Страшното не е коронавирусът. Страшното е, че само при шест случая здравеопазването ни пририта и се спомина. Затвориха най-голямата болница за спешни случаи „Пирогов“, което не знам да се е случвало. Вече нямало места и по другите. Сестри и лекари напускали, защото нямали защитни облекла. В съдебната палата в София пък нЕкой откраднал дезифектантите, които били поставени.

Ето България в пълния й блясък. Затвориха театрите и болниците, но моловете се пръскат по шевовете и пИпИрутки с маски вилнеят из тях. Премиеръ кашля, а членовете на Министерски съвет и Щабът за борбата мигат на парцали и ни казват да се пазим.

В Италия излезе иформация, че болнците не могат да приемат всички болни и трябва да избират кого да лекуват. А ние се предадохме още на шестия случай.

Не е страшен коронавирусът, това ще отмине, смъртността е в рамките на тази от обикновен грип. Страшна е ситуацията със здравната система в България. Когато здравето е стока, лекарите – търговци, а болниците – места за търговия с живот, здравеопазването е кауза пердута.

Няма пари да се лекуват болните, те трябва да си доплащат почти за всичко, без значение от здравните осигуровки, които плащат. Сестрите получават мизерно заплащане, както и някои лекари, които не са в големи болници с атрактивни специалности. Системата е направена така, че да се въртят едни пари. Пациентите са последната грижа на държавата и докторите.

Така че: докъде и докога ще продължава така? Докога хора ще умират, защото нямат пари да се лекуват? Докога политиците ще се лекуват привилигировано? Докога ще събираме капачки за кувьози, докато депутати диплят пачки за златни пръстчета? Докога ще плащаме за служебни автомобили милиони, а за операции на деца ще събираме с дарения?

И да, всички ще умрем. Някой ден, на кой когато му е писано. Но е необходимо в здравеопазването да има коренна промяна /то от рИформи видяхме докъде се докарахме/. За да ни лекуват, а не да ни помогат да преминем в по-добрия свят.

Елена Гунчева