Йодът е един от елементите, които не са много необходими, но без който не могат да протичат функциите на организма. Той влиза в състава на хормона на щитовидната жлеза (тироксин). Недостигът на йод при хранене предизвиква увеличаване на щитовидната жлеза (хиперплазия) или ккато е известно сред народа "гуша". Щитовидната жлеза е малка жлеза с овална форма, червеникав цвят и се състои от два лоба, разположени в ляво и дясно от трахеята пред самия вход на гръдната кухина. При здрави гълъби те тежи от 75 - 100мг или 0,0075 - 0,01% от телесната маса, а когато е увеличена поради недостига на йод, може да тежи до 11,2г или 3,6% от телесната маса. Увеличената щитовидна жлеза притиска трахеята, което предизвиква пискаво хриптене и дишане.

Особенно податливи на това заболяване (увеличение на щитовидната жлеза), са породи гълъби, отглеждани за месо и високолетящите гълъби. Болеста се явява в райони с дефицит на йод или при храни, произведени в такива райони. Храните богати на мазнини (соя, слънчоглед, коноп, маслодайна рапица), са бедни на йод. При продължително даване на храни, богати на мазнини, също може да се получи увеличаване на щитовидната жлеза.

Щитовидната жлеза може да бъде толкова увеличена, че да се напипва през кожата на гърдите. Освен това при дефицит на йод се наблюдават промени в общото състояние като: омърлушеност и струпване на мазнини в мастни депа. Очните глепачи на такива гълъби са отекли и набъбнали. Сменянето на оперението при тях не се извършва редовно, а перата на крилата остават слаби, изкривени и деформирани. Увеличената щитовидна жлеза е причина за намалената плодовитост, лошото мътене и намалена витателност. Според американските автори Hollandaru и Ridlli, които са се занимвали с този проблем, след лечението на болни гълъби с калиев йодит, изчезват симптомите на увеличената щитовидна жлеза. Смяната и формирането на оперението отново се възстановява.

Увеличената щитовидна жлеза предизвиква и нарушение в репродукцията. Мътенето на яйцата се увеличава с 1-2 дни и малките често умират в първите три дни от живота си. Малките гълъбчета може да са загинали още в черупката си, поради кървене на вътрешната обвивка на черупката, възпаление на пъпчето, анемия и обща слабост на малките.

Болеста се установява чрез патолого-анатомично изследване на загиналите малки и патохистологично изследване на щитовидната жлеза. При жиби гълъби болестта се потвърждава на основата от резултата с пробно лечение с калиев йодит.