Днес от Организацията на Варшавския договор няма и помен, а бомбите си стоят там, където си и бяха още в онези години.

Тази практика не само категорично противоречи на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, но и, меко казано, не съвсем се вписва с същия онзи Договор за ликвидиране на рекеките със среден и малък обсег на действие, за който така усилено се говори в последно време.

Русия на официално ниво нееднократно настоява да се премахнат американските атомни бомби от арсеналите на тези страни, които не влизат в «ядрения клуб», но всички призиви неизменно оставаха глас в пустиня.

От друга страна в самата Европа все по-често звучат мислите за това, че без тези «съмнителни» подаръчета на своя територия за тези страни, които днес са били «ощастливени» от САЩ с тяхната «ядрена защита», ще им бъде, моля ви се, по-спокойно.

И това са изявления не на политически маргинали, а на представители на партии, управляващи «приемащите държави».

Този въпрос се изостри особено след оглавянето от страна на Вашингтон на курса на обновление на смъртоносните арсенали, разположени в ЕС.

Там напълно справедливо твърдят, че колкото по-голяма е опасността за Русия, толкова повече се увеличава опасността Кремъл да нанесе ответен удар.

Разбира се, че Кремъл винаги е готов за ответен удар. В Кремъл няма луди. Кремъл няма да изостави народа си.

Днес европейците все повече се приближават към осъзнаването на простата истина — задокеанските «съюзници», прикривайки се зад мита за «руската заплаха», за пореден път се готвят за играят «ва-банк», хвърляйки живота и съдбата на народите от Европа на произвола на съдбата.

В ситуация, в която противопоставенето между САЩ и Русия се изостря максимално, Европа рискува да се окаже в класическото положение — «между чука и наковалнята».

Единственият разумен изход е пълен неутралитет и отказ от разполагането на ядрено оръжие, което ще избави континента от опасността да се превърне в театър на военни действия в последната за човечеството война.

Петя Паликрушева