Притежавайки по-дебела черепна кост, както писа древногръцкият историк Херодот, представителите на негроидната раса следователно естествено имат по-нисък праг на болка. Карл Фогт беше първият, който откри, че силата на удара на мозъчната субстанция при чернокожите надвишава тази при белите кавказци. "Веществото в мозъка на негъра е несравнимо по-плътно и по-твърдо от това на белите", заяви Вогт. Този неврофизиологичен факт е посочен още през втората половина на 19 век от боксовите асоциации, отказващи черните атлети да се състезават с мотива, че са по-малко чувствителни към болката, отколкото белите.
Жан-Джоузеф Вирей разви в същата посока нашите представи за спецификата на негърския мозък: „При негрите сивото вещество на мозъка има по-тъмен цвят . Но основното е, че черните имат много по-развита периферна нервна система от европейците , докато централната, напротив, е по- слабо развита . Изглежда, че мозъкът на негъра частично е отишъл в нервите, сякаш животът им  се е развил за сметка на умственото развитие.
Севастъянов