На второ място, преговорите между Газпром и украинския Нафтогаз в Брюксел завършиха без никакъв резултат. Вероятно Газпром ще доставя на потребителите в Европа директно транзит през Украйна, която ще се задължи да обезпечи този транзит. Но и това не е сигурно.

Сигурно е обаче, че транзитът по „Трансбалканския газопровод“ през България към Турция ще спре, защото договорът за транзита по украинската тръба изтича на 31 декември 2019 г. Ами, след това какво ще става?

И тук отново се появява известният трагико-комичен герой Б. Борисов, който започна да строи продължението на „Турски поток“ през наша територия и го нарече „Балкански поток“.

Въпросът обаче не е в наименованието, което си е съчинил, а дали това нещо въобще ще бъде построено?

Защо? Ще припомним, че предшественикът на „Турски поток“ трябваше да бъде „Южен поток“, от чийто транзит България трябваше да печели годишно 400 милиона евро.

Строителството му започна, но Борисов под давлението на САЩ и Брюксел го спря и се похвали, че същото е направил и с Белене и Александруполис. Наистина само клиничен идиот можеше да направи това. Вместо да печелим по 400 милиона евро годишно, сега ще плащаме за транзита на руския газ през Турция по „Турски поток“, чието продължение през България сега ще изграждаме, за да стигне до Сърбия и т.н.

„Газпром“, помнейки проблема с „Южен поток“, се съгласи да продължи европейската нишка според европейските правила. Поръчител на строителството, оператор и собственик на газопровода с дължина 474 км и на двете газ-компресорни станции между Турция и Сърбия, е операторът на българската газотранспортна система „Булгартрансгаз“. Значи, не се нарушават правилата на Третия енергопроект на ЕС, че доставчикът на газа и собственикът на газопровода трябва да са разделени.

Но Газпром си има газ, а Борисов си няма никаква тръба. И започна да прави кастинги за подизпълнител, който най-неочаквано спечели саудитският консорциум Arkad.

Ще припомним, че преди това Борисов пътува за Саудитска Арабия, за да размахва някакви саби и да си търси парите за доставяното на саудитите оръжие. Придружаваше го силно пребледнелият от премеждията във въздушното пространство на Иран „цар на имотите“ Симеон Сакскобургготски.

И така, този Arkad спечели, защото предложи подозрително ниски цени – 1,29 млрд. евро за срок от 250 дни, или 1,1 млрд. евро за срок от 615 дни. Дали тук не става дума и за дължимите от саудитите пари от износа на българското оръжие за Саудитска Арабия, въпреки забраните на ЕС, което оръжие веднага стигаше до терористите в Сирия и до войната на Риад срещу Йемен… И дали Бойко Борисов не използва „Балкански поток“, за да пере пари от терористите“?!?

За сравнение, друг участник в конкурса – GDEB, искаше 2,4 млрд. евро за срок от 250 дни и 1,6 млрд. евро за 615 дни. Но GDEB включва добре известните на пазара на строителството на тръбопроводи фирми като италианската Bonatti, немската Max Stretcher и регистрираната в Люксембург Competitions Development, която се свързва с Тръбната металургична компания на Дмитрий Пумпянски.

А в портфейла на световно безизвестната саудитска „Arkad“ има само проект за строителство на четири газопровода в Саудитска Арабия по поръчка на Saudi Aramco. Обектите трябваше да бъдат пуснати през 2018 г., но реалната им съдба досега не е ясна.

Съдейки по откритите данни, този Arkad наистина съществува и наистина май строи газопроводи, но на много ниско технологично равнище с гастарбайтери от развиващите се страни. И за трите години на своето съществуване Arkad стана център на скандали с неизплатени заплати и бунтове на работниците.

„Булгартрансгаз“ се опита да обвини Arkad в нарушение на процедурата и да предаде поръчката на GDEB. Но саудитите започнаха да се съдят и спечелиха.

Сега тези чудесни хора от Саудитска Арабия, прочули се напоследък с разфасоването на Кашоги, заедно с техните още по-чудесни гастарбайтери от Пакистан, Афганистан или от някакъв друг „стан“ ще продължат „Турски поток“ през „Булгаристан“, наречен от Б. Борисов „Български поток“.

И веднага се появи въпросът дали въобще ще го построят и, ако „да“, в какви срокове.

Ситуацията с тази тръба тревожи сърбите, унгарците и австрийците, тъй като по нея ще получават по 14 млрд. кубометра годишно, приблизително толкова, колкото досега минаваха през Украйна към Турция по Трансбалканската тръба, която от 1 януари 2020 г. може да остане празна, защото няма договор.

И така, България е пред реална опасност от 1 януари 2020 г. да остане без газ.

Паралелно се разиграва и друг газов сюжет, за който вече писахме – за мераците на Израел да се набута в газовата игра в Европа и да „доставя огромни количества газ“ от Източното Средиземноморие през Кипър и Гърция, към Европа. Тук Борисов също успя да се присламчи, нищо че Израел няма нито тръба, нито газ. Но заради това пък Турция напълно реално може въобще да ни спре транзита по „Турски поток“.

Българският газов цирк продължава, като за изпълненията на клоуна Борисов ще плащаме ние, или по-точно онези, които още не са офейкали от тази страна… Skandalno.net