Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2019 11:37 - Папата декларира „прекомерни искания“ за национален суверенитет
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 3654 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 07.05.2019 11:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Папата декларира „прекомерни искания“ за национален суверенитет

https://www.breitbart.com/immigration/2019/05/03/pope-decries-excessive-demands-national-sovereignty/


image

TIZIANA FABI / AFP / Getty Images THOMAS D. WILLIAMS, PH.D. 3 май 2019 г.3110 03:19

Папа Франсис се обърна към участниците на конференция във Ватикана в четвъртък и осъди тенденцията към национализъм, която предполага „прекомерни изисквания за суверенитет”.

„Общото благо стана глобално и нациите трябва да се асоциират“, каза папата предчленовете на Папската академия на социалните науки, които се събраха на годишната си среща,  озаглавена „Нация, държава, национална държава“.

"За съжаление, пред очите си имаме ситуации, в които някои национални държави осъществяват отношенията си в дух на опозиция, а не на сътрудничество", каза той. Много напрежения идват „от прекомерно търсене на суверенитет от страна на държавите, често именно в области, в които те вече не са в състояние да действат ефективно за защита на общото благо.“

https://www.breitbart.com/immigration/2019/05/03/pope-decries-excessive-demands-national-sovereignty/?fbclid=IwAR0twVHRFlzFPGBga-6sovoqXtmbUjXnVvzMed_11SBjlGgwHxx1JhUkoXk

Патриотизмът е нещо добро, казва Франсис, но може да се изврати, когато „включва изключване и омраза към другите, когато става конфликтен национализъм, който изгражда стени, дори расизъм или антисемитизъм”.

Папата каза, че загрижеността за националния суверенитет е деформирана, когато страните нямат гостоприемно отношение към мигрантите.

"Църквата отбелязва със загриженост повторното възникване в много части на света на течения, които са агресивни към чужденци, особено имигранти, както и нарастващ национализъм, който пренебрегва общото благо", каза той.

Това, от своя страна, “заплашва да застраши консолидираните форми на международно сътрудничество, подкопава целите на международните организации като пространство за диалог и срещи за всички страни в дух на взаимно уважение и възпрепятства постигането на целите за устойчиво развитие, одобрени единодушно от ООН ”, каза той.

Папата каза още, че „начинът, по който една нация приветства мигрантите, разкрива неговата визия за човешкото достойнство и за отношенията му с човечеството”.

"Когато човек или семейство са принудени да напуснат своята земя, те трябва да бъдат посрещнати с човечеството", добави той.

- Мигрантът - продължи Франсис, - не е заплаха за културата, обичаите и ценностите на приемащата нация.

Папата повтори убеждението си, че миграцията е неразделна част от човешката история и формирането на нации.

"Всички нации са резултат от интеграцията на последователни вълни от хора или групи мигранти и са склонни да бъдат образи на многообразието на човечеството, докато са обединени от ценности, общи културни ресурси и здрави обичаи", каза той.

В сегашната ситуация на глобализация “националната държава вече не е в състояние сама да осигури общото благо на населението си. Общото благо стана глобално и нациите трябва да се обединяват в своя полза ”, каза той.

Франсис също тласка идеята, че наднационалните структури трябва да имат реална власт над нациите да се намесват по въпросите на големия глобален внос, като например изменението на климата.

"Когато едно наднационално общо добро е ясно идентифицирано, е необходимо да има специален орган, който е законно и съгласувано конституиран и способен да улесни неговото прилагане", каза той. Ние мислим за големите съвременни предизвикателства на изменението на климата, както и за нови форми на робство и мир. "

В някои случаи групи от съседни нации “могат да засилят сътрудничеството си, като приписват упражняването на определени функции и услуги на междуправителствени институции, които управляват общите си интереси”, каза той.


Държава, държава, държава

image

http://www.pass.va/content/scienzesociali/it/events/2019-23/nations.html

Пленарна сесия  1-3 май 2019 г. | 
Концептуална бележка -  Днес светът е изправен пред нарастващата заплаха от националистическо съживление, чиято изключителна идеология неизбежно води до взаимно отхвърляне и постоянен конфликт. И все пак самата история на човечеството ни учи, че когато нациите споделят своя потенциал, те могат да съжителстват, да си сътрудничат и дори да просперират заедно. 

Няма универсална дефиниция за нация, но всички сме съгласни, че един народ, който споделя етнически корени, език, религия, историческа памет и има явно желание да действа като политическа единица, представлява нация. Въпреки това не всички нации приемат формата на суверенна териториална държава, нито пък са всички национални държави. Следователно, понятието за нация може да бъде разбрано като двойно: нация като народ, излизащ от историята и замислен като политически субект, и нация като политическа и идеологическа конструкция. Тази конструкция често се прави от държави, които се легитимират като политическа форма на нацията. Има обаче многонационални държави и нации без гражданство, а от друга страна, няма истински хомогенни национални държави, всички от които са съставени от индивиди със смесен произход поради имиграция и обмен със съседни нации. Освен това почти всички национални държави имат национални малцинства на тяхна територия.

Текущите теории за държавата се раждат между края на осемнадесети век и началото на деветнадесетия: народ, правителство, територия. Националната държава се превърна в върховен израз на суверенитет. Но формалното разделение на света на суверенни национални държави поставя две постоянни предизвикателства: националните малцинства, установени в самата държава, и постоянното съперничество между националните държави.

Териториалната държава може да си сътрудничи с други териториални държави, като поддържа най-високите правомощия за вземане на решения. Разграничаването на хора, нация, държава и суверенитет може да допринесе за разтваряне на заплахата от насилствен национализъм. Всъщност някои политически лидери манипулират националните настроения на своя народ, изграждайки враждебен образ на други народи, и тази обща тенденция е причина за конфликти между нациите.

Социалното наставничество на Църквата ни предлага радикално нова визия за международните отношения. Държавата е правен ред на общността, която иска да живее заедно и нейната цел е да осигури т.нар. Общо благо, т.е. условията, които позволяват на всеки човек да има достъп до всички материални, културни и духовни блага, необходими за водене. достоен живот.

Църквата се опира на два неразделни принципа, които са потопени в самата динамика на човешката история и излизат далеч отвъд сегашните политически практики: единството на човешката раса и универсалното предназначение на земните блага. Тези принципи не си противоречат, а илюстрират фундаменталната християнска визия, според която човешката личност, а не етническата група или нация или национална държава, се счита за крайната референция на цялата социална организация.

В настоящата фаза на своето развитие човечеството разполага с всички възможни технически средства да се организира по съвместен и мирен начин. И все пак манталитетът все още се формира от стереотипи за изключване на „другия“. Всъщност ние сме свидетели на тревожна тенденция на затваряне на нации или национални държави, настоявайки за техните предполагаеми интереси. Глобализацията и миграцията вдъхновяват страха, че нациите могат да загубят своята културна идентичност и своята политическа независимост.

Социалната магистратура на Църквата подчертава как една държава, като доброволна политическа конструкция, трябва винаги да бъде насочена към постигането на общото благо. Когато това общо добро надхвърля това, което една национална държава може да постигне сама по себе си, естествено е тя да бъде преследвана от наднационални политически органи с подходящ суверенитет. Народите могат да възприемат себе си като принадлежащи към по-голяма организация от национална държава, без да се чувстват застрашени в своите национални чувства.

Социалното Учителство вярва, че легитимната власт трябва да може да служи на общото благо на всички съответни нива. Предизвикателства като екологията и по-специално изменението на климата, трафика на хора, енергетиката, отбраната, регулирането на глобализираната икономика не могат да бъдат посрещнати изключително от конкурентни национални суверенни държави. Европейският съюз е пример за това, което може да се превърне в наднационална държава с точен и ограничен суверенитет по отношение на общото европейско благо. Социалната доктрина на Църквата я определя като "принципа на субсидиарността", който не унищожава националните автономии, а ги защитава от илюзията за изключителен държавен суверенитет.

Нашата Пленарна сесия има за цел да задълбочи причините, поради които национализмът е станал важен в определена фаза от човешката история; какви бяха предположенията и последиците от него; защото след Втората световна война наднационалните институции стават все по-мощни; и защото през последните години имаше реакция срещу интернационализма и възраждането на национализма. Исторически случаи, системни въпроси и бъдещи предизвикателства ще се следват един друг в интервенциите на лекторите.




Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
1. 1997 - Една църква в една държава
07.05.2019 11:56
Тенденцията е в единен ЕС да има единна църква. Това си е чисто тоталитарен подход при който контролът над душите се осъществява в споразумение с тези, които контролират портмонетата. Тази акция на масовизиране на излагането на религиозни възгледи насред политическите в нашия форум показва колко е важно това кой контролира душите.
Особеното е, че протестантите са достатъчно силни за да не позволят папска власт, но в православните, особено с послушническото поведение на Вартоломей нещата не са така.
цитирай
2. oia - Цитат от речта на папата---Хрис...
07.05.2019 12:47
Цитат от речта на папата---Християнската фундаментална визия, според която---
човешката личност, а не етническата група, или нация, или национална държава се се счита за крайната референция на цялата социална организация.......................
В този ред на мисли етническите групи, нации, национални държави---според сатанинското изчадие не могат, или не са човешки личности. Подобна гавра
може да бъде натворена и изречена само от сатанински урод.
Бих задала следния въпрос на тази уродлива сатанинска твар---как и кога се формира човешката личност, или личността човешка. Има ли разлика
в подреждането при словореда ??? Изпадам в потрес от наглостта им, от високомерието, лицемерието, от назидателния им тон, и най- вече от нисшия
им интелект. Този ще говори за човешка личност???. Зная много добре за какво говоря и какви въпроси задавам. Още повече, когато ватикан /пророкуващата змия / тръгва на обиколки, има нещо много сериозно, което я изкарва от леговището. Е---, йезуита --едно говореше,
а друго излъчваше, и във всеки случай не беше смирение. Този няма право да говори за човешка личност, защото той не е човешко олицетворение, а личността му е спорна.
цитирай
3. zahariada - oia Да
07.05.2019 13:40
Браво за постинга!
Благодаря, ти!
цитирай
4. dimat - Егати мръсния сатанистки лицем...
07.05.2019 21:02
Егати мръсния сатанистки лицемер!Защо не даде личен пример за собствения си призив,като си асоциира държавата с Бангладеш,Мали и остров Тамбукту и си напълни покоите с така лелеяните "бежанци"?!!

Още Иисус Христос се е изказал срещу лицемерите фарисеи и е казал,"по делата им ще ги познаете"!!!

Къде са делата на този сатанистки лицемер и как се съвместяват с казаното от Иисус,който е подкрепил думите си,с най-великото дело - жертване на живота си в името на човечеството!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39737698
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031