2018, Станислав Безгин
*
*
*
Съществуването на афро-американски субетнос - като заплаха за съществуването на човешката цивилизация  

Неведнъж съм заявявал и подкрепял идеята, че съществуването на криминално-политическото образувание „Съединени американски щати” застрашава развитието и съществуването на човешката цивилизация.

Това е най-пълно разкрито в статията „Предел на растежа. Защо няма да се състои шестата технологична революция“.

Накратко, можем да кажем, че това се случва по две причини:

· Америка като цяло консумира световните ресурси много повече, отколкото произвежда;

· Америка, като управляваща структура на света, дава на човешката цивилизация неверни глобални целеуказания, вследствие на което човечеството неизбежно преминава към цивилизационен ресурсно-енергиен тупик.

Логичният извод може да бъде фразата "Всички американци в ковчези", но в дискусията имаше няколко контрааргумента, които могат да се считат за напълно или частично разумни, и по-специално следното:

· Не всички американци са лоши, в Америка има селско стопанство, минно дело и промишленост, произвеждащи стоки и ресурси, необходими за целия свят (и за самите американци на първо място);

· цивилизацията се нуждае от елитни потребители, които създават потребност от нови, модерни вещи и по този начин движат напредъка.

Разбира се, можете да изложите няколко контрааргумента, например класическата поправка "добрите американци в добри ковчези", а също и да поставите под съмнение стойността и необходимостта от модерно разбиране за напредъка, в който на всеки три до пет години хората са принудени да изхвърлят много работещи, но остарели неща. Но, както казах, признавам определена рационалност на тези аргументи и затова считам, че е възможно да се внесе изменение и изясняване на концепцията.

Първо, нека изключим от цялото население на Америка онези, които се занимават с относително разумни и продуктивни трудове: тези, които са заети в селското стопанство, в мините и фабриките. В Америка, за тази част от населението има полу-презрителен, полу-подигравателен прякор - селяндури. Въпреки че тази част от населението е обект на геноцид и постепенно намалява, тя все още е многобройна и запазва определено влияние в “дълбоките” щати на ръждивия пояс.

Втората категория, която ще изключим, са осигурените (средна и над средна класа) американци WASP. Въпреки че цивилизационната им ценност в повечето случаи е с нула, може да се приеме, че те оправдават съществуването си, като допринасят за управлението на обществото (на доста ниско, да признаем ниво), чрез поддържане на прогрес за сметка на потреблението на елита, и като цяло за тази класа, тяхната работа и продуктивният принос в цивилизацията е равен, по-висок или малко по-нисък от тяхното потребление.

И в резултат остават няколко групи население:

· наследствени безработни;

· криминалитет;

· хора, заети с във фалшиви дейности - професионални спортисти, певци и други майстори на перформанса, "стилисти на кучета", "професионални гей активисти", "професионални зелени" и друга публика, чийто принос към реалната икономика е дълбоко отрицателен;

· пенсионери, които са живели сред една от трите изброени по-горе групи;

· хора, заети в сектора на услугите и живеещи в райони, където основното население е четирите групи, изброени по-горе.

Тоест, ако в някакъв калифорнийски град 30% от населението са заети в сферата на Холивуд, 20% са пенсионери, 10% са служители, 20% са безработни, а останалите работят като касиери, бармани, таксиметрови шофьори и други придружители, приносът на този град към икономиката на планетата е отрицателен. И ако утре цялото население на града умре от болестта, предавана от неконвенционална любов, то икономиката на планетата ще се подобри (не фалшивият показател за БВП, а реалната икономика). Същото може да се каже за предградие на голям американски град, населен главно от наследствени афро-безработни.

Според едно скорошно проучване 43% от американските семейства не могат да си позволят да плащат за нормална храна и настаняване. (Статия „Когато 43% от американците не могат да плащат за храна и наем, можем да кажем, че икономическият срив е настъпил“). Те са предимно в категорията “икономически отрицателно население”, въпреки че, разбира се, има и изключения. Това означава, че можем да приемем, че от 20% до 40% от американското население принадлежи към тази категория.

И разглеждайки по-нататък тази категория американци, бих посочил афро-американците, като част от тях, които допринесоха изключително много за паразитизма на американската държава.

Аргументът за този факт е следният:

· сред това население се счита за нормално от поколение на поколение да съществуват от държавни помощи, криминални доходи и случайни дейности на непълно работно време;

· наложена е практика, изискваща наемането на определен брой афроамериканци, дори и да не се справят по най-добрия начин с техните задължения;

· образователното и професионалното ниво е общо крайно ниско и във връзка с убийството на американската индустрия се губят работни места, на които те биха могли да работят продуктивно.

Разбира се, това е вярно само статистически, тъй като сред афро-американците има много професионални работници и специалисти. Трябва да се разбере, че в този контекст „афро-американци” са категориен символ, тъй като не всички негри ще влязат в тази група, затова пък в нея ще влязат много индийци, латиноамериканци, особено от карибските острови, араби и други мюсюлмани, и дори някои бели. Основните критерии за позоваване на "афро-американците" в този случай ще бъдат следните:

· хронична неприязън към всякакъв вид творчески труд;

· презрение към интелекта и образованието;

· агресивност;

· усещането, че всички са му длъжни.

Поддържането на някои, макар и не твърде високи (по американски стандарти) доходи сред тази група от населението е изключително важно за американската държава по следните причини:

· Социални. Необходимостта от поддържане на минимална социална стабилност в обществото изисква определено „подкупване“ на това население. В случаите, когато афроамериканското население е недоволно от стандарта си на живот, те излизат на улицата с протести, за да унищожат, ограбят и разграбят нещо. Спусъка, като правило, е убийството на някой от тях, и без значение колко разумно е, а причината е именно недоволството от техния живот. За държавата е по-евтино, особено с оглед на политическите загуби и загубите в имиджа, „да се наводнят проблемите с пари“ вместо пълен геноцид на афро-американското население и/или поддържането на твърде много репресивен апарат;

· Икономически. За много видове предприятия нископлатените сегменти на населението са целеви пазар и поддържането на ефективно търсене сред тях е предпоставка за генериране на приходи и печалби при продажбата на продукти като iPhone ;), евтини продукти, китайски стоки, относително евтини жилища и евтини употребявани автомобили. Това се постига, както поради постоянното намаляване на цените на стоките, поради преместването на производството в чужбина, така и поради по-ниските нива и изисквания за продуктите с кредит. За съжаление, важен механизъм, който осигурява платежоспособността на тези сегменти от населението, е и по-ниската цена на бензина (чрез занижаване цената на петрола);

· Политически. Непропорционалната избирателна система в Америка прехвърля „златната акция” в ръцете на някои слоеве от населението. На първо място, това са слоевете от населението, които лесно се манипулират и контролират. Една такава група е афроамериканското население. От една страна, тя е по-скоро обединена, изолирана и „винаги обидена”. От друга страна, тя е много лесно манипулирана с помощта на протестантски черни църкви. В много щати, именно от това дали черните жени ще идват в избирателните секции или не, зависи победата на един или друг кандидат. И тъй като в установилата се равновесна система от победата в един или два щата понякога зависи победата в цялата страна, стойността на „черните гласове“ нараства многократно.

Съвкупността от тези фактори кара американските елити да заделят за потреблението на афроамериканското население непропорционално голям дял от общите разходи. И тази политика ще продължи вечно, поне докато съществува действащата политическа и икономическа система на Америка.

Да приемем, че утре “белите” ще дадат заповед да вкарат негрите в лагерите и/или напълно да спрат да плащат обезщетения, е абсолютно глупаво и наивно. Те действат в определена матрица и без „революционна” промяна в политическия механизъм на държавата не са възможни промени в тази матрица. При това, не е възможно да се позовем на практиката от ХVІІІ - ХІХ - началото на ХХ век, тъй като тогава негрите не са имали право на глас и ролята им в политически манипулации е била минимална.

Не може дори да се очаква, че в случай на недостиг на ресурси в страната, ще бъдат предприети целенасочени мерки, преди всичко, лишаване на африканските американци от обичайното им ниво на доход. Необходимо е да се разбере, че върхът на политическата върхушка изобщо не страда от расизъм ;) и не им пука за това кой от гражданите на страната трябва да бъде лишен от дажбите. На първо място, те ще лишат най-малко насилствените и неспокойните и на последно място онези, от които зависи изборната победа. Може да се предположи, че правителството, дори и в условия на недостиг, ще се опита да отговори на минималните нужди на афро-американското население, дори в ущърб на остатъците от средната класа.

Разбира се, това се отнася най-вече за демократите, но дори републиканците, бидейки на власт, ще се страхуват да лишат африканските американци от техните „законни“ привилегии. Това е забележително илюстрирано от ситуацията около Obamacare. За да подкупят афроамериканското население, Обама и демократите подкрепиха тази програма през 2010 г. Този ход се оказа прав и до голяма степен помогна на Обама да получи втори мандат, и само намесата на римската богиня Фортуна и украинският бог на Тъмнината не позволиха на демократите да спасят трона през шестнадесетата година. Но републиканците, след като дойдоха на власт, не можеха и не смееха да унищожат тази програма, защото разбираха, че след това техните призрачни шансове за преизбиране ще отидат в категорията на чисто виртуалните шансове.

Друго нещо е, че в условията на дефицит и вероятно на инфлация, първоначално ще бъдат унищожени фиксираните доходи и пособия на афро-американското население, а способността на системата да преразпределя останалите ресурси ще бъде много ограничена. Следователно, в условията на сериозна системна криза, при загуба управляението на обществото и нарастващ дефицит на ресурси, афро-американското население ще излезе от контрол, ще действа като катализатор за разрушаването на обществото и циклично ще отслабва способността на държавата да „оцелее“ от кризата. В един момент ще бъдат необходими масови репресивни мерки, които ще отбележат началото на процеса на разпадане на американската цивилизация.

Ако погледнем политиката на американските елити през последните десетилетия, то можем да кажем, че тя е двуединна и съдържа две почти еднакви цели:

· поддържане щастието на големия финансов капитал, условно това може да се разглежда като задача за поддържане щастието на еврейската диаспора;

· поддържане щастието на нископлатените сегменти от населението, условно това е щастието на афро-американското население.

Ясно е, че приоритетът е щастието на големия капитал, но трябва да се разбере, че тези задачи са много силно преплетени.

· Първо, трудно е капиталът да бъде щастлив, без да получава свръхпечалби на пазарите на високорискови кредити;

· Второ, трудно е капиталът да е щастлив, без да е получил/завладял лостовете на управлението в държавата;

· Трето, трудно е да се живее в гражданска война.

· Четвърто, ...

И така нататък и така нататък ... без да се купят спокойствието и лоялността на по-ниските слоеве на пирамидата, големият бизнес не е в състояние ефективно да поеме властта над средните слоеве, да получи стабилни доходи и да осигури пълно и неусложнено щастие.

Разбира се, концептуално няма разлика - Америка като цяло, като паразитна структура, води света в задънена улица или го прави в интерес на някои от неговите отделни паразитни групи. Но за да се разберат по-добре процесите и динамиката на тези процеси, е важно уточнението разкривано в тази статия.

Трябва да се разбере, че всеки път, когато демократите идват на власт, скоростта на пълзенето на света към бездната ще се ускорява. Всеки път, когато републиканците са на власт, те ще се стремят да обърнат процеса. И това съвсем не е защото те са загрижени за съдбата на света, а единствено защото процесът на разрушаване на реалната икономика на Америка, а следователно и пълзящият процес на разрушаване на страната, и процесът на цивилизационни движения в ресурсна и енергийна безизходица, е единен процес. Като от две страни на една и съща монета.

Поради факта, че републиканците са технически неспособни нито да елиминират подетноса на афро-американците, нито да премахнат статута на долара като основна резервна валута, техните опити да обърнат отново процеса, т.е. да направят „Америка пак велика“ са толкова безплодни, както прословутите опити на гейовете да заченат дете.

В тази връзка е необходимо да се разбере, че Републиканската партия е обективен и неволен съюзник на Русия. „Обективен“ - защото те са „врагове“ на афро-американците (по-скоро не врагове, а „недоброжелатели“) и „Неволни“ - защото субективно степента на русофобия сред републиканците е не по-малко, а може би и повече, отколкото сред демократите ,

За съжаление предсказвам, че настоящият мандат на републиканския президент ще бъде последен и 2020 г. републиканците няма да могат да получат трона за втори мандат. В бъдеще, с изчезването на селяндурския субетнос и увеличаването дела на афроамериканците, латиноамериканците и ЛГБТ сред американското население, шансовете на класическите републиканци да се върнат към властта все повече ще клонят към нула.

В световен мащаб страната ни, съществуваща в статута на полуколония, не е в състояние да повлияе значително на процесите в метрополията. Все пак мисля, че назначаването на „най-мрачния“ от американските президенти спада към шегите и провокациите, отколкото към реални постижения на нашите специални служби. При това би било полезно да оказваме влияние върху американското общество с цел запазване влиянието на републиканците и намаляване влиянието на демократите, в разумни, разбира се, граници и без фанатизъм.

Нееднократно съм писал какво трябва да правим в местен мащаб и не виждам смисъл да повтарям тази статия. За съжаление, не изглежда, че новият (стар) състав на правителството може значително да промени външноикономическата политика на страната.

Е, и може би има смисъл да се разкрият няколко разяснителни въпроса:

Защо афро-американските безработни заплашват цивилизацията, а афро-африканските безработни или индийските наследствени просяци не заплашват ?

На първо място, въпросът е в съотношението на приноса на тези групи хора към реалната икономика на света (полза) и изземването на ресурси от икономиката на света (вреда). Ако приемем, че световните ползи на глава от населението от трите групи са приблизително еднакви, тогава вредата, т.е. разходите на ресурси на една афроамериканска душа от населението е десетки или дори стотици пъти по-високи от разходите за африкански, индийски или други безработни по света.

Второ, значение има източника на ресурси.Например десетки хиляди саудитски принцове, които не правят нищо за света, са приблизително равни на ползите от индийските наследствени просяци, но тези копелета се угояват от своите, дадени от Алаха петролни запаси. Освен това, за да им бъде позволено да се угояват с част от тези запаси, те са принудени да дават по-голямата част от тях в Америка безплатно, за да получат „богатство в опаковки за бонбони“. Съществува съвпадение между интересите на саудитските князе, които се нуждаят от висока цена на петрола, и интересите на цивилизацията, която се нуждае от сравнително висока цена на петрола. Докато принцовете не се огъват под демократите, тяхната дейност е обективно полезна.

От известните страни, само Америка и Великобритания, имат хроничен огромен външнотърговски дефицит, и следователно, само в тези две страни има значителни групи от населението, които живеят за сметка на други.

И на трето място, съдбата, животът и смъртта на африканското население не интересуват никого и не влияят по никакъв начин на световната политика. Дори хуманитарните доставки на храни за тези страни се извършват изключително с цел:

· подкрепа на продажбите на доставчици на продукти;

· да участват в процеса на намаляване на отпуснатите средства и разпределението на храните;

· убиват останките от местното африканско селско стопанство.

Само в Америка политическото значение на афро-американското население ги прави важен фактор във вътрешната и външната политика.

Какви други паразитни групи в Америка могат да бъдат идентифицирани?

Разбира се, първо, трябва да говорим за пенсионерите. По отношение на настоящия момент те са паразити, тъй като не правят нищо друго, освен да консумират. В същото време е необходимо да се разбере, че някои, а може би и повечето от тях, не са паразити, тъй като сравнително справедливо са спечелили правото си да се пенсионират в „тази Велика Америка“, работейки като почти достойни хора в реални индустрии, мини и ферми. Политически тази група също е много активна, но сред тях е трудно да се посочи ангажимент към определена политическа партия, по-трудно е да се манипулира с тях и има много малко шансове те да се съберат в една тълпа, за да разбият най-близкия мол. Ето защо сегашната добра воля в Америка, включително сегашното „благоденствие“ на афроамериканците, е частично платена чрез унищожаване на пенсионната система и изяждане на пенсионните спестявания. В бъдеще, избирайки между интересите на афро-американците и пенсионерите, балансът на обществената политика винаги ще се измества леко на страната на афро-американците.

Други големи групи от потребителски паразити са финансови мениджъри, банкери, анализатори, консултанти и друга пост-индустриална пяна, които осигуряват механизъм за изпомпване на реалното богатство в Америка в замяна на възможността да участват във финансово казино. От една страна, техните интереси несъмнено се вземат предвид, тъй като те съвпадат с интересите на големия финансов капитал, от друга страна, те не са толкова политически интересни, тъй като не са толкова многобройни като афро-американците, не са толкова сплотени и не се нуждаят от допълнително подкупване. При тях като правило, и така всичко е наред.

Останалата част от населението или „живее на самоиздръжка“, а по-скоро служи като допълнителен източник на доходи, преразпределени в полза на афро-американците, или не представляват интерес поради малкия брой.

Би ли била възможна появата на такава паразитна структура във всяка друга страна на света?

По-скоро не, отколкото да.Само в Америка съвпадна наличието на голям, но не преобладаващ брой афро-американци и наличието на възможността да бъдат осигурявани за сметка на другите. Само афроамериканците са дегенерирали в определена група, с чувството, че “белите” им дължат до края на вековете, и в същото време с презрително отношение към образованието и работата.

Нещо подобно съществува и/или заражда в Западна Европа на основата на внасяните там бежанци, но засега тези групи са по-малко, по-малко необходими за манипулиране на изборния процес, и като цяло Европа получава по-малко безвъзмезден ресурс и способността да храни (за сметка на други) тези групи са ограничени. Може да се каже, че в конкуренцията между афроамериканците и евробежанците, афроамериканците ще спечелят със смазващ резултат.

В други страни, образуването на такива химерични структури е почти невъзможно. Например Китай, дори ако е получил статута на основна резервна валута за юана, няма да повдигне такива паразитни субетнози, просто защото тяхната култура и манталитет няма да го позволят.

Да обобщим някои резултати.

След отделянето на долара от златното покритие и прехвърлянето му към статута на необезпечена световна резервна валута, Америка успява да повиши жизнения стандарт на своето население като цяло и по-специално на отделните й групи. Периодичността на политическото и икономическото развитие на Америка доведе до факта, че в момента има огромен слой от населението в страната, който има възможност или да не работи изобщо, или да не се ангажира с полезна работа, но все още има стандарт на живот, който в повечето други страни на света ще се счита за среден.

Отчасти Америка е в позицията на заложник, който е принуден да подкупи гангстер, за да осигури спокойствие. За щастие на Америка, тя има възможност и използва тази възможност да упражнява този подкуп за сметка на другите.

Процесът на този подкуп е разрушителен както за самата реална икономика на Америка, така и за продуктивните сектори на цялата цивилизация. Този процес не може да бъде обърнат, а може само периодично да се забавя процеса на циклично разрушаване на световната икономика. Поради липсата на реални данни и хаотичността на процеса е невъзможно да се предвиди кога възможностите на света за предоставяне на различни паразитни групи в Америка със свободни ресурси няма да задоволят минималните нужди на тези групи, но този момент ще се окаже момент на „колапс на доларовата система“, хиперинфлация унищожаването на американската цивилизация и очевидно, унищожението или фундаменталната промяна на цялата цивилизация на света.

2018, Станислав Безгин

Не могат доникъде я докара, освен до тотално озверяване и военно положение.

на малко по - високо еволюционно ниво. Но и Господ не може да научи мнозинството от тях да четат. Варната им е най - ниската.