За пръв път този кисел е употребен по време на ВОВ през 1942 година за лечение на дизентерията, която преминавала за 3 дни.
Наистина дозата е била голяма - 500 мл дневно. След успеха със син йод са лекували колити, ентероколити. 
С откриването на антибиотиците забравиха за синия йод, макар че техните странични действия създават нови проблеми за хората, а оттам и нови лекарства.
Днес всеки изпитва йоден дефицит.
Симптомите му са умора, изтощение, повишена раздразнителност, чувство на разбитост сутрин.
Задръстените ни с отпадъци черва пречат на усвояването на йода и другите микроелементи. Чревните власинки са залепени от фекалните отложения и може да ги спаси само почистването на червата.
Тогава щитовидната жлеза трябва да почисти кръвта от отровите, но ако не и достига йод  е необходимо да се очистят червата и черния дроб.
Йод губим при стреса и нервното напрежение. Щитовидната жлеза съдържа около 18 мг йод.
Когато той не и достига, тя запълва дефицита от йода в млечната жлеза или простатата. Хиперплазията на тези органи и рака може да се избегне с приемането на йод всеки ден.
Евтина и проста рецепта е тази на синия йод.

Много хора знаят от първа ръка за лечебните свойства на синия йод: опитът от първа ръка многократно е бил убеден в чудодейната сила на това лекарство. И всъщност, като има антивирусен, антимикробен и противогъбичен ефект, той помага да се победят най-сериозните заболявания, срещу които понякога дори модните вносни лекарства понякога са безсилни.
#tylerdurden