Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2020 21:22 - За писателя Лимонов и национал-болшевизма
Автор: hranislav Категория: Политика   
Прочетен: 1552 Коментари: 5 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

В настоящата публикация представям информация за един слабо известен в България руски писател и политик, както и за един също слабо известен идеологически хибрид, който е пример за интересна политическа екзотика. Политическата идеология, за която ще стане дума е забранена в Русия поради екстремисткия си характер (идеологията не е измислена от Лимонов, но в днешно време се свързва най - вече с него заради партията, която той основава в началото на 90-те години на миналия век).

Едуард Вениаминович Лимонов (Савенко) (на руски: Эдуард Лимонов) е руски писател, публицист и политик. Ползвал псевдонимите Лимонов - литературен, и дед Лимон (дядо Лимон) - партиен. Роден е в Дзержинск (Нижегородска област) през 1943 г. Умира от рак в Москва през март месец тази година. 
Той е известен в Русия писател, бивш лидер на партия, наречена Национал-болшевишка, гражданин на Русия и Франция, съден от съветски, американски и руски съд. Последно се изявява като лидер на партия „Другата Русия”.
(Руска политическа коалиция, създадена на 2006 година от няколко разнородни партии, противопоставящи се на президента Владимир Путин. През 2010 г. е пререгистрирана като партия, с лидер Едуард Лимонов. От 23 май 2011 участва в коалицията Комитет за национално спасение.)

Национал-болшевикът Лимонов е сред най-чудатите звезди, изгрели на посткомунистическия небосклон в руската федерация.Той е представител на онези политически метеори, влитащи в политиката от артистични небеса. Случаи като неговия невинаги носят полза на политиката, литературата и населението, но са неща, които са поучителни. 
За да бъде Лимонов чут, заслуга има литературната му слава. Лимонов е харизматичен, а словото му въздейства ярко сред някои обезверени граждани на отслабналата империя. Освен това очевидно не е графоман; има много престижни литературни награди. Перото така го прехласнало още на младини, че му се отдал с цялата амбиция на енергичната си натура, макар че посягал и към други неща. 
Още 15-годишен започва да прекалява с алкохола в Харков; бил под постоянно наблюдение на милицията. През 1958 г. го арестуват за грабеж в магазин. По-късно е работил като стоманолеяр, монтажист, най-вече шивач. Прописал стихове още през 58-а, но от 65-та решава твърдо да стане голям автор.
Тогава и пристига в Москва - "да я завладее", както сам казва. За да изкарва пари, шиел панталони на вече изявени творци, например "обул" Ернст Неизвестни и Булат Окуджава. 
Не го печатали. Той се издавал сам - пет самиздатски стихосбирки, много разкази...
През пролетта на 1974 г. го напъждат от (разрешават му да напусне) СССР. Лимонов се прицелва в Ню Йорк, решава оттам да изуми света. Но Америка не му харесва, нито пък тя харесва самия него. В най-известния си роман "Това съм аз - Едичка", той направо мечтае как съветски младежи с калашници идват и разгонват фамилията на капитализма.
По време на престоя си в САЩ Лимонов усвоява нови професии: каменоделец, келнер, гувернант, иконом и т.н. Поработва и като коректор в нюйоркския вестник "Новое русское слово".
За връзки с американските троцкисти го привиквали във ФБР. През 1976 г. демонстрира пред зданието на "Ню Йорк таймс",
настоявайки да го печатат.
Нито едно американско издателство не пожелава да публикува първия му роман "Това съм аз - Едичка". 
За разлика от многобройните емигрантски мераклии за слава обаче, превръщащи се бързо в парии и неудачници, Лимонов обаче успява да постигне своето. Той се превръща в професионален, добре печелещ писател. Написва общо 10 романа.
През 1980 г. (когато се преселва в Париж), парижкото издателство "Рамси" отпечатва романа му, макар чу му лепва провокативното заглавие: "Руски поет предпочита яки негри". Заглавието директно препраща към най-скандалния епизод в книгата, в който главният герой, разочарован от жена си в частност и от жените въобще, излиза и се подлага на непознат негър. Книгата постига голям успех и към 2003 г. е преведена на близо 20 езика. 
Връща се в Русия през 1992 г. и се захваща активно с политика. След завръщането си се заема видно място в радикалната дясна опозиция, и непрекъснато пише в големите вестници. Встъпва в Либерално-демократическата партия на Жириновски и става член на "Кабинета в сянка" - шеф на Всеруското бюро за разследване.
Още същата година напуска партията и опитва да създаде Национал-радикална партия. Тогава и по-късно, когато се кандидатира за депутат, писателската му слава невинаги му помага. Многократно му се налага да обяснява, че не самият той, а героят му е прелъстявал афроамериканец по мрачните нюйоркски дупки...Не всички обаче повярвали на това му твърдение...
През 1993 г. създава и отпечатва Програма на Национал-болшевишката партия. Това става с помощта на Александър Дугин (руски геополитик, основател и ръководител на Международното евразийско движение в Русия). Идеологията е определяна от критиците и като - "коктейл от ляв и десен радикализъм, яко подправен с мистика и авангардизъм". Междувременно пише и книга "Лимонов против Жириновски", опитвайки се да привлече немалкия електорат на известния радикал. Жириновски отговаря (вестник "Правда-5"), че "Едуард Лимонов е писател, който не би следвало да се занимава с неща, които не разбира, тоест - да влиза в политиката. Качествата, които могат да са полезни за писателя или булевардния журналист, в политическата дейност могат да доведат до лоши резултати - имам предвид склонността към сплетничене и интриги".
Хората на Лимонов освиркват и нападат с домати режисьора Никита Михалков на премиерата на филма му "Уморени от слънцето", устройват маршове в чест на руската слава и победата при Чудското езеро през 13-и век...
През есента на 1994 г. той пристъпва към създаване на Национал-болшевишката партия. Лимонов започва да издава партийния вестник "Лимонка" с тираж около 10 000 екземпляра. В партията привлича известни фигури на младежката контракултура - композитора Сергей Курехин и пънк-изпълнителя и върл комунист Игор Летов. 
В личния си живот е също метежен и скандален - бил е женен два пъти официално и доста повече неофициално, а в интервю отговаря, че има "приблизително 2 деца". 
В друг материал пред "Независимая газета" споделя политическите си възгледи: "Ще има една континентална империя от Владивосток до Гибралтар. Тотална държава. Правата на човека ще отстъпят пред правата на нацията. /Бел. моя: Дано никога такива грандомани и диктаторски настроени хора да не управляват Русия или ако я управляват – да нямат силите да материализират въпросната имперска идея и да не се впускат в реализация.../ Евразийските народи на бившия СССР ще се сплотят около руснаците.(...) Всички руснаци ще се обединят в една държава. Техни партьори ще бъдат Германия, Иран, Индия и Япония, която ще обърне гръб на САЩ./Бел. моя: Излиза, че мечтата му е била Русия да се простира до Гибралтар, но явно заобикаляйки Германия./ Русия няма да се включи в световната икономическа система. Няма да циркулира чужда валута. Ще бъде създаден руски социализъм. Ще има частни предприятия - до 5 души, колективни - до 55, местна собственост - до 555, и държавни - до 5555 души. Земята ще принадлежи само на държавата...
Културата ще расте като диво дърво. 
Науката ще се финансира от бюджета на страната. Учените и изобретателите ще заживеят в райски условия....Който е бил никой, ще стане Дзержински, Гьобелс, Молотов, Ворошилов, Чано, Гьоринг, Жуков."
Лимонов освен краен националист е и голям сърбоман. Той се обявява срещу хърватите във войната им със Сърбия, подкрепя руското нахлуването в Чечения, снима се с "Калашников" в окопите. 
През 1996-а срещу него е заведено дело за "разпалване на междунационална вражда" след анализ на статиите му "Лимонка за хърватите" и "Черен списък на народите". В тях писателят говори за "колективна вина на някои народи - чеченци, латвийци, хървати".
В интервю за вестник "Труд" от 1996 г. признава: "Никога не съм бил дисидент, (...) не съм възразявал против политиката на СССР, нито против идеологията. Борих се единствено за разширяване на свободите за творчество."
През 2003 г. е осъден на 4 години затвор. Саратовският съд вкарва автора зад решетките за "участие в сговор, довел до закупуване, носене и транспортиране на оръжие." Поради отпадане на другите обвинения - "За призиви към събаряне на конституционния строй в Русия, а така също за подготовка за завземане на властта в Казахстан", както и "за тероризъм", 60-годишният тогава писател се разминава с доживотен затвор.
В началото на месец юни 2003 г., Градският съд в град Енгелс, Саратовска област, постановява Лимонов да бъде освободен предсрочно, тъй като вече лежи повече от две години, и "нямал наказания". За освобождаването му се застъпват ред депутати, сред които и събратът му по радикализъм - Владимир Жириновски. В затвора написва книга със заглавие..."Моята борба".
Лимонов прилича на Жириновски, неслучайно двамата стават
съмишленици, макар че по-късно се изпокарват (по-скоро на лична, а не на идеологическа основа).

А сега за прегърнатата от руския политик идеология.
Национал-болшевизмът е лява националистическа идеология, която често бива асоциирана със сталинизма. Идеологията се бори за социалистическа икономика и националистическа политическа система. Национал-болшевизмът започва да съществува като идеология в резултат на идеите на Ернст Никиш и други дейци. Най-активна национал-болшевишка организация в света към момента е гореспоменатата политическа партия Друга Русия, създадена в резултат на забраната на Национал-болшевишката партия. Твърди се, че има национал-болшевишки организации в Испания, Швеция, Англия, Франция и други държави. 

Според потребител на български националистически форум, национал-болшевизмът е идеология, която "счита Хитлер и Сталин за водачи със сходни идеологии и е за съюз между тях, както и изразява съжаление че не са били в съюз против Запада през ВСВ и то е също носталгично към Сталин, но подкрепя епохата на пакта Рибентроп - Молотов."
Българин, определящ себе си като национал-болшевик, в блога си е написал следното за национал-болшевизма: "Не е капитализъм, не е комунизъм, не национал-социализъм/фашизъм...Тази идеология още се нарича национал-марксизъм, социал-национализъм и национал-комунизъм. Някои казват национал-ленинизъм и нео-сталинизъм. Национал-болшевизмът обединява пряката демокрация, социализма и национализма." Въпросният човек е привърженик на крайния девиз: "България - всичко. Останалото - нищо." Оригиналният, руски национал-болешевишки девиз е: "Русия - всичко. Останалото - нищо." Това, че национал-болшевизмът съдържал в себе си пряка демокрация не ми се връзва с казаното от Лимонов, че в национал-болшевишката държава "правата на човека ще отстъпят пред правата на нацията".
Част от следващите абзаци представляват главно откъси от български превод на статия на гореспоменатия Александър Дугин, който според някои политически коментатори е съветник на Владимир Путин:

 

Принципи на национал-болшевизма

Национал-болшевизмът съчетава в себе си революционно бунтарските, социалните (левите) мотиви с дълбокия национализъм, безграничната любов към тайните на Русия, към нейната уникална и парадоксална съдба. Исторически това направление се отличавало в голяма степен с критично отношение към либерално-бюрократичната монархия на Романовите (между другото, и самите славянофили мразели Петър и рязко критикували Санкт-Петербургския период от руската история). Съмнение предизвиквала и синодалната следразколническа (1666 г.) Църква, подчинена на светските власти, послушна, формална, често лицемерна. Заедно с това не западничеството и не „просветена” Европа се разглеждали от национал-болшевиките и техните предшественици като модел за подражание. Напротив, Западът и всичко, свързано с него, предизвиквало дълбока неприязън. Оттук – ненавист към капитализма, считайки го за чисто западен феномен (трудовете на Макс Вебер и Вернер Зомбарт). Капитализмът се разглеждал от национал-болшевизма като икономическо въплъщение на философията на индивидуализма, развиващ се върху католическия и протестантски Запад. Социализмът, като общинна система, се смятал за чисто традиционна, православна и в по-широк смисъл евразийска социална система. Опозицията Запад-Изток се виждала като религиозна (католичество плюс протестантизъм, плюс френско Просвещение срещу византинизма и православието), и като икономическа опозиция – капитализъм - социализъм. Социализмът, предлаган от национал-болшевиките е антидогматичен, гъвкав, привързан към национал-религиозните, етически, а не абстрактно теоретични догми. Тезата за диктатурата на пролетариата не се признавала. Вместо нея се утвърждавала диктатурата на труда, в това число селският труд – със съхранение на малка частна собственост, особено на село, утвърждаваше се култът към семейството, спартанския начин на живот, етиката на самопожертвованието и героичния морал, преодоляващ инерцията. Дясната версия на тази идеология се среща в теорията за новото средновековие на Бердяев, в мистико-теократичната теория на Мережковски. Левият вариант води към доктрините на Лавров, Михайловски, левите есери (въпреки че никаква догматична ортодоксия по тези въпроси не е съществувала, идеологията е била открита, гъвкава, настояваща само за съблюдаване на основните силови направления. В частност са били възможни най-разнообразни решения, които исторически можело да доведат национал-болшевиките към признаване на съветската власт, както и към нейното радикално отхвърляне). Национал-болшевиките разбирала националното, патриотичното. Новото общество, новият ред е трябвало според тях да бъдат подчертано руски - национален и универсален едновременно, какъвто се явява в идеала на руския човек, Всечовека на Достоевски. Именно така се е разбирал дълго време “интернационализмът” на руските революционери - не като космополитно смесване, а като триумф на руската духовна Всечовечност.
Тесногръдият догматизъм, бюрокрацията, вечната тъпа и упорита посредственост, както винаги, са изкривили всичко, всичко са извратили и подкопали отвътре, продължава Дугин. Най-добрите умове на национал-болшевизма, хората, подготвили триумфа на болшевишката революция, искрените поддръжници на болшевиките, били зверски унищожени от съветската власт.
Според геополитика - подобно на нацистите, които превърнали идеалите на Консервативната революция в кървава и отвратителна пародия, съветизмът се изплюл върху своя източник и затова не можел да не рухне.
Дугин смята, че: "Национал-болшевизмът не е отговорен за това. Напротив, именно той се намира в идеологически безупречно положение. Недостатъците на Совдепа са равни на отстъплението от национал-болшевишките принципи. Неговите достойнства - това е прякото следствие от национал-болшевизма." /Бел. моя: "Совдеп" - името на градски и селски съвети на депутати в СССР./

Основни принципи на разглеждания идеологически хибрид на настоящия етап, формулирани от Дугин:
1. Против либерал-капиталистическия строй, против атлантизма, Запада, САЩ и инструментите на неговото господство - НАТО, МВФ и т.н., а значи и против всички представители на тази идеология в Русия.
2. Заедно с това и против романовския монархизъм и фарисейската псевдорелигиозност, свойствена за “белите”.
3. Против бюрократизирания Совдеп (особено брежневския) и неговите днешни наследници, които според Дугин са "планомерно предаващи опозицията срещу подаяния от русофобската западническа власт".

Симетрично на трите глобални отрицания съществуват три глобални утвърждавания на представяната идеология. Национал-болшевизмът е:
1. За самобитен руски път, руски социализъм, вярност към националните корени и извечните константи на руската история - общинност, съборност, всечовечност, имперскост, антиутилитаризъм. 
/Бел. моя: Утилитаризъм (от латински utilitas - полза, удобство) е направление и категория в етиката, според която моралната стойност на дадено действие или поведение се определя основно от неговата полза. Освен в областта на етиката, утилитаризма е течение в социалната философия и икономиката.
Според привържениците на утилитаризма всяка постъпка е морално оправдана, тогава и само тогава, когато поражда поне толкова полза за всички засегнати от нея, колкото всяка алтернативна постъпка, която лицето може да извърши./
2. За древната традиция, националната култура, възвръщане към идеалите и ценностите на древната руска доктрина – “Москва - третият Рим”. 
Съборността е православен принцип изразяващ се в солидарност и братски отношения между хората на базата на християнските ценности.
3. За общество без богати и бедни, за братство и материално равенство, за солидарност и справедливост. За социалните идеали на народниците, комунистите, социалистите-революционери, руските национал-анархисти.

Според Дугин: "Това е широк спектър, открит за миналото и за бъдещето, резониращ с настроенията на руския народ в неговите исторически константи, независимо от епоха и от историческия момент. Ако не беше национал-болшевизмът и симпатиите към него на широките народни маси, Октомврийската революция никога нямаше да се случи, а Романовата империя не би рухнала.
Ако комунистите не бяха изгубили живата стихия на национал-болшевизма, СССР никога не би се разпаднал и социализмът щеше да продължи своето триумфално шествие по планетата (на някои, разбира се, ще им се наложи да се притесняват, но това са подробности - не на всички може да се харесаш).
Не е нужно да имаш седем пръста чело, за да предвидиш как ще завършат залаганията на патриотите на временни, твърде случайни и прагматично ориентирани вождове, на хора, които нямат никакво стройно мировъзрение, на парвенюта и догматици, на останали без работа чиновници, чиито корени не са в руските традиции, които нямат достатъчно интелектуална перспектива, не притежават достатъчен интелектуален кръгозор и са заразени с късносъветска умствена леност, хора, неразбиращи нито духа, нито буквата на дълбинната руска идея - национал-болшевизма.
Налага се за стотен път да се започва отначало. Но с ново Начало. Налага се да се строи на здрав фундамент и да не се плашим от херкулесовския труд, от тежката и непоносима работа с оглупелия народ и контузената интелигенция. В главата обаче първо трябва да влезе идеологията.” Край на цитата.

В блога на Иво Инджев, анонимен потребител е написал: "За мен също е странно защо партията на Лимонов се нарича “Национал болшевишка”. Ако се съди по лозунгите, платформата и призивите за налагане на ценностите на демокрацията (!) тя няма нищо общо с национализма и болшевизма, лъхащ от поведението на много други, уж демократични партии и организации в Русия, каквато е путиновата. При Лимонов членуват млади хора от средите на интелектуалците и са най-организираната и най-мотивираната част от опозицията. И за разлика от хората на Путин изобщо не са фенове на СССР . Точно тях арестуват и съдят най-много за дръзките им акции. Самата Политковская в предсмъртната си книга пише, че не й е приятно да си признае (заради названието на партията), но би се подписала под всеки един от техните лозунги и че младежите на Лимонов са идеалисти и ентусиасти, които заслужават адмирации."
Друг потребител му е отговорил следното: "Лимонов и неговата НБП са си именно национал-болшевики. Това е русифицирана версия на германския национал-болшевизъм от 20-те години, който от своя страна е бил смес от НЕП-а на Ленин /Бел. моя: НЕП означава "Новая экономическая политика"/ и корпоративизма с фашистки уклон. Цитирам от собственното им кратко резюме: «НБП се бори за социална справедливост в икономиката, имперско доминиране във външната политика, граждански и политически свободи във вътрешната.
Национал-болшевистката държава е твърда отвънка за външните врагове и мека вътре за собствените граждани»
От програмата на партията: «Целта на НБП е създаване на Империя от Владивосток до Гибралтар на базата на руската цивилизация. Същността и основата на национал-болшевизма е в изпепеляващата ненавист към СИСТЕМАТА и нейната троица: либерализма-демокрацията-капитализма. Национал-болшевика е Човек-въстание и вижда своята миссия в разрушаването на СИСТЕМАТА до основи. На идеалите на духовното мъжество, социалната и националната справедливост ще бъде построено традиционалистическо, йерархическо общество».
Навярно е ясно защо така привлича младежта- който на млади години не е бил….
Самия Лимонов е много интересен и безспорно талантлив човек. Два пъти съм се срещал с него в обща компания- невъзможно е да го надприказваш, много умен, начетен и самовлюбен. Според мен за него всичко това е едно голямо развлечение и игра от които човека получава голям кеф, даже от това, че седя няколко години в затвора.
При това не е паркетен идеолог, а човек на действието- участал е в защитата на Белия дом в 1993 срещу Елцин; в конфликта в Приднестровието; в грузино-абхазската война на страната на абхазците; бил е доброволец в Югославия на страната на сърбите и пр. - богата биография. Съдиха го за незаконно съдържане на оръжие и за създаване на незаконни въоръжени групи. Имаха някога база и лагер за подготовка в Алтайските планини откъдето планираха нахлуване в Казахстан за защита на руското население и разбира се в Русия когато настъпи подходящ момент."

 
По материали от Интернет


Послепис: Бог да пази България от имперски проекти (без значение руски или други) и да и помогне да се възроди.




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. panazea - Здравей !
28.05.2020 21:28
Знаеш ли , просто не ми се чете за разни товарищи.
Когато мога да чета Пушкин и Лермонтов !
И да гледам филми по техните произведения в оригинал.
Защо ми е да се ровя в калта , когато мога да гледам звездите?
Извинявай , аз съм на друга вълна !
Бъди честит !
цитирай
2. hranislav - Въпросът тук
28.05.2020 21:37
Въпросът е защо четеш след като не ти е интересно и след като намираш нещо за излишно? Не насилвам никого да разглежда блога ми.
цитирай
3. panazea - Здравей !
28.05.2020 22:12
Не се засягай! Погледнах по диагонал.
Реших да не се задълбочавам.
На времето гледах филмите с Висоцки,Мястото на срещата да не се променя, бяха много добри.
Руският шовинизъм ми е добре известен. Само на руски език когато се произнасяла една дума , в главата на руският човек се появявал образ,представи си , на другите хора с други езици не. И когато попитах моята приятелка рускиня , кой ви е написал руския алфавит , тя ми каза - Така ни учеха.
Това си е държавна политика.
Поздрав !
цитирай
4. hranislav - Не
28.05.2020 22:41
Не съм се засегнал. Просто се чудя.
цитирай
5. syrmaepon - Списваше блог
29.05.2020 10:30
https://limonov-eduard.livejournal
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 642089
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031