Всеки девети човек в света си ляга гладен. Не защото пази диета, а защото няма средства да се нахрани. При все че днешните икономики произвеждат повече хранителни продукти, отколкото през всеки друг период в историята. Същевременно човечеството бракува или изхвърля около една трета от произведената храна – 1,6 млрд. тона годишно, на стойност 1,2 трилиона долара (1). Това също е повече, отколкото всякога преди в историята. Разгръща се едно типично противоречие на капитализма – богатството нараства, но то не достига до всички хора и се увеличават не просто бедните, а гладуващите и умиращите от глад.

Днешният капитализъм убива чрез глад

И мащабите на тези убийства в момента са невъобразимо по-големи от т. нар. Голодомор, за който обвиняват СССР, или от това, което наричат комунизъм, какъвто никога не е имало.

ВТова се вижда от нов доклад на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO), публикуван наскоро (2). От него става ясно, че през 2015 г. броят на гладуващите в света е 785,4 млн. души, през 2016 г. – 796,5 млн., през 2017 г. – 811,7 млн., през 2018 г. – 821,6 млн.

Неслучайно тенденцията към намаляване броя на гладуващите по планетата, характерна за предходните десетилетия, започва да се преобръща през 2016 г. Тази година е знаменателна за неолибералния капитализъм, представян от силите, които го наложиха у нас през последните 30 години, като „демокрация“. На 23 юни 2016 г. във Великобритания се проведе референдум, в който избуяха противоречията между северната и южната част, засилващите се регионални и социални разделения, и това доведе до Брекзит, който тепърва ще разтърсва и увеличава неразборията и кризисните процеси в тази страна, световен хегемон през ХIХ век. На 8 ноември 2016 г. в САЩ, страната, която беше световен хегемон през немалка част от ХХ и началото на ХХI век, изборите бяха спечелени от Доналд Тръмп, а той започна да разрушава глобалния неолиберален порядък с протекционистки мерки, вдигане на граници, търговски, технологични, валутни, финансови, енергийни, информационни, хибридни войни, с ново ядрено надпреварване, нарастваща милитаризация, прокси войни, войни с дронове, заплашително дрънкане на оръжие. Светът се тресе по шевовете си и очакванията за хаос и безпорядък във всички области нарастват. доклада на FAO се въвежда нов индикатор –

хранителна несигурност

Която може да бъде умерена и крайна. Хората, изживяващи умерена хранителна несигурност, се сблъскват с проблема да си осигурят храна и поради недостиг на средства консумират по-малко или с по-ниско качество храна. Хората, изживяващи остра хранителна несигурност, обикновено не си дояждат, а често гладуват по цял ден или по няколко дни.

През 2018 г. 9,2% от световното население, или малко над 700 милиона, се намират в състояние на крайна хранителна несигурност. Умерена хранителна несигурност е характерна още за 17,2 % от световното население, или за 1,3 милиарда души. Общо 26,4 % от световното население, или около 2 милиарда души, се намират в състояние на хранителна несигурност. Между 2011 и 2017 г. в повечето държави по света (84%) недохранването на населението се увеличава.

Гладът е особено пагубен за децата. Днешният неолиберален капитализъм

убива чрез глад по едно дете на всеки три секунди

Въпреки че обективно може да изхрани много повече хора от тези, които живеят днес на планетата (3). Смъртта на 45% от децата под 5 години е резултат на недохранване. При гладуващите деца, които все пак оцеляват, хроничното недохранване води до намалени интелектуални способности, влошено физическо развитие, повишени рискове от хронични болести. Това показват изследванията. Недохранването на около 2 милиарда души има множество негативни следствия, размерът на които се изчислява на над 2 трилиона долара годишно. Но системата е така устроена, че това продължава и тенденцията се засилва.

Бурният възход на глобалното неравенство има множество измерения. Едно от най-важните е хранителното неравенство между социални групи и региони. Едно малцинство, което може да си позволи всичко, и нарастващо количество от хора, които нямат достатъчно средства дори за храна, да не говорим за други неща.

Според доклада на ООН неравенството увеличава вероятността от крайна хранителна несигурност. Тя е три пъти по-висока в държави с високо подоходно неравенство (21%), сравнено със страни с ниско неравенство (7%). Неслучайно и у нас медиите през последните години непрекъснато съобщават истории на деца, починали от недохранване. През 2017 г. Цанка Миланова, изпълнителният директор на Българска хранителна банка, заяви, че гладуващите у нас са около милион и половина (4).

При разгръщащата се световна технологична, валутна, финансова, търговска война, при тенденциите на намаляване на световния икономически растеж и прогнозираната нова криза темповете на убийство чрез глад на деца и възрастни вероятно ще се увеличават. Цените на хранителните стоки в повечето държави в света нарастват и възможностите за достъп до тях на определени социални групи намаляват. Системата ще убива и по много други начини. Няма да става по-добре.

А онези, които пренаписват историята, за да обяснят на българчетата какво е „престъпен режим“, нека кажат какъв е „режимът“, който убива от глад по едно дете на всеки три секунди.
Факти - Васил Проданов