Американските политици позиционират страната си като успешна, просперираща, развита. Но всъщност средната класа в САЩ буквално изчезва. Което обаче не е изненадващо, защото властите на страната дори не смятат за необходимо да индексират заплатите за половин век, като вземат предвид инфлацията.   Този въпрос  беше изучен подробно от американските икономисти Ангъс Дийтън (получил награда по икономика в памет на Алфред Нобел) и съпругата и колежката му Ан Кийс. Те дори написаха книгата „Смърт от отчаяние“./Deaths of De(spair/.   В него експертите описаха причините и последствията от развиващата се социална криза в САЩ и ролята на Тръмп в това.   Те са сигурни: настоящият американски президент не е причината за случващото се, а следствие.   Той не знае как да помогне на хората и всъщност не иска. Избирането му, според икономисти, е било „жест на отчаяние и ярост“. Друг въпрос е кой ще дойде след него, ако Тръмп не бъде избран за втори мандат, но най-вероятно ще бъде.   Дали следващият президент ще поправи вековните грешки на своите предшественици? В крайна сметка социалната криза в САЩ не достигна такава дълбочина през последните четири години или дори през последното десетилетие.   Към днешна дата страната изостава от Канада, камо ли от Швеция. За сравнение, щатите са трета световна държава в социалната политика.   Най-уязвимата група е т. нар. бяла работническа класа. Тоест, белокожи граждани на САЩ без образование. Протестите на черно на този фон изглеждат напълно абсурдни, което още веднъж доказва абсурдността на случващото се.   Именно представителите на „бялата работническа класа” най-често умират и на възраст от 45 до 54 години. Тази смъртност в САЩ нараства, докато в други страни този процент намалява. Самоубийства, алкохолизъм, наркотици - всичко това се превърна в норма за тези хора. Разбира се, първопричината за подобни проблеми е икономическата криза.   „Без влошаване на икономическата ситуация за бялата средна класа кризата с наркотиците не би била толкова мащабна. В обществото има отчаяние. Това създаде маркетингови възможности за опасни вещества във фармацевтичната индустрия, които не са правилно регулирани “, казва Ангъс Дийтън.   Замяната на човешкия труд с машини и липсата на други възможности за работа е само един пример. В резултат на това покупателната способност на "бялата работническа класа" намалява с 13% от 1979 г. насам - всичко е толкова лошо.   Американската здравна система също играе роля. Всяка година американците плащат вноски, които могат да бъдат сравнени с данък. Не можете да платите, няма да получите помощ.   Да не говорим за методите на лечение, когато на хората се предписват мощни лекарства, всъщност опиоиди, на които хората просто седят.   Така че не само черните животи имат смисъл. В САЩ много бели също имат трудности, чиито проблеми властите се опитват просто да игнорират, като по този начин само влошават общата ситуация в обществото.