19. Норма и маса на добавената стойност.
И така ние изяснихме, че единствения източник на добавена стойност се явява променливата част от капитала. От нейната величина и зависи размера на самата добавена стойност. Нормата на добавената стойност (т’) се определя, като отношение на добавената стойност към променливия капитал, изразена в проценти. Формулата на нормата на добавената стойност има следния вид: т/v х 100
Например, ако дневната стойност на работната сила е равна на 5 дол., а добавената стоиност, произведена за работен ден, съставлява 15 дол. то т‘=15/5 х 100 = 300%
Норма та на добавената стойност служи за показател на степента на експлоатация на капиталистите върху наемните работници. Тя може да бъде изразена също така като отношение на различните части от работния ден. В този случай
т‘= добавено време / необходимо време
Тази формула служи, като нагледна илюстрация на това, че нормата на добавената стойност и е изразяване на степента на експлоатацията на капиталистите над наемните работници. Тя показва, колко на всяка единица необходим труд от наемния работник се равнява дарения труд, незаплатения, резултата от който се присвоява от капиталиста. С други думи, ако нормата на добавената стойност е равна на 300%, то това означава, че на всеки час работа за себе си отиват 3 часа незаплатен труд, труд даром, в полза на капиталиста.
Нормата на добавената стойност се явява величина относителна, което касае масата на добавената стойност, като тя изразява количеството добавена стойност, присвоена от класата на капиталистите за определен отрязък от време (година, месец, работен ден).
Масата на добавената стойност зависи от нормата на експлоатация и количеството наемни работници. За да се определи масата на добавената стойност, получавана от капиталиста, експлоатирайки всички работници, работещи в неговото предприятие, следва нормата на добавената стойност да се умножи на цялата величина на променливия капитал.
Ние вече знаем, че в капиталистическото общество производството на стоки се организира с една-единствена цел — да се извлече възможно по-висока добавена стойност. Тя според израза на Маркс, «съблазнява капиталиста с цялата си прелест на създаване от нищото». Затова той се стреми да я получи с все повече повишаваща се норма. Не удивительно, что норма прибавочной стоимости в капиталистических странах неуклонно возрастает. Так, например, по подсчетам экономистов, в обрабатывающей промышленности США норма прибавочной стоимости составляла (в процентах) в 1849 г.— 96; в 1899 г.— 145; в 1909 г.— 155; в 1929 г.— 181; в 1939г.— 180; в 1947 г.— 182; в 1955 г.— 239; в 1965 г.—309; в 1966 г.—314. Та же закономерность наблюдается на примере других капиталистических стран: во Франции она возросла со 162% в 1938 г. до 365% в 1961 г., в Италии — с 215% в 1950 г. до 245% в 1960 г.
В страни с икономики, в които господстват чуждестранни крупни монополи, степента на експлоатация на работническата класа и по-висока. Например, във Венецуела на предприятията на филиала на американския монопол «Стандарт ойл (Нью-Джърси)» нормата на експлоатация на работниците-нефтеници в началото на 70-те г. достигала 900%. А днес, както показахме по-горе в параграф 16. «Как се създава добавена стойност», нормата на добавената стойност на транснационалните корпорации, нещатно експлоатирайки труда на работниците в развиващите се страни (фактически — колониални) страни, е десетки хиляди проценти!!!!
С развитието на капитализма нараства също така масата на добавената стойност. Това се обяснява с увеличение в огромна степен и норма на добавената стойност и числото експлоатирани работници. Ето как е растяла масата на добавената стойност в обработващата промишленост в САЩ: в 1849 г. тя е била 227 млн. дол., в 1899 г.— 2,75 млрд. дол., в 1929 г.— 19,7 млрд., в 1939 г.— 15,7 млрд., в 1947 г.— 47,9 млрд., в 1955 г.— 95,2 млрд., в 1965 г.— 170,2 млрд. и в 1966 г.— 190,3 млрд. дол.
