Сумата на парите, която получава работника за своята ра­ботна сила се нарича номинална запла­та. Но тя още не определя нивто на живот на работниците, защото реалното и съдържание може рязко да се измени в следствие на повишаване на цените на предмети от първа необходимост, без които работника не може да преживее. Затова се различава още и ре­ална заработена заплата, т. е. материални блага и услуги, които работника може фактически да придобие на своята номинална заработена заплата.

Нивото на реалната заработена заплата се определя по следния начин: сумата на парите, получавани от рабтника, т. е. номиналната заработена заплата, нивото на цените на предметите за потреб­ление, размера на заплащане за квартира, газ, електриче­ство, водопровод и други комунални услуги, нивото да данъците и т. н.

С развитието на капитализма реалната заработена заплата нерядко пада. Това се обяснява със следните причини.

Първо-ръст на безработицата. Ако един или два члена на семейството са изхвърлени на улицата, то това непосредствено намалява и номиналната и реалната заработена заплата.

Второ- повишаване на цените на дребно на предме­ти от първа необходимост. Често правителствата на капи­талистическите страни провеждат политика на «замразяване» на заработената заплата, т. е. съхраняваване на номинал­ната заработена заплата на достигнато ниво, а в същото време, цените на нужните за работника продукти за потребление растат. Это, конечно, снижает уровень реальной заработной платы рабочих. Реальная заработная плата может уменьшаться и при росте номинальной. Така средната почасова заработена заплата на парижките металурзи  от 1938 г. до 1963 г. се повишила 29,75 раза. Но за това време цените се вдигнали 48 пъти. Французские капиталисты, даже формально повысив зарплату рабочим, все равно выиграли, все равно ограбили их больше, чем им дали. Фактически за този период от време реалната заработена заплата на френските работници намаляла с 38%. Или пример отживота на съвременна Русия: тарифите за жилищни и комунални услуги от 2008 година до 2015 година се повишили 8 пъти, а заработената заплата на работниците останали  на предишното ниво или се вдигнали само с 10-15%. В итоге российские рабочие были нагло ограблены капиталистами и собственным государством, которому принадлежит значительная часть энергетических монополий страны — их реальная зарплата сократилась в разы, если учесть еще и повышение цен на другие товары первой необходимости в несколько раз за то же самое время.

Трето- усилване на налоговото бреме. Преките данъци просто изтичат от заработената заплата. В ре­зултат нарастват косвените данъци повишават се цените на дребно и така намалява реал­ната заработена заплата. Прямые налоги все время воз­растают. По сравнению с 1938 г. налоги на душу населения в 1965 г. выросли (в неизменных ценах 1913 г.): в США — в 3,4 раза, в Англии — почти в 2, в ФРГ (по сравнению с Германией 1938 г.) — в 2,7, во Франции — почти в 3 раза. В начале 70-х гг. трудящиеся капиталистических стран отдавали в виде налогов из своих доходов: в США — 27,4%, в Англии — от 21,5 до 36,1, в ФРГ — 36%. Сейчас эти цифры (данные 2011 года[1]) еще больше. В капиталистической Венгрии среднестатистический работающий венгр отдает государству в качестве налогов и социальных сборов в среднем 52,6% зарабатываемых денег. В Бельгия — 55,6%, Германия — 50,7%. Над 40% от заплатите отдават работниците в Швеция, Франция, Италия, Финландия, Австрия, Дания, Турция, Чехия, Полша, Нидерландия и Словакия. В Русия тази цифра в 2013 година е 45,7% (примерен разчет може да се разгледа тук http://maxpark.com/community/8/content/1755469).

Освен преки налози съществуват и косвен­и, т. е. налози, които се ивземат по пътя на повишаване цените на стоки с масово потребление.

«…Косвените налози — казвал В. И. Ленин — са най-несправедливи. Те са за бедните». Тъй като трудещите се са болшин­ството от населението в капиталистическото общество и се явяват основни купувачи на стоки с широко по­требление, то може безгрешно да се счита, че на тях се падат повече от половината от данъците. С косвените данъци ( отчитайки само ДДС!) руския наемен работник отдал на държавата в 2013 година 63,7%[2].

Четвърто- ръстът на квартирното заплащане. Когато се говори за жилищата във високоразвитите капиталистически страни — САЩ, Франция, Англия и т. н., то се има в предвид отделните квартири с всички елементарно не­обходими удобства. В таких квартирах могут жить только высокооплачиваемые квалифицированные рабочие. В США, например, в конце 70-х гг. расходы на квартплату и коммунальные услуги составляли 25—30% заработной платы наемных работников. Для миллионов рабочих даже в таких богатых, странах, как США, подобные квартиры недоступны. Огромная масса трудящихся вынуждена ютиться в квартирах не только неблагоустроенных, но фактиче­ски непригодных для жилья. В капиталистической России сейчас коммунальные платежи в зависимости от региона составляют 30-90% фактической средней зарплаты рабочего.

Пето- високи разходи на медицинска помощ. В САЩ например от 1949 до 1965 г. стойността на болничното лечение се е повишило 3 пъти. Днес във второто десетилетие на XXI век в тази богата страна над 1/3 от населението е лишено от всякаква медицинска помощ. В буржуазной РФ и других бывших соцстранах трудящимся вообще пришлось от бесплатной медицины перейти к платной, услуги на которую к тому же постоянно растут, в результате чего их заработные платы  сократились в реальном выражении примерно на 15-30%.

На нивото на заработената заплата оказва влияние и съществуващата дискриминация в заплащането на труда. Така например в САЩ, независимо от декларираното равенство, негри и мексиканци получават 1,5-2 пъти по-малко от белия работник, а в ЮАР корен­ните жители — африканците и до днес получават 5-10 пъти по-малко от белия работник.

Тенденцията на понижаване на реално заработената заплата се проявява не навсякъде и не винаги. Тя има различ­ни форми и темпове. Не в малка степен това зависи от активността на работническата класа, нейната организованност и умения да отстоява исканията си. Капиталисты понимают свою уязвимость и потому широко используют буржуазное государство для подавления рабочего движения. С негова помощ те понижават реално заработената заплата на работниците, издават различни антиработнически закони, ограничават правата на профсъюзите, в това число правата на стачки  — най-икономически опасната за тях форма на борба.

Типичен при­мер за такъв род служи фашиския закон Тафт — Хартли, приeт oт пра­вителството на САЩ в 1947 г. По този закон профсъюзите били ограничени в правата си на сключване на колективни договори с предприемачите. Им было запрещено заниматься политической деятельностью; руководители и активисты профсоюзов должны были под присягой заявить о непринадлежности к Коммунистической партии (в 1959 это положение было отменено, но во многих компаниях практика эта сохранилась и по сей день). Существенному ограничению подверглось право на забастовки и локауты, незаконными были признаны политические забастовки, забастовки солидарности и т.п. Применяя закон Тафта — Харт­ли, правительство США неоднократно срывало круп­нейшие забастовки, применяло репрессии против рабочих активистов, обеспечивая тем самым все условия для процветания крупного капитала, который урезал заработные платы рабочих и усиливал их эксплуатацию.

Американският опит се оказал толкова ефективен, че днес капиталистите в по-голяма или по-малка степен го използват повсеместно, във всички капиталистически страни в света, в това число и в РФ, където правото на стачки у работниците значително са изрязани, в много отрасли са забранени, също така повсеместно е забранен най-ефективния способ на борба на работниците — стачната солидарност. (За ограниченията на политическите права на руските трудещи се може и да не говорим.)

В преследване на печалбата капиталистите се стремят с всички способи да намалят заработената заплата до физиче­ски минимум. Но този стремеж се сблъсква с решителната съпротива на пролетариата. В ответ на усиление эксплуатации рабочие вынуждены организо­вывать забастовки, требуя повышения заработной пла­ты, сокращения рабочего дня, продления оплачивае­мых отпусков, ограничения сверхурочных работ и т. п. Экономическая борьба рабочего класса в условиях современного капитализма принимает все более широ­кий размах, потому что рабочие понимают, не борясь, они уморят с голоду сами себя. Пример трудовой Франции, миллионными демонстрациями и общенациональными забастовками выступающей против реакционных поправок в Трудовой кодекс страны, у всех перед глазами. Започва да се надига и Русия — в миналата 2015 г. година количеството стачки в страната в сравнение с 2014 година се увеличили със 75%[3], т.е. практически 2 пъти!

Но икономическата борба на работниците, даже в случай на ус­пех, може да доведе само на временно повишаване нивото на реалной заработената заплата или да се спре по-нататъшното влошаване на положението. Само по­литическата борба за унищожаване на капиталистическия строй може коренно да подобри материал­ното положение на трудещите се.

[1] http://finforum.org/page/index.html/_/economics/skolko-nalogov-platat-v-jevrope-r10473

[2] http://maxpark.com/community/8/content/1755469

[3] http://trudprava.ru/expert/analytics/protestanalyt/1588