Това се определя като първата намеса на НАТО срещу суверенна държава. Бомбардировките са част от операцията обявена в името на защита на интересите на албанското население в района. 
Няма точна оценка на жертвите вследствие на бомбардировките, но те надхвърлят 2 хиляди души. Около 10 хиляди са ранени. Щетите в материално отношение възлизат на десетки милиарди долари. Поразена са Сръбската телевизия, мостове, училища, частни домове и е нанесен тежък удар по сръбската военна и цивилна инфраструктура.

Бомбардировките продължават до 10 юни 1999 г., когато Белград се съгласява да оттегли силите си от Косово. На територията на областта са разположени многонационални сили под командването на НАТО. Администрацията на Косово е поета от мисията на ООН там. Армията за освобождение на Косово, демилитаризирана през септември 1999 г., се трансформира в Орган за защита на Косово с цивилни служители. През февруари 2000 г., институциите на „Република Косово” са разпуснати. Мисията на ООН изгражда автономни институции - президент, парламент и правителство. 
Русия категорично се противопоставя на бомбардировките и прекъсва отношенията си с НАТО. 20 години след операцията сърбите все още не са склонни да простят на Алианса и категорично отказват да станат част от него, въпреки стремежа си за членство в ЕС. 
На 25 март 1999 г. Народното събрание на България приема декларация относно изострянето на кризата в Косово. В нея се посочва, че страната ни няма да участва пряко или косвено във военни действия в Югославия. Заедно с това се изразява солидарност с евроатлантическата общност.