език и бомбардират жителите на Донбас, европейците си мълчат, а скочиха само когато засегнаха пряко техните интереси. Но и това е по-добре от нищо.
Унгарските власти проявиха най-много активност и веднага заплашиха да бойкотират европейските амбиции на Украйна, ако киевските власти приемат образователния закон, който би направил образованието на украински задължително за сметка на всички останали регионални и малцинствени езици. Киевските националисти се оправдават, че другите езици пречели на украинския и затова не всички украинци го знаят добре. Но тази логика е абсурдна – един език не може да пречи на друг. Хората избират този език, който им е по-удобен и използваем. А украинския език не винаги е такъв. Унгарците даже не гледат какво ще кажат от Брюксел и твърдо отстояват позицията си. И в крайна сметка това накара украинските власти да се огънат и да обещаят да променят закона.
А българските власти в лицето на Бойко какво направиха? Първоначално реакция нямаше, но в крайна сметка София се наложи да вземе позиция по скандала. Но и тук реакцията на родните политици беше доста половинчата. Както обикновено те първо чакат инструкции от Брюксел, защото ги е страх да не проявят прекалена инициатива, от друга – те не искат да се карат с Киев, защото фактически не могат да направят нищо. Пък и нали Украйна се „стреми в Европа” под опеката на САЩ, тоест не трябва да и пречим. А това че интересите на българското малцинство може да пострадат не е голям проблем. То интересите на българите вътре в България властите не могат нормално да отстояват, камо ли някъде в чужбина.
Бойко заяви, че сериозно ще си поговори с Порошенко, все едно украинския олигарх-президент ще се впечатли от мутренския чар на премиера. Все пак Петя и по-големи бабаити е виждал.
Добре че унгарците и румънците се оказаха по-настоятелни, та покрай тях българите в Украйна получават шанс да запазят езиковите си права. Ако всичко зависеше от българското МВнР, досега да са ги изгубили.
Бойко е много смел, когато трябва да се перчи на Москва и да се прави на голяма работа, но накрая все пак подвива опашка и казва, че трябва да водим диалог с Путин. Първо твърдо заявяваше, че ще спре Южен поток защото така са му казали „шефовете в Европа”, а когато Русия се отказа от проекта и се зае с Турски поток, българските власти изведнъж се сепнаха и решиха, че искат да работят с Русия. И така България се лута между Брюксел и Москва и чака да ѝ кажат какво да прави. Само дето национални интереси не се защитават така. Макар че ако нямаш интереси, то съответно и няма какво да защитаваш. Както е в българския случай.
Какво бъдеще в такъв случай я чака България? Бидейки просто буфер в борбата на Запада с Русия, който няма право на собствено мнение, то явно няма как да чакаме благополучие. А факта, че българското население е недоволно, никой не го интересува, даже българските власти. Все пак главната им цел е да обслужват Вашингтон и Брюксел, а не да защитават интересите на хората, които гласуват за тях.
Ето това и представлява демокрацията, която ни сервираха преди две десетилетия. Приятен апетит!
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
Не-контролируем хаос след теракта в Моск...